"Лоялността е преди всичко лично качество. Може да се насърчава в организацията чрез гласуване на доверие, възможности за учене и развитие. Аз не вярвам, че лоялността се стимулира единствено материално, даже напротив - така се саботира", споделя Йоана Йорданова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

Коя е тя?

Казвам се Йоана Йорданова и съм основател и управляващ партньор на HR Consulting Partners Ltd, която развиваме заедно с колегата ми Златина Кушкиева и нашият невероятен екип.

Основана през 2017, HRCP е консултантска компания, която предоставя пълен набор от услуги в сферата на човешките ресурси (ЧР). Работим силно фокусирани върху нуждите на нашите клиенти, с необходимата доза гъвкавост, която променящата се среда изисква и с грижа за добрия краен резултат. Портфолиото ни включва:

• Подбор на кадри с фокус върху позиции от ниво експерт, среден и висок мениджмънт;

• Програми за обучение и организационно развитие - в това число създаване на стратегия за управление на човешките ресурси, подобряване на ЧР процеси, създаване и фасилитиране на обучения за лидерски умения, коучинг и други;

• Изготвяне на заплати и администриране на персонала за наши клиенти, или изцяло изнасяне на всички дейности, свързани с управлението на дейностите, свързани с хората;

• Кариерно консултиране и Outplacement за хора преминаващи или засегнати от кариерна трансформация;

• Корпоративни Wellness програми под бранда UMatter Corporate Wellness с цел подобряване на психологическото, физическото, финансовото и кариерното благосъстояние на служителите.

Като управляващ партньор на собствен консултантски бизнес, за мен е важно марката, която налагаме да бъде разпознаваема с качество, чрез личен подход към всяка тема, партньор и проект. Определям като своя силна страна създаването на дългосрочни партньорства, изграждането на доверие и не на последно място - създаването на добро настроение! Последното е колкото закачка, толкова и напълно валидно, тъй като в работата често имаме трудни моменти, а усмивката ги прави по-лесно преодолими.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерий за проявен интерес към кандидата? Какви съвети бихте дали на човек, който се явява на интервю?

На първо място бих искала да споделя, че за мен интервюто е двустранен процес, важен както за кандидата, така и за работодателя.

Неудобни въпроси има най-вече, когато не си подготвен за разговора, в който участваш. Има и задължителни, но има такива които изобщо не бива да присъстват в едно интервю за работа, например тези носещи нотка на дискриминация (възраст, семейно положение и др.). Продължителността на интервюто зависи от комплексността на позицията, но от своя опит ще кажа, че трудно може да се случи пълноценен разговор в по-малко от 40 минути.

На хората, които често подготвяме за интервю, винаги казвам да бъдат подготвени. Това означава да научат повече за бизнеса (ако е нов за тях), компанията, позицията, дори прекия ръководител. Също така да бъдат искрени и автентични, което до голяма степен ще намали тревожността по време на интервюто и ще помогне за доброто им представяне.

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Когато водя интервю за позиция при наш клиент, опитвам се да разглеждам кандидата през призмата на компанията, в която ще работи. И в двата подхода няма нищо лошо, зависи в какви ситуации се проявяват и дали са моменти, или типични за кандидата. Всеки от нас носи "своя багаж" на интервюто, възможно е то да се случва в труден житейски момент. За това настроението не бива да е фактор, трябва да се изследва опита на кандидата, неговите умения, постижения и типични поведения. Ако все пак настроението надделява, аз бих насрочила интервюто за друг ден и час.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

Освен консултант съм и работодател, и за мен винаги най-важно е било желанието на кандидата. Не само желанието за развитие, желанието да научи нещо ново, да изпробва нови подходи, да не се страхува да сгреши, но и желанието да предизвика себе си. В нашия екип желанието и проактивността са високо ценени.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Идеален кандидат за работа не съществува, както и идеален работодател. Моето вярване, с риск да повторя отговора на предишния въпрос е, че желанието е много важно. "Идеално" се получава, ако двете страни се срещнат в правилния момент от развитието си. Аз лично се впечатлявам от добра подготовка, добра комуникация, която включва умения за изслушване, споделяне на постижения, както и какво кандидатът е научил от предишната си роля/компания.

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

Лоялността е преди всичко лично качество. Може да се насърчава в организацията чрез гласуване на доверие, възможности за учене и развитие. Аз не вярвам, че лоялността се стимулира единствено материално, даже напротив - така се саботира.

Ако съм изправена пред решението как да задържа ценен служител, бих мислила в посока какви нови възможности мога да създам за него/нея в организацията, след като разбера обаче какво е важно за отсрещната страна.

Започването на нова работа за всеки служител носи много предизвикателства, приятни емоции, но и много стрес, свързан с напасването към новия колектив, опознаването на колегите и работната среда. Какво би било препоръчителното поведението и на двете страни в този процес в първите месеци, за да мине гладко процесът на адаптация (и на новия служител и на колектива)?

От опита си до момента виждам, че добре работи ясният онбординг план и интензивната интеракция с колегите. Въвеждането в работата не само от прекия ръководител, но и с помощта на екипа, помага на новия човек да види различни подходи и да разбере повече за културата в организацията. Когато имаме нов член в екипа, винаги се опитваме да организираме и нещо неформално. Така се опознаваме и си помагаме в премахването на първоначалните прегради.

Все повече през последните години се говори емоционалната ни интелигентност. Какво според Вас е необходимо, за да се научим да бъдем по-търпеливи, по-изслушващи, както и да успяваме да владеем емоциите си?

На първо място е необходимо да се опитваме. Все повече се говори за важността на емоционалната интелигентност, защото тя е неизменна част от нашето пълноценно общуване. При някои хора идва естествено, без много усилие, но за тези при които не е присъща, има доста материали, литература и обучения по темата. Както всяко умение - ако се работи с него, може да бъде развито.

Темата за изкуствения интелект стана част от нашето ежедневие. Какво според Вас ще бъде неговото влияние в краткосрочен и дългосрочен план в развитието на пазара на труда? До каква степен смятате да използвате решения с изкуствен интелект във вашата компания?

Смятам, че изкуственият интелект ще облекчи натиска върху някои области на пазара на труда. Много хора избягват скучни и репетитивни дейности, така че AI може да бъде важен помощник в тяхното изпълнение. Той не е тук за да ни замести, а за да ни покаже, че не трябва да спираме да се развиваме. Ако някой си представя, че в днешно време може да работи 40 години в една рутина, на едно и също място, то вероятно е да остане разочарован. В дългосрочен план AI ще играе все по-важна роля и в моята идеалистична представа, ще ни освободи "свободно време", както и такова време за повече творчески задачи.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите? 

В агенцията нямаме стажантска програма, понеже екипът е малък, но силно вярвам в смисъла им за организациите, особено когато стажантските програми позволявам участие в истински задачи и проекти. Всяка компания има папки за подреждане, но уви, този тип стаж вече отдавна е (трябва да бъде) в историята. Дали компанията ще намери достатъчно таланти, това бих казала зависи от самата нея, чрез моделирането на стажантската програма.

Младите хора са изключително динамични, интересни, отворени към света. Могат да бъдат много полезни, особено ако потенциалът и креативността им са насочени в правилна посока. Те са доста наясно с приоритетите и желанията си, така че е добре да ги чуем, ако искаме да ни помогнат в бъдещото развитие на бизнеса ни.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Винаги съм знаела, че един ден искам да имам собствен бизнес. Отвъд това, първите стъпки в кариерата ми бяха хаотични, тъй като преди да мислиш за кариера, по това време беше важно първо да имаш работа. Ако можех да започна отначало, бих го направила със стажантска програма в голяма организация, която ще ми даде достъп до работата и динамиката на различните отдели. Така един млад човек може по-лесно да се ориентира какво му допада и да не го прави по трудния начин, което води до последващи сложни за обяснение промени в автобиографията. Имам няколко важни професионални момента, но може би най-важният е през 2019 г., когато със Злати започнахме нашето партньорство. Тогава добих пълна увереност, че съм взела правилно решение стартирайки нашата компания.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли стандартното работно място да изглежда по все по-различен начин? 

Нашият екип работи хибридно, защото естеството на дейността ни го позволява, а понякога го и налага. Има седмици, в които календарът е пълнен със срещи и събития, така че дори да искаме, няма как да сме в офиса. Също така виждам, че колегите ценят гъвкавостта и свободата да управляват времето си, така че най-доброто, което мога да направя е да има ги "подаря".  Разбира се, има компании за които това е трудно или невъзможно. Смятам, че големият плюс за тях е бързата обмяна на знания и информация, възможността за учене на работното място, което в дигитална среда е различно и само който е преминал през двете, може да разбере разликата.

Дори и най-стандартните работни места са повлияни от промените в света през последните години. Важно е всяка компания да намери своя работещ модел според бизнес целите си, като същевременно търси и се вслушва в обратната връзка от служителите.

Стандартно или не, работното място е важна част от живота на всеки от нас и вероятно ще става по-различно. От днес до завинаги, най-важно е да бъде избрано добре, да се посещава с желание и широка усмивка.