Не отивайте на интервю, ако се притеснявате от неудобни въпроси

Снимка: Ивелина Чолакова

Не отивайте на интервю, ако се притеснявате от неудобни въпроси

HR Guest представя Елена Русинова - собственик и управител на Счетоводна кантора Елвада

07:24 | 15 юни 2023

0 1510 Снимка: Ивелина Чолакова

"Ако някой е неподреден, неориентиран към детайла, непостоянен, труден екипен играч, това не може да се научи за ден, за да се яви подготвен на интервюто. Ако търсите по-високо възнаграждение, то парите идват с увеличаване на знанията, отговорностите и опита.  Животът и успехът обичат търпеливите, хората, които не се отказват", споделя Елена Русинова, която е и следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "HR Guest".

HR Guest

Коя е тя?

Казвам се Елена Русинова и съм собственик и управител на Счетоводна кантора Елвада. Завършила съм УНСС, магистър "Счетоводство и контрол" и следдипломна квалификация "Право". Владея писмено и говоримо италиански и английски език. Последните години завърших магистратура в НБУ "Мениджмънт на туристическия бизнес". 

Ниe, от Счетоводна кантора Елвада, предлагаме изцяло дигитално счетоводство, като работим само с електронни документи, без хартия. Работни езици в кантората са български, италиански и английски език. Работим с индивидуален подход към всеки клиенти и вярваме, че бъдещето на счетоводната професия не е въвеждането на документи (data entry), а това да бъдем добри консултанти, разбиращи и интересуващи се освен от счетоводство и данъци, и от бизнеса на клиентите, за да бъдем максимално полезни в съвместната ни работа. 

Има ли неудобни и задължителни въпроси по време на интервю и каква продължителност е критерии за проявен интерес към кандидата?

Неудобни въпроси няма. Ако смята човек, че нещо е неудобно да го питат, по-добре да не отива на интервю. Вярвам, че т.нар. "меки умения" (soft skills) са изключително важни при избор на кандидат. Ето защо едно интервю трябва да е достатъчно дълго, за да може да се видят, както техническите познания, така и комуникационните умения на кандидата. Ако обаче още в началото стане ясно, че няма нужните качества за търсената позиция, вярвам, че няма нужда взаимно да си губим времето и аз лично, уведомявам кандидата веднага, като му благодаря за отделеното време. 

Кои са най-ценните съвети, които бихте дали на човек, който отива на интервю? Възможен ли е според вас подход, в който изпращате онлайн съветите си към кандидатите предварително за най-важното и през време на самото интервю да видите как се е подготвил наистина?

Смятам, че няма нужда от предварителна подготовка. Човек технически е трудно да се подготви за краткото време преди интервюто. По отношение на софт скилс, това са умения, които не могат да се научат, те са свързани повече с характера на кандидата. Не можеш да мотивираш човек, ако той няма вътрешна мотивация, която да го движи напред.  Ако някой е неподреден, неориентиран към детайла, непостоянен, труден екипен играч, това не може да се научи за ден, за да се яви подготвен на интервюто. 

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Колко важно е първото впечатление, когато видите един кандидат, още преди да сте задали въпроси и какви кандидати предпочитате: по-настъпателни или по-спокойни в подхода? Как отчитате фактора моментно Ваше и на кандидата настроение и как това се отразява в процеса на водене на интервю и изводите от него?

Аз съм интуитивен и доста емоционален човек и разчитам на първото си усещане за кандидата, но то не e решаващо при вземането на решение дали този човек ще се впише наистина в екипа ни. Нашият екип е от много мотивирани, работещи, активни, динамични и с поглед в бъдещето хора и ако някой е муден, неангажиран или не работи активно, не може да се впише в него. Такива хора, дори и започнали при нас, много скоро се усещат извън ритъма и пулса на екипа и се разделяме с тях. Моментното настроение, нито моето, нито на кандидата, може да отклони фокуса от техническите и софт скилс умения, които ще се опитаме да разберем на интервюто дали ги притежава. Не вярвам, че моментно настроение може да повлияе на представянето или на вземането на решения. 

Кое е надделявало досега в опита Ви при избор на кандидат - възнаграждението или желанието за развитие в компанията? Бихте ли назначили кандидат, ако не отговаря на много от условията ви, но виждате сериозен потенциал да навакса и развие липсващото? 

Зависи от кандидата. Можем да се похвалим, че при нас имаме страхотен усет за таланти, които нямат опит. Едни от най-успешните хора в нашата кантора са колеги, които са започнали при нас от студентската скамейка със съответното по-ниско възнаграждение на хора, които започват да се учат. Години по-късно те са изключително добри счетоводители и възнаграждението им е нараствало в годините, правопропорционално на уменията, които придобиват. С днешна дата те са изключително добри счетоводители с добри доходи. Това, което ги е водило е желанието да се научат и да станат добри, в това, което правят, а парите идват с увеличаване на знанията, отговорностите и опита. 

Как изглежда идеалният кандидат за работа във вашите очи и разбирания? Кои са трите най-ценни качества, които биха ви впечатлили? В какви корпоративни ценности възпитавате служителите си?

Мислещ, мотивиран, иновативен. Вярвам, че знанията трябва да се споделят и ние имаме една чудесна практика - събираме се на тема: "Какво научих миналата седмица" и споделяме помежду си нещо ново, което сме открили, нещо, което сме научили. Хората в една компания трябва да споделят общи ценности, знания, умения и да работят, като една добре смазана машина, в която всеки е важен и всеки има значение. За мен всеки човек от кантората е важен и има значение. Можете да видите представянето на колегите от кантората на нашите страници в социалните мрежи. Когато ги прочетете, ще разберете с какви страхотни хора имам късмета да работя и да променяме ежедневно професията, правейки я по-дигитална, по-малко хартиена, ориентирана към бъдещето. За нас е важно да можем да се разбираме, да се подкрепяме, да гледаме в една посока и да имаме емпатия един към друг. Днес ако не се чувстваш много добре, може да не си на 100%, но утре може да дадеш 120% от себе си. Вярвам, че свободата прави правилните хора по-креативни и по-отговорни. Ако обаче тази свобода я дадеш на неправилния човек, той не може да я оцени. В офиса свободата е на голяма почит. Може да прозвучи странно, но аз съм един от най-критикуваните хора в офиса и за мен това е истинска привилегия, защото това означава, че хората се чувстват свободни да ми споделят всичко, което мислят. В случая няма значение дали аз съм собственик и управител и дали егото ми ще се почувства добре, важното е как работим като екип и как можем да подобрим нещата и те да се случват в полза на всички и най-вече на клиента.

Кои фактори са определящи за лоялността на един служител? С какво Вие бихте опитали да задържите дългосрочно ваш служител, който пасва на културата, ценностите и очакванията на компанията?

С уважение, откритост и не на последно място, добро възнаграждение. Вярвам, че труда трябва да се цени и заплаща. Ако някой работи добре, не може да се правиш, че това не се случва, защото то е факт. Имам истински, искрени и изпълнени с дълбоко уважение отношения с хората в офиса. Всеки от тях ми е скъп и е важен за мен, истински важен.  

Какви са впечатленията Ви от стажантските програми във вашата компания? Успявате ли да откриете достатъчно таланти, които да направят първите си кариерни крачки в нея? Какво мислите за новата вълна младежи, които идват от университетите? 

Вярвам в стажантските програми. Едни от най-добрите специалисти в момента в офиса ни са дошли при нас от стажантски програми. Вярвам, че професията на счетоводителя е страхотна и съм приела за лична мисия да покажа на студентите и учениците, че счетоводството не е скучно. При нас са гостували ученици от Националната търговско-банкова гимназия. Правим дни на отворените врати, когато студентите могат да дойдат в офиса и да им покажем как се работи дигитално, без хартия. Вярвам, че сред младите, които учат в гимназията или в университета има страхотни деца, които ще припознаят счетоводната професия като тяхна. Към тях трябва да са ни насочени усилията, да ги научим и да им покажем как да се развиват и да успяват. Смятам, че трябва да се инвестира в младите и човек не трябва да пести умения и усилия при това обучение. Няма загубени знания. Не разсъждавам, че човек може след това да си тръгне. Нека да си тръгне, ако да остане при нас не е неговия път. Но ще знам, че сме дали най-доброто от себе си да го научим и да му покажем колко всеобхватно и интересно може да бъде счетоводството. 

Разкажете ни с няколко думи най-важните акценти от Вашите първи стъпки в кариерата. Ако се върнете назад във времето бихте ли променили нещо? Кой е най-важният момент, който предопределя Вашата кариера?

Вярвам, че всеки има своя път и всяко нещо се случва с причина. Не съм мислила да имам счетоводна кантора. Така се случи. Но винаги съм обичала работата си, умея да разбирам хората и техните нужди и това ни печели клиенти. Имаме клиенти от 23 години. И тук е момента да спомена Илия Илиев, който повярва в мен, още когато бях много млад счетоводител. Той е първият ни клиент и до ден днешен, вече 23 години, е наш клиент. Най-важният момент е търпението. Животът и успехът обичат търпеливите, хората, които не се отказват. Защото, без значение с какво се занимаваш, винаги ще има моменти, в които ще ти идва да захвърлиш всичко и тогава трябва просто да седнеш и да си помислиш защо си извървял пътя дотук и какво те е карало да вървиш напред. При мен това е любовта към това, което правя. Обичам професията си и правя нещата с голям ентусиазъм и това усещане не ме напуска вече повече от 23 години. Не спирам да уча и да излизам от обувките си. Вярвам, че ако ти е прекалено удобно, значи нещо трябва да промениш. Прогресът и развитието са резултат от това да не ти е удобно в собствените ти обувки. Е, аз винаги излизам от зоната си на комфорт, даже бих казала, че през цялото време на моята практика съм там, извън зоната ми на комфорт. Винаги предизвиквам себе си и всички хора от екипа, защото това ни прави по-добри всеки ден. Радвам се, че екипът подкрепя това да се развиваме и да не стоим удобно в обувките си. Така заедно случваме много хубави неща, като едно от тях е да правим изцяло дигитално счетоводство и да правим живота си по-лесен.  

Промениха ли се критериите ви за оценка на работата на настоящи и бъдещи служители в условията на Ковид?  Какви политики водите за стиковане на колектива и позитивна работна атмосфера?

Ковид пандемията беше много страшна, но имаше и своите позитиви. Един от тях е възможността да се работи от вкъщи. Докато преди нея се смяташе, че да си хоум офис означава да не работиш, хората вече разбраха, че да си хоум офис означава даже да работиш повече. Ние работим хибридно в момента. Всеки наш служител има определени дни в месеца, в които, ако иска, може да работи от вкъщи. Имаме колеги, които работят и от други градове на България и въпреки това не ни е трудно да се социализираме. Всеки ден имаме обща онлайн среща с офиса ни в Пловдив и колегите от други градове на страната, събираме се поне веднъж месечно да хапнем заедно, да се посмеем и да се видим всички. Нашият проект за дигитализиране на процесите започна в началото на 2020 година и пандемията много ни помогна да преодолеем отпора, който имахме, както вътрешно в кантората, така и с клиентите ни. Не беше лесен процес, но тъй като от началото на пандемията имахме техническата подготовка, ние работихме шест месеца напълно отдалечено, извън офиса. Този период ни помогна да си подредим процесите и да бъдем максимално ефективни в дистанционната работа. Към днешна дата мога да кажа, че сме оптимизирали процесите и все повече успяваме да ги оптимизираме и да търсим иновативни начини за подобряването им. Така че пандемията изигра своята роля в глобален мащаб и нещата в офисите вече не са това, което бяха.  

Кой работен модел предпочита вашата компания - работа в офис, в домашни условия или в зависимост от ангажиментите на всеки един? Очаквате ли след 2-3 години стандартното работно място да изглежда по различен начин? 

Ние работим хибридно от началото на пандемията. Аз вярвам, че когато работиш с правилните хора, няма нужда да има рестрикции за работното време. Може на някой да му се наложи да си тръгва понякога по-рано или да излезе да си свърши лична работа, но той е свършил всичко онова, което се очаква от него. Резултатите са важни и това хората да искат да работят и да се развиват. Има и друг момент, хибридното работно време позволява хората все пак да не губят социалния елемент и да общуват лице в лице, което подобрява отношенията помежду ни. Когато се работи изцяло хоум офис понякога има проблеми с комуникацията и това напряга. Но хибридният начин на работа е страхотна възможност да се възползваш от предимствата на двете форми на работа - не губиш социален контакт, а понякога спестяваш време от задръствания и си работиш от къщи. По отношение на бъдещето, аз вече се замислям, че може би е хубаво в петък да работим до малко по-рано, но това е въпрос на време да помислим дали е работещо при нас, предвид професията ни. Вярвам, че в бъдеще ни очакват много изненади, особено с бързото развитие на изкуствения интелект. Но това е една дълга и съвсем отделна тема. 

ИЗБРАНО