За и против личните отношения на работното място
Да излизам или да не излизам с колега?
Знаете ли, че според проучване от 2017 година, този въпрос си го задават над 57% от работещите хора. Защо ли? Ами защото, пак според проучване, работното място е едно от местата, където е най-вероятно да срещнем подходящ партньор. За да илюстрирам - 15% от хората срещат партньора си именно там.
Вероятно този факт не е чак толкова учудващ - на работното си място прекарваме по 8, понякога по 10 (и повече) часа на ден. При това - тези са най-активните ни часове от деня. За сравнение - със семейството, или с приятелите си, в най-добрия случай и при условие, че живеем в близост едни до други, прекарваме значително по-малко време. Вероятно дори не всеки ден.
Общността от колегите е тази, в която всеки е себе си (рано или късно се отпускаме сред "тези непознати", а и да си го кажем откровено - изморително е да си някой друг по 8 часа на ден. Всеки ден.). Пред очите на колегите си израстваме, успяваме и се проваляме. Надскачаме себе си, или напротив - губим се, под натиска на стреса. Какъвто и да е случаят, колегите ни са тези, които стават свидетели на автентичните ни емоции. С някои дори взаимно съпреживяваме емоции. Което неминуемо води до близост, приятелства, или нещо повече ...
Както добре знаем - хората се разбират добре със "себеподобни". А шансът да срещнем такива на работното си място е доста голям. Най-малкото - много е вероятно сред колегите ни да има такива, с които да споделяме сходни интереси, степен на образование, социален статус, както и нещо много важно в наши дни - да живеем на разумно разстояние един от друг! Ах, а колко привлекателни ставаме за околните, когато сме добри в това, което вършим. Или, още по-добре, представете си следната ситуация: Измислите НЕЩО НОВО. Било то решение на някой бизнес казус; оптимизиран метод на работа; или каквото ще. Самочувствието, Eгото Ви се повишават. Излъчването Ви се променя. Радарите на околните засичат тези промени. Повярвайте ми.
Та, да се върнем на дилемата.. Ако сред колегите Ви има някой, който Ви привлича - дали с излъчването си, с успехите си, с усмивката, или физиката си.. най-вероятно и Вие си задавате този въпрос. Да го/я поканите ли на среща?
Ами ако не се получи? Ами ако се получи?? Наистина ли го/я харесвате, или е просто увлечение? Можете ли да си позволите интимна връзка на работното място? Какво ще стане, ако излизате известно време, но после не се получи? Можете ли да се справите със ситуацията, ако Ви отхвърлят? Можете ли да се справите зряло със ситуацията, независимо дали Ви приемат, или отхвърлят? Съответно, ако нещата се получат и влезете във връзка - трябва ли да кажете на някого? Например на мениджъра Човешки ресурси. Друг е въпросът какво точно да кажете... Как ще реагират останалите от екипа? А ако въпросният колега, с когото обмисляте да влизате в интимни отношения, е Ваш мениджър, или пък Ви е подчинен? Какво става в този случай?
Въпросите се оказаха повече от един. Ако (вече) не си ги задавате, а сте във връзка с колега и сте открили оптимален и безболезнен начин, за всички засегнати страни - Вие, колегата Ви и организацията, това да се случва - пишете ни с идеи! Или издайте наръчник! За останалите ще споделя някои добри практики, по-известни в чужбина, отколкото у нас:
Знаете ли, че много компании са въвели така наречения "Love Contract", или "Любовен договор", който служителите от една организация подписват при встъпване в любовна връзка с колега. Като той се базира основно на това, че:
- Двамата служители влизат доброволно в тази връзка
- Никой не подлага никого на сексуален тормоз
- Съществува клауза относно йерархичната зависимост между двамата - ако единият е подчинен на другия, при встъпване във връзка, този на по-високата позиция е длъжен да смени позицията си. Дали това условие е приложимо у нас, как мислите?
- Информация към кого да се обърнат в случай на дискриминация или тормоз
- Информация относно "Какво се счита за непристойно/неприемливо поведение в рамките на организацията". Пример: обръщения като "зайченце", "котенце", прегръдки и целувки, е по-добре да си останат на четири очи
- Ясно е упоменато, че личните отношение между въпросните колеги не бива да афектират работата им, както и междуекипните отношения и процеси.
Дали наистина, обаче, тези отношения не афектират никого? Честно да Ви кажа, сещам се за поне двама души, които ще са пряко засегнати от любовната връзка. Чиито пеперуди в стомаха ще ги мотивират да ходят с желание и усмивка на работа. Много е възможно и да се увеличи продуктивността им - в следствие на пеперудите, загубват представа за времето и се улисват в работа... Май се размечтах, а?
Нека сме реалисти - възможно е също и просто да броят часовете до края на работния ден. В общи линии, поведението им в ситуацията е комплексно сформирано и зависи също от:
- Дали се налага да пазят връзката си в тайна, което може да е вълнуващо, признавам, но може и да е източник на много напрежение. Все пак има компании, които строго забраняват всякакъв тип (семейни) отношения между служителите си - братя, сестри, съпрузи... Какво правят влюбените в този случай? Вероятно се крият... за известно време. Опитът показва, че тайни между членовете на една общност - няма. Тогава единият се налага да напусне.
- Или политиките на организацията разрешават по интелигентен начин подобни казуси, например с "Любовен договор" и не се налага никой да се крие.
Що се отнася до колегите от екипа: Статистиките сочат, че обикновено те нямат нищо против подобни връзки, даже ги насърчават. При едно условие - и двамата участници в интимната връзка да са необвързани.
Е, взехте ли решение? Ще каните ли колегата/колежката на среща?
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}