Мила Белобрадова е асистент и докторант в катедра "Икономика, индустриален инженеринг и мениджмънт" на Стопански факултет на Технически университет- гр. София. Тя работи по научноизследователски проект " Човешкият капитал в условията на дигитализация на производство". Ето как гледа тя на възможността за бъдещото развитие на високо образованите хора в енергийния сектор и производството.


- Г-жо Белобрадова, работите по научноизследователски проект " Човешкият капитал в условията на дигитализация на производство". Кой сектор на производството можем да кажем, че Ви зарежда с оптимизъм за бъдещето на високо образованите хора в България?

- В изследването се включиха много и разнообразни предприятия в различни области от икономиката. Най-съществен дял от тях са бизнес организации в сферата на енергетиката. Именно там срещнах най-голям стремеж към по-добра перспектива, оптимизъм и амбиция. Това е особен момент за обновяване на част от тези предприятия във връзка с изискванията на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии или за постигане на зелени производства. От тяхната готовност за трансформация ще зависи бъдещето на целия сектор, който е структороопределящ за стопанството ни. Те вече са започнали този процес и е видимо, че разбирането им е да наемат високо технологични кадри към съществуващите си екипи, за да намерят най-добрата си алтернатива за ново начало. Интересен е всъщност точно този факт - в сектора работят изключителни специалисти, които могат да бъдат единствено допълнени, т.е - цифровизацията създава нови работни места и възможности за развитие. Съществуващият екип ще поеме новите специалисти и така ще се получи симбиоза в посока иновации. Дигитализацията не е процес на подмяна на хората заети в енергетиката, а шанс образованите, знаещи млади хора да помогнат във внедряването на нови технологии и по този начин да получат професионален опит.

- Дайте пример...

- Мога да дам много примери, но да вземем ТЕЦ Бобов дол, който е точно такова предприятие. В момента мината е в етап на проектиране на план за подмяна на добива на въглища, приемани като замърсители, с други алтернативни нисковъглеродни източници на електроенергия като биомаса, въглерод и т.н. Сега те разполагат с високо квалифицираните си специалисти, в това число и външни експерти. След одобрение на проектите от институциите ще сформират екип, който ще работи по трансформацията на предприятието към зелени технологии и точно тук ще трябва да се включат знаещи, можещи млади хора. Техническият университет град София е водещ изследователски и научноизследователски център. В рейтинговата система на българските университети заема челните места в класациите по основните му направления като "инкубатор" на иновативни, талантливи и амбициозни младши специалисти. От своя страна ТЕЦ Бобов дол е голямо предприятие с обществена значимост, където могат да намерят поле за изява и професионална реализация.

- Вашите наблюдения са оптимистични, но ако ТЕЦ Бобов дол не се трансформира, какво следва?

- Да не се трансформират предприятия от енергийния сектор би било национална катастрофа. Първо, те са важни за промишления отрасъл и за бита на хората. Второ, в енергетиката работят високо квалифицирани и добре платени специалисти. Те могат да предадат знанията си на следващото поколение, което да ги усвои и надгради. Унищожаването на подобни структуроопределящи предприятия би довело до отнемане на възможността на завърващите да добият тези знания и да получат възможност да се развиват точно в България. Заетите хора в мините и подготвените кадри, насочени към тях, ще се окажат без алтернатива за прилагане на труда им. Това ще доведе до увеличаване на структурната безработица. В етап на криза не можем да си позволим проектирането на повече безработни, които допълнително да натоварят социалната система.

Другата възможност, за да не увеличим безработицата, е увеличаването на трудовата емиграция, предизвикана институционално, поради липсата на ясна, целенасочена и регионална политика свързана с квалификацията, преквалификацията и допълнителното обучение в този сектор на производството, с други думи политика за "изтичане на мозъци". Това са реални заплахи, които ще рефлектират пряко и косвено върху всяко едно домакинство.

- Зелената сделка и постигането на екологично производство от ТЕЦ Бобов дол е сериозно предизвикателство. Наистина ли могат млади специалисти да се включат пълноценно в него?

- Не само могат, но и е задължително, защото те са новият иновационен капацитет на енергийния сектор. Само те, заедно с текущите специалисти, могат да постигнат националните и наднационалните цели за зелен, устойчив икономически растеж, с минимум въглеродни емисии, постигане кръгово производство и икономика. В момента тече процес на пренареждане на целите, към които ще се стреми националната икономика. Важно е да кажем- "благодарим за възможността да внасяме, но сами можем да и си произвеждаме електроенергията". Давам пример с ТЕЦ Бобов дол, защото организацията насърчава духа за промишлени иновации и търси варианти за актуализиране на дейността си, така че да отговаря на всички европейски изисквания. За строежа му е използвана повече арматура, отколкото за Айфеловата кула. Представяте ли си колко инженери, конструктори, икономисти са били нужни за построяването на това здание и още колко бъдеще има в него за идните поколения. Дигитализацията на кадрите в производствата не е самоцел, а въпрос с национална значимост. Ако ръководството в мината мислеха по друг начин, не за трансформиране, а за закриване, щеше да е много жалко. Предизвикателството, което се опитва да преодолее, е постижимо, както казва изпълнителният им директор г-н Спасов, защото "... трудно все още не означава невъзможно". Трябва да се получи институционална и обществена подкрепа, защото само така ще се създаде добавена стойност обратно за хората, защото всяко производство и всяко работно място са важни.