Формулата за успешна кариера на Мария Бакалова

07:42 | 4 февруари 2022 | Автор : Бисер Кунчев 0 3334 Copyright: Academy of Motion Picture Arts and Sciences; Photographer: Matt Sayle

Изминаха 9 месеца от старта на платформата на Дир.бг за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

Формулата за успешна кариера

През вече изминалата 2021-а година, в рубриката "Формулата за успешна кариера" споделихме професионалното вдъхновение и безценните съвети на десетки популярни лица.

Новата 2022-а започнахме с много любов. Тя казва, че каквото и да прави човек, трябва да го върши с любов. Затова и ние я послушахме.

Коя е Мария Бакалова?

Коя ли не.. днес Алекс, утре Тута, други ден Сара, Аника и т.н.

Щастливка, защото имам късмета професията ми да е под формата на игра. Образованието също. В училище и гимназията и после в НАТФИЗ. Всичко започна с театър... с Драматичния театър "Адриана Будевска" в моя прекрасен роден град Бургас и Националното Училище за Музикални и Сценични Изкуства "Проф. Панчо Владигеров". Веднага след завършване на средното ми образование (2015-а) влязох в НАТФИЗ. После дойде вторият семестър на първата ми година в Академията и първата ми кино роля в "Трансгресия" на Вал Тодоров. След това лято на 2016-а, преминало в снимки, киното започна да надделява в живота ми. Паралелно с образованието ми на актриса непосредствено след това дойдоха филмите "Калинка", "XII 'A", "Бащата", "Не те харесвам", "Като за Последно" и "Жените наистина плачат" в студентските ми години... в годината на завършването ми (2019-а), на 24 май изпратих селфтейп, който 2 месеца по-късно ме доведе до Холивуд, Лос Анджелис. Снимахме "Борат: Продължението" 2019-а и 2020-а.. началото на 2021-а доведе до работата ми по филма "Балонът" с Джъд Апатоу, "Тела, Тела, Тела" на А24 и продуцентския ми дебют в "Меден месец" на Дийн Крейг. В началото на годината започнах работа по 2 проекта и нямам търпение за приключенията, които предстоят.

Разкажете ни подробности. Кога и как се случиха е първите Ви стъпки в кариерата на актьор?

Хаха, мисля че несъзнателно го направих в първия въпрос.

Кои са най-ценните съвети, които получихте в този период от Вашите близки, преподаватели, ментори и дори приятели?

Честно казано аз не съм много-много по съветите... може би нещата, които съм запомнила и следвам, са тези: не мисли за резултата, наслади се на процеса; забавлявай се; рискувай смело; мечтай дръзко и имай куража да преследваш мечтите си.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Преди 8 месеца Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалният кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Естеството на професията ми е такова, че не ми се е налагало да търся стаж, нито да кандидатствам за подобна позиция. Но изхождайки от опита ми с кастинги, които дефакто са интервюта за работа, според мен двете най-важни неща са старателна подготовка и хъсът за работа. Винаги ще има по-добър от теб и ти винаги ще бъдеш по-добър от някого в очите на различните работодатели. Ти биваш поканен за позицията в зависимост от това дали си най-ТОЧНИЯ кандидат. Повечето неща в този свят са субективни. Затова трябва да се фокусираме на факторите, които са под наш контрол - а именно безапелационната подготовка, а в интервюто да демонстрираме страстта ни към професията, в която сме избрали да се развиваме.

View this post on Instagram

A post shared by Maria Bakalova (@mariabakalovaofficial)

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Важни са. Опитът е важен. И колкото и да е необходимо образованието, опит се трупа на работно място, а не пред учебника. При нас на снимачната площадка, на сцената... В студентските ми години при всяка една отдала се възможност аз бях на снимачна площадка. А когато възможност нямаше - намирах такава.

Едно лято прекарах около прекрасните режисьори Пепи Вълчанов и Криси Грозева на площадката на "Островът на сините птици" в Русалка" Аз нямах роля нито в сериала, нито бях назначена като PA (асистент продукция). Помагах, с каквото можех, защото исках да работя и да се уча. Другото лято с моята талантлива колежка и приятелка Мила Роберт, както и невероятните Константин Еленков, Явор Карагитлиев, Кристиян Негалов и Георги Стоянов изкарахме 2 месеца в самоорганизирали си репетиции в "с. Левски" защото имахме порив да направим театралното представление "Опасни Връзки", което по-късно същата година намери своя дом в лицето на Пловдивския Драматичен Театър. Ако човек иска да трупа опит - ще намери начин.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж, независимо от специалността, която учат и завършват?

Аз не съм фен на генералните отговори, ако трябва да бъда честна. Мисля, че всичко е строго индивидуално - трудности винаги ще има и те могат да бъдат под различни форми: места, хора с които се срещаш. Докато си в процеса на търсене понякога ти се струва трудно или невъзможно. Гледайки назад може би съм имала моменти, в които ми се е струвало трудно намирането на възможност за професионална реализация - както знаете в България пазарът е малък, а Академията изкарва поне 30 нови лица годишно, а има и други университети. Повечето от тези нови кадри нямат достъп до кастинги в български продукции, камо ли в чуждестранни. Не всички имат достъп до театрите. А ако нямаш допир с професионалната сцена или площадка, не можеш да се развиваш. Адаптацията на "наученото" може да бъде трудна, доста различна от това, което си мислил, че е щяло да бъде.

Но отново - където има воля, има и начин.

View this post on Instagram

A post shared by Maria Bakalova (@mariabakalovaofficial)

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

Нямам мнение по този въпрос, защото не съм учила в университет в друга страна и нямам лична база за сравнение и би било некоректно да изказвам лично мнение без опит.

Моята позиция за всичко и всички винаги е била, че ВИНАГИ може повече: винаги трябва да търсиш по-добро отношение, винаги трябва да се бориш за по-голямо поле за изява - винаги може повече.

Каква е рецептата за кариерен успех на Мария Бакалова?

"Успех" е доста субективна дума. За някои може да съм постигнала кариерен успех, за други - не. Аз зная, че съм щастлива с работата си. И ако "да, това е успех", то успехът за мен е да искаш да се развиваш и работиш отново, и отново, и отново. И да ти доставя удоволствие - в края на краищата това е най-важното... иначе цял живот даваш здравето си (психично и физическо) за пари и после обратно пропорционално - даваш парите, които си изкарал за здравето. А къде остава насладата, забавата, страстта и любовта към работата? В най-хубавите ти години... няма смисъл, може би призванието ти е друго.

Знаеш ли... когато правиш нещо с любов - винаги си личи... и оценява. Ти си озарен, весел и светъл човек. Когато не го правиш с любов - също си личи...

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Работа, риск, работа.

View this post on Instagram

A post shared by Maria Bakalova (@mariabakalovaofficial)

Лесно или трудно е за един млад човек да остане здраво стъпил на земята и да не се главозамая от успехите?

Ах, отново тази думичка хаха... ще а заменя с думата "щастие". И също би подхождала на въпроса ви - когато човек е щастлив, разбира се, че може да се главозамая, но той може да не е здраво стъпил на земята и когато е нещастен. Възпитанието, вярвам, е важно. В живота винаги ще има възходи и падения. За всеки един от нас. Неизбежно е. Линията става права само когато сърцето вече не работи и дори тогава - не за дълго. После изключват апарата, а оттам накъде? Кой знае...

Докато си наясно с това не би трябвало да си главозамаян. Ако цениш всеки един ден, в който дишаш, виждаш, чуваш, ходиш и най-вече - си жив - би трябвало да си здраво стъпил на земята.

Какво да очакваме от Мария Бакалова в следващите 5 години от нейният живот и кариера?

Харесвам неизвестното и обичам изненадите. И се старая да живея живота си така - без драстични планове. Вярвам. Каквото има да става, то ще стане. Това, което аз си позволявам да планирам, е да работя постоянно и да бъда и в личен и професионален план сред добри хора - ведри, обичащи, смеещи се, вдъхновяващи!

А какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Може да прозвучи банално, малко комерсиално (но пък комерсиалното е доказателство за приемственост от масата, което е може би най-точният показател за успеваемост, така че реално е хубаво нещо, ама и аз съм една, все с извинение да започна, хаха), но наистина - да слушат сърцата си. Всеки един от нас знае най-точно КОЕ е най-доброто за НЕГО или НЕЯ. Интуицията не лъже... дъъъългите премисляния на най-различни сценарии често само ни губят времето, защото ние знаем кое е правилното решение за нас. Накрая сценарият е един.

Това, което работи за мен, е многото работа и постоянното бълване на идеи. Някои се реализират, други не, но хората са казали: "От опит глава не боли".