С навлизането на чуждестранните инвеститори и компании у нас, навлязоха и някои нови модели на поведение от страна на работодателите. Например - образът на работодателя вече не се свързва непременно с онова постоянно физическо присъствие на работното място. Което Ви следи с едното око и на моменти имате чувството, че Ви диша във врата. Днес работодателят все повече се асоциира с една абстрактна концепция, характерна за големите компании/корпорации. Работодателят се намира.. в някоя си точка на света. Не е задължително дори да знаете името му. Както и той - вероятно не се вълнува да знае Вашето. Не се вълнува как точно прекарвате работния си ден, по кое време си взимате обедната почивка, дали фейсбукът ви е отворен по време на работа... "Той" се интересува единствено от това дали си вършите работата.

И макар повечето големи организации да имат собствени организационна култура и правила, често те все пак дават свобода на служителите си. Поради простата причина, че така или иначе не биха могли да ги следят 24/7. "Те" самите също се намират в някоя си далечна страна, кой знае дали в офис, или на някой диван/барбарон/... В случая въпросът за "физическото следене на присъствие" въобще не е на фокус. Това би бил твърде голям енергиен и времеви ресурс. А и кому е нужно? Нали фейсбук и без това ни познава по-добре от родните ни майки (или поне от братовчедите...). Както вече споменах - за работодателя/организацията Ви, е важно да си вършите работата. Дали ще случвате това от офиса, или от комфорта на домашното кресло, не е от особено значение за някои професии (наличието на добър интернет и компютър са достатъчни).

Как, обаче, организационната култура на българските работодатели кореспондира с цялата тази идея... за свобода? Нека разгледаме гледните точки на българския работодател (който често е физически наличен на работното място и респективно не споделя гледната точка на гореспоменатия, безименен, корпоративен работодател, относно физическата наличност на служителите си в офиса) и на служителя:

Как работодателят вижда хоум-офиса (като социална придобивка, няколко пъти седмично/месечно, не в смисъл на перманентна работа от вкъщи):

  • Липса на контрол - няма възможност да следи в реално време текущото изпълнение на задачите. Иначе казано - не вижда дали работите, или си купувате самолетни билети за далечна дестинация, или пък сте на кафе... Естествено, фактът, че можете да сте физически на работа, а мислено на Бали, е казус, над който дори "страховитото работодателско присъствие" няма влияние. Но това е друга тема
  • Притеснение - в случай, че станете жертва на трудова злополука докато работите от вкъщи, работодателят носи отговорност за Вас. Вие все пак сте на работа.

Как служителят вижда хоум-офиса:

  • Удобство - има възможност да съчетае работата от вкъщи (няколко дни седмично/месечно), с личен ангажимент - ходене на лекар/приемане на майстор у дома/ гледане на детето, когато е болно/.... Като това съвсем не значи, че служителят няма да изпълни работните си задължения. По-скоро му дава свобода да ги свърши в удобно за него време, ако ще и в извън работно време. Нали важното е да ги свърши.
  • Спестява време - не се налага да пътува от и до работното място.
  • Спестява усилия - не се налага да мислите "Какво да облека днес за работа?".
  • Дава самочувствие, че работодателят/компанията ти има доверие.

Ако сте от работодателите, чиито служители все питат "Кога ще въвеждаме хоум-офиса?", а Вие имате притеснения по темата - не забравяйте, че винаги можете да го регламентирате. Това ще изчисти мътния образ, който изниква в съзнанието Ви, когато се опитвате да си представите "Как въвеждането на подобна политика ще се отрази на работния ден/процес?". Ето някои полезни съвети от практиката при въвеждане на възможността за хоум-офис, като част от социалния пакет:

  • Определете ясни граници - например 2-3 дни седмично/месечно.
  • Бихте могли да го разрешите само в определени дни от семицата, които са най-малко натоварени във Вашия бранш - примерно всеки петък/само в петъците.
  • Ако прецените - валидирайте го за времето след изтичане на пробния период.
  • Може да изисквате предизвестие - поне ден по-рано.
  • С увеличаване на стажа в компанията може да се увеличава и броя на дните с възможност за работа от вкъщи. По този начин лоялните Ви служители ще се почувстват по-специални/ценени.
  • Може да изисквате служителите Ви да се намират в близост до офиса/в рамките на града, за да сте спокойни за качеството на връзката им с Интернет. Респективно - при проблем/авария, да могат бързо и лесно да стигнат до офиса.
  • Що се отнася до трудовите злополуки - можете да помолите служителите си да подпишат декларация, че когато работят от вкъщи, това се случва на тяхна отговорност.

И още нещо - въвеждането на подобна политика ще направи компанията Ви по-привлекателна в съзнанието на (бъдещите Ви) служители. Консултантският ни опит сочи, че днес служителите оценяват придобивки като възможност за работа от вкъщи и допълнителни дни платен отпуск, като изключително значими.

Все пак, колкото и да е приятна идеята за възможност за работа от вкъщи, важно е да отбележа, че това не е приложимо при всички професии. Нека бъдем реалисти. Ако сте зъболекар, управител на магазин, специалист "контрол на качеството" , или (бъдещ) masterchef, няма как потенциалът Ви да блесне от дивана...

По материала работи Поли Ескидарова - младши HR консултант.