17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Възнаграждението е ключов фактор и при стажовете

Недооценяването на труда, води до демотивация

Снимка: Личен архив

Възнаграждението е ключов фактор и при стажовете

Недооценяването на труда, води до демотивация

10:34 | 2 февруари 2022 | Автор: Бисер Кунчев 0 1671 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредния участник в платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат". Вижте кой е той?

Идеалният кандидат

Казвам се Стоян Трифонов. На 21 години съм и в момента живея в София. Завършил съм средното си образование в Природоматематическата гимназия в Бургас с профил математика и английски, в момента съм студент в 3-и курс в специалност "Право" на Юридическия факултет на СУ. Реших да се развивам в юридическата сфера, още когато бях в 7 клас и макар да бях в математическа гимназия не съм се отклонявал от пътя си. Карал съм стаж по специалността си в няколко кантори и към момента съм повече от убеден, че призванието ми е да помагам на хората с правна помощ, а и не само, тъй като считам, че професията на юриста е изключително всеобхватна и засяга толкова много аспекти от живот, че ако и се отдадеш на каузата да браниш правдата, определено ще бъдеш удовлетворен от работата си.

Още отпреди университетското си следване участвам в организации, които си поставят за цел да променят обществото и средата ни, а именно Интеракт. Също съм бил част от първия отбор по дебати, създаден в Бургас, но може би най-голям интерес винаги съм имал към историята и политиката. Този интерес е свързан с факта, че много мои връстници считат тази тема за твърде далечна и не желаят да влизат в нея, а това е толкова пагубно за държавата ни, да се лишава именно от този младежки, прогресивен глас. Именно младите са тези, които навсякъде в Европа водят до революционните промени в страните си. Това съм си поставил и като лична кауза колкото е възможно да работя и в сферата на привличане на младото поколение в активно участие в съдбините на страната си. Това е още по-ключово в момент като днешния, когато разбираме, че над 800 хил. от нашите съграждани вече ги няма в България само за 10 години. Бил съм доброволец в 4 изборни кампании, следял съм за нарушения в изборния процес, натрупах известен опит и в тази сфера.

Откъде научи за платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

Няма да е изненада да кажа, че научих за нея от онлайн пространството. Като повечето хора в 21 век ползвам активно именно този тип средства за осведомяване. Прочетох за тази платформа и останах изключително доволен, защото считам, че това е един прекрасен начин да се включват активно младите хора, които тепърва ще започват своята трудова дейност.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Личното ми мнение се базира на моя опит досега и считам, че след първи курс би било чудесно да започнат да се търсят активно стажове, понеже този опит и тази практика, която би получил в реална работна среда, за съжаление пред учебника или в зала не би получил. Според мен да се запознаеш с различни институции отблизо и да видиш нагледно как функционират е уникална възможност, от която аз се възползвах. Бил съм на стаж към НС, а така също и по програмата на МОН Студентски практики 2. Така мисля че 1-и курс е оптималният вариант, за един млад човек да започне да се ориентира професионално.

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Отново ще говоря спрямо личните си наблюдения.

Първо, това е възнаграждението. Над 90% от стажовете в сферата на правото са неплатени. Да, това има частично обяснение с това, че работим студенти без реално придобита степен, но въпреки това ние извършваме труд. Трудът трябва да се цени - съответно, когато това не се случва, се стига до сериозна демотивация сред студентите. Второ по важност е възможността за съчетаване на стажа с часовете лекции в Университета - това е ключово за всеки студент, в противен случай биваме изправени пред дилемата образованието или стажът, а това не е търсеният ефект. И не на последно място като проблем бих откроил достъпността на самия стаж. Тоест дали има просто обява, на която никой няма да ти отговори, или ще се проведе един реален подбор на база обективни критерии - интервю, диплома, и т.н.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Как си представящ идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

Със сигурност основно за мен е въвеждането в самия стаж към компанията/институцията. Звучи просто, но когато има човек, който да е до теб в началните моменти и да ти отвори пътя напред, да ти покаже и разясни всеки детайл. Освен това, както казах, ако е платен, стажът ще представлява и мотивация и за самия стажант. Той ще се чувства пълноценен и трудът му ще се цени. И не на последно място би било много добра практика да има вариант и за самостоятелна изява на потенциала на всеки. След първоначално въвеждащо обучение, всеки би могъл да има шанса да покаже на какво е способен. Считам, че така ще е по-добре и за самата компания/институция да прецени би ли желала евентуално след стажа да продължи правоотношенията си със стажуващия.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

Подредени по важност според мен биха изглеждали така:

1. Какъв е стажът, неговата същност и къде в коя компания/институция се провежда.

2. Възнаграждение. Платен или неплатен е стажът, трудов договор или граждански и въобще как се уреждат трудовите правоотношения.

3. Работно време. Има ли възможност за гъвкаво работно време.

4. Изисквания към стажанта. Образование, профил и т.н.

5. Да бъде обява с конкретика и фактите изложени в нея да бъдат приложени в действителността. Иначе остава грешно впечатление в студента/кандидатстващия и това играе роля при формирането на неговата преценка за стажа.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите стъпки са важни доколкото те дават представа дали вървим в правилната посока. Избрали ли сме точната сфера, компания и т.н. Освен това всичко това е трупане на ценен опит - професионален и житейски, но във всеки случай не са прекомерно важни и предопределящи, защото както казва и фолклорът човек се учи докато е жив, още повече, когато говорим за тепърва започващи своята професионална дейност хора. Нормално е да има грешки, за това пък има и надграждане и развитие. Това е пътят.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Въпросът е изключително спорен и основно по линията кой точно е университетът. В България има около 50 ВУЗ, което е повече от ясно, че не преследва нуждата от образоване на всички желаещи, а надделява финансовият стимул. Въобще тази система на парите да следват ученика/студента считам за порочна. Ако центърът е качеството на образование, то би следвало да се обърне призмата към постиженията на всеки студент индивидуално. Иначе в моята специалност, както в повечето в страната, теорията взема превес над практиката, но трябва да кажа, че опит за обръщане на тенденцията безспорно има. Европейските методи на обучение започват да навлизат и у нас, за съжаление твърде бавно, а индустрията и в бизнеса в България, изглежда имат нужда от кадри сега. Кадри подготвени, компетентни в сферата си и считам, че за такива хора място винаги ще има. При нас юристите ключовото нещо е практиката. Колкото и учебници да прочетеш, ако не си написал искова молба например или пък не знаеш как изглежда един нотариален акт, няма да бъдеш конкурентен излизайки на сцената на професионалната работа.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Ролята на семейството е фундаментална за всяка формираща се личност. Възпитанието, дисциплината и въобще всички качества, които притежаваме са плод на нашата семейна среда и конкретно на родителите ни и примера, който ни дават те. Освен това те са най-близките ни хора, опората и подкрепата във всеки момент и всяко начинание следователно без тази подкрепа би ни било доста трудно и тежко да се развиваме съответно да ставаме все по-успешни.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Безспорно средата е много важна и докато в началните години от живота за това са отговорни родителите после всеки от нас се обгражда с хора, които имат сходни виждания и близки интереси. Проблем е обаче, когато тази среда не е градивна, не е подкрепяща. Още по-лошо е когато тя е деградираща. Когато успехите ти не се виждат или омаловажават или пък когато приятелите ти не са от най-амбицираните и дори и да не те подтикват към същото ти прекарваш време с тях, съответно придобиваш част от тези лоши порядки. Относно второто питане, считам че балансът е ключов, разбира се, може би в отделни етапи и аз давам превес на едното над другото, но в общи линии намирам време и за забавления, което е ключово за всеки млад човек, за да може да освободи негативните си мисли, но разбира се и да даде максимума от силите си там където трябва - на работното място и в залата в университета.

Къде би желала да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Това за мен е най-лесният въпрос, на който съм си дал отговор много отдавна. Нито за миг в моето съзнание не е съществувала възможността да напусна страната си. Имах възможност, пътувал съм, но причината е простичка - Дом. България дава уюта и атмосферата на родното, което никоя друга страна, каквото и да правиш, няма да ти даде. Така че отговорът е лесен - категорично в България.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Да не се страхуват да мечтаят. Да преследват мечтите си и никога да не губят надежда. Колкото и пречки да има, колкото и трудности да се изправят пред нас, нека да продължават да вървят нагоре. Да не се задоволяват със статуквото, а винаги да се борят за развитието и промяната във всяко едно отношение и нека те самите бъдат промяната, която искат да видят в света.

ИЗБРАНО