Правенето на бизнес има правила, а непознаването им води до провали

Снимка: Личен архив

Правенето на бизнес има правила, а непознаването им води до провали

HR Guest представя Димитър Филипов - Управляващ партньор БЛУ Стратеджи Кънсалтинг ЕООД

09:03 | 24 август 2023

0 2046 Снимка: Личен архив

"Според мен, големият проблем при едно интервю за работа е нивото на стрес на кандидата. Често, то не му позволява да разкрие пълния си потенциал. В тази насока, няколко съвета изпратени предварително биха могли да са от помощ", споделя Димитър Филипов, който е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Кой е той?

Завършва магистратура "Индустриална автоматизация", Технически университет София, Магистратура по Бизнес Администрация (Международен Мениджмънт), Лондонски Университет. Владее английски, френски и руски езици.

В годините се занимава с хлебопроизводство, производство и продажба на хляб в Пловдив и София, проектиране и строителство на сгради, търговия със строителни материали с Китай, както и от 2011-а досега е управляващ партньор БЛУ Стратеджи Кънсалтинг ЕООД, бизнес консултации, работа като експерт по международни проекти, проекти по установяване на съвместна дейност с Източна Азия - Китай, Хонг Конг, Сингапур и Тайван, член на управляващия борд на Клъстер София Град на Знанието и директор по интернационализация към клъстера.

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

По време на опознавателни разговори (както в случая е интервюто за работа) не може да има неудобни въпроси - и от двете страни. Аз лично, винаги съм разглеждал едно такова интервю като начин да се опознаем взаимно. Трудно е да се прецени точната продължителност - тя може да варира от кандидат до кандидат. Едно е сигурно, колкото по-подходящ е един кандидат за съответната позиция, толкова по-продължително може да бъде едно интервю. А с някои хора просто няма какво да си кажете извън стандартните въпроси.

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготовил наистина?

Вероятно, няма по-добра практика за кандидата от тази, да бъде самия себе си. Така или иначе, ако има нещо за криене, то ще излезе наяве, това всеки един специалист по човешки ресурси би могъл да каже. Максимата "Fake it, until make it" в случая няма да сработи. Всеки достатъчно опитен интервюиращ може да си състави мнение за слабостите и позитивите на един кандидат буквално в рамките на 10-15 минути разговор. Според мен, големият проблем при едно интервю за работа е нивото на стрес на кандидата. Често, то не му позволява да разкрие пълния си потенциал. В тази насока, няколко съвета изпратени предварително биха могли да са от помощ.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Според статистиката, първите 10-15 секунди са от решаващо значение за съставяне на мнение за кандидата, което в последствие, в 90% от случаите, се потвърждава. Темпераментът на кандидатите оказва влияние спрямо позициите, за които се кандидатства. Ако търсим търговец, например, агресивността в общуването се счита за плюс. За позиция на анализатор, обаче, желателно е да търсим балансиран и аналитичен характер. Интервюиращият води разговора и изцяло негова отговорност е да осигури спокойна и поощряваща среда за провеждане на интервюто. Лично настроение е лукс, който не можем да си позволим при интервю, особено като интервюиращи.

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото?

В часовете по управление на човешките ресурси в бизнес училищата едно от първите неща, които се преподават е, че парите не винаги са определящ фактор при кандидатстването за една позиция. Така че, аз лично, задавам няколко въпроса в тази насока при всяко интервю. Парадоксално, много от кандидатите не знаят, че има и други фактори за определянето качеството на живот в една компания. Винаги давам възможност на хора с недостатъчно опит/образование, но с видим потенциал за развитие. Живеем в тежки времена, където не всеки има възможност да учи, или да работи в добра компания.

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Няма идеален кандидат. Качествата варират според фирмата и позицията, така че аз лично, оценявам кандидатите според конкретния случай. За мен най-ценните качества на един служител са нестандартно мислене, критично мислене и възможност за взимане на самостоятелни решения и стабилно чувство за хумор. В момента масово се използват органични модели за управление на бизнеса, с 2-3 нива на йерархия, където горните качества са ключови за функционирането на фирмата.

Относно корпоративните ценности, работата в малка и средна фирма съществено се различава от тази в корпорацията, така че, аз лично, не поощрявам никакви корпоративни ценности. Ако мога да сравня, работата в корпорацията прилича на тази, на добре организирана армия, която може да воюва с години, докато в малката фирма е по-скоро група нинджи, които трябва да постигнат резултат - бързо, решително, ефективно.

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

Факторите са различни при всеки служител. Някои ценят парите, някои - пакета (допълнителни придобивки), някои - възможността да учат и да се развиват, а някои (има и такива) - спокойствието и комфорта. Ако служител реши да си тръгне, трудно може да бъде спрян. Тогава, някой не си е свършил работата - или HR специалистът, или прекият началник, или собственикът. Номерът е, да не се стига до там - признаците много често са явни, когато някой има проблем във фирмата.

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите?

За съжаление, фирмата ми в момента е малка и няма стажантски програми. Имам впечатления от децата ми (които работят при мен почасово в свободното си време). Младежите и девойките в момента са различни от нас. Начините на обучение и възприемане на информацията в информационната ера са различни, но в никакъв случай по-малко ефективни. При поднасянето на информацията по подходящ начин, усвояват като попивателни и работят с много голямо желание. Важното е да запалиш искрицата на интереса в тях.

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Моята кариера е доста нетрадиционна. Имам два огромни кариерни поврата в професионалния си живот. Смяната на кариерата е нещо много трудно, свързана е с тотална промяна на начина, по който си изкарваш прехраната, нови умения, нови подходи, нови знания, нов начин на живот. Всяка една такава промяна е изключително болезнена. Сега като гледам назад, правил съм разни неща, просто защото не съм имал друга перспектива. Примерно, когато започнах кариерата си на хлебопроизводител, мечтата ми беше да събера 6000 немски марки и да си купя хубав, 20-годишен минибус Форд, с който да си карам готовия хляб. Толкова виждах, на 22 години.

Вероятно, ако имах сегашното знание, никога нямаше да се занимавам с хляб. В учебниците по икономика, за този бизнес се казва, че се развива при перфектна конкуренция. Там не можеш да определяш цената, взимаш тази, която вече е на пазара и продаваш на нея. При този тип икономическа среда, клиентът печели много, но за производителя няма икономическа печалба, има само счетоводна. Като цяло, бягай надалеч от подобен бизнес. За съжаление, за да знаеш всичко това, трябва да си прочел поне един учебник по икономика.

Разбира се, нещата никога не са само черни, или бели. Като хлебар се научих на много ценни умения - работа с хора, например, както и преговори и договаряне на цена за масово произвеждан продукт. Пазаренето е универсално умение, абсолютно необходимо за всеки, който иска да успее в бизнеса.

Вероятно, най-важният момент е решението ми да запиша това обучение по бизнес администрация. Записах това образование на 43 години, по това време, заради световната строителна криза имах свободно време и реших да видя как хората правят пари на Запад. Най-добре инвестираните пари в живота ми, най-добре инвестираното време. Защо? Ами оказва се, че правенето на бизнес си има правила. Непознаването на тези правила често води до провали в бизнеса. А отново, статистически, само 1,5% от бизнесите по света знаят за тези правила. А този факт създава страшно много работа за един бизнес консултант.

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид? Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

КОВИД ни научи на доста неща, най-важното от които, да работим ефективно. Когато знаеш, че имаш да свършиш определена работа, след което можеш да се въргаляш в леглото, стягаш се, работиш стегнато и концентрирано и като резултат, за 2 часа свършваш работа, която иначе ти отнема ден в офисна среда. По този начин има възможност за вършене повече работа, съответно, за заработване и на повече пари. Да, съществува риск за нарушаване на фирмената култура, но това е основно риск за корпорациите. Когато сме малка фирма, винаги можем да си организираме месечна среща в уютно ресторантче, където да пийнем по бира и да се видим физически. Разбира се, тийм билдинг срещите също са опция, 2-3 пъти годишно е напълно достатъчно за сменим за малко досадата от он-лайн срещите.

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин?

Мисля, че малките фирми никога повече няма да се върнат на 100% в офиса. Он-лайн моделът, въпреки някои проблеми, се доказа като работещ и ефективен.

Работното място вече се променя. Дори и в корпорациите. Наскоро четох, че в IBM решили да върнат всички работници обратно в офисите. IBM са една от най-старите фирми в света, абсолютен стожер на теорията за фирмената култура в офиса (нагледно визуализирана от прословутата реклама на Apple "1984"). Не се е получило, 40% от персонала са заявили, че ако това се случи, ще напуснат фирмата. Всеки HR специалист би настръхнал при такава новина.

ИЗБРАНО