Единодушно Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене предложения от служебното правителство проектозакон за събиране на приходите и извършване на разходите за 2025 г. Предлагането и премането на такъв закон се налага, тъй като бюджетните закони не бяха приети до края на 2024 г.

Кабинетът предлага този закон да е валиден до приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2025 г., Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2025 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година.

Законът трябва да влезе в сила от 1 януари (т.е. със задна дата) до приемането на редовен бюджет, но служебният кабинет предлага срокът на действието му да е тримесечен - до края на март.

В законопроекта е предвидено приоритизиране на разходи. Приоритетни са плащанията за пенсии, социални помощи и заплати, а другите разходи са съразмерно на това, което остава от приходите.

Приходите в хазната се уреждат по действащото законодателство.

Служебното правителство нееднократно е заявявало, че освен гарантиране провеждането на честни и демократични избори, един от неговите основни приоритети е запазване на финансовата стабилност на страната и гарантиране на устойчиви публични финанси. В изпълнение на този основен приоритет служебното правителство пое отговорност пред бизнеса и гражданите на страната, както и пред европейските и международни партньори и внесе за обсъждане в Народното събрание проекта, каза пред депутатите от комисията служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова.

Отхърлено предложение за нулева ДДС ставка за хляба и брашното

По-рано депутатите от комисията отхвърлиха предложените от БСП промени в Закона за ДДС, които предвиждаха нулева ставка за хляба и брашното до края на 2025 г. Измененията бяха подкрепени от 9 народни представители, 11 гласуваха с "въздържал се", против нямаше.

От 1 януари тази година ДДС ставката за хляба и брашното се върна на 20 на сто.

Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова каза по време на дискусиите, че ако ставката се върне на нулево ниво, това ще означава 97 млн. лева по-малко приходи в държавния бюджет. В хода на обсъжданията за евентуално изсветляване на бизнеса при кулева ставка, министърът отбеляза, че не са платени повече данъци и осигуровки от заетите в сектора.

Не мина и друго предложение на БСП - за намаляване ставката на ДДС на 9% за лекарствата, които са включени в позитивния списък, заплащани от НЗОК, медицинските изделия и диетичните храни за медицински цели. "За" гласуваха 10 народни представители, 10 се въздържаха, против нямаше.

Финансовият министър Людмила Петкова отбеляза, че ако бъдат въведени диференцираните ставки, това ще означава, че в държавния бюджет ще влязат 122 милиона лева по-малко от ДДС от лекарства.

По предложение на депутата от ПГ на "Има такъв народ" Павела Митова депутатите от комисията не обсъдиха промени в ЗДДС, внесени от Министерския съвет.