Първите стъпки в кариерата, които всеки трябва да извърви са изключително важни. Затова са студентските стажове, които стават все по-актуални и все по-търсени от бизнеса в България. Преди малко повече от година Dir.bg стартира своята платформа "Идеалният кандидат", която улеснява процеса на търсене и предлагане на стажове. Заедно с нейното начало, поставихме старт и на специалната ни рубрика "Формулата за успешна кариера", в която разговаряме с популярни, интересни и успешни личности, които вдъхновено разказват за своя кариерен старт.

"Опитът, придобит по време на стаж, би могъл да отключи много врати пред теб. Той е шанс да се докажеш и ако успееш, всеки добър работодател не би искал да те изпусне и би се възползвал от качествата, мотивацията и отдадеността ти", споделя Александра Димитрова, следващият гост на Бисер Кунчев в рубриката "Формулата за успешна кариера".

Коя е тя

Казвам се Александра Димитрова, родена съм в София. Завърших СМГ "Паисий Хилендарски", профил математика и информатика с английски език, но любовта ми към журналистиката и новините, тяхното отразяване и това да бъда информирана за всичко, което се случва около мен в заобикалящия ме свят, смени рязко посоката ми и ме отведе в СУ "Св. Климент Охридски", където завърших специалност "Българска филология". Над 15 години се занимавах с бойни спортове. Приемах го по-скоро като хоби, но всъщност спортът беше много голяма част от живота ми, която ме научи на дисциплина, борбеност и до голяма степен ме изгради като характер. Родителите ми винаги са използвали спорта по-скоро като ултиматум и винаги са ме карали да полагам усилия за развитието си като личност, ученик, студент и впоследствие професионалист. Въпреки това през тези 15 години успях да завоювам световна и европейска титла по Шотокан карате-до, две вицеевропейски титли и бронзов медал от световно първенство по кикбокс. Също така и десетки отличия от световни и европейски купи, както и стотици медали от първенства в различни точки на света. Въпреки любовта ми към спорта преди три години се наложи да направя трудния избор и да спра да се състезавам. Професионалният ми път премина през Дарик радио, където работих като криминален и съдебен репортер, след това заемах длъжност "Продуцент" на сутрешния блок на телевизия Bulgaria on air. Като един истински стрелец, който има постоянна нужда да се предизвиква, да се учи и да излиза от зоната си на комфорт, преди година смених професионалната си сфера и към момента се занимавам с маркетинг и ПР в една от най-големите болници у нас - Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Работя и по странични проекти, което ми помага да се развивам и в други посоки.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и как се случиха те?

Над 15 години се занимавах с бойни спортове. В залата се научих, че човек не знае какви са възможностите му, докато не се "хвърли в дълбокото". Именно заради това реших да започна стаж още в първи курс. Харесвах стила, езика, деликатната ирония и търсенето на реалната новина, които слушах всеки ден по Дарик радио, затова избрах да направя своите "първи стъпки" там. Получих шанса да бъда стажант в рамките на три месеца. В началото правех анкети, които са едни от най-омразните неща за всеки млад човек, имащ амбициите да се превърне в журналист. Постепенно започнах да подготвям материали за различни предавания в програмата на радиото. След приключването на стажа ми, ръководството ми направи предложение да започна работа. Мечтаех да се занимавам с криминална журналистика и благодарение на много обстоятелства, постоянство от моя страна и доверие от страна на шефът на "Новини" в радиото, получих тази възможност.

Как си представяхте тогава Вашата кариера 10 години по-късно?

Не съм от хората, които си представят себе си в булчинска рокля, в определен дом, с определен тип човек, нито визуализирам къде ще бъда след 5 или 10 години. Знаех, че искам винаги да горя в това, което правя. Да се предизвиквам и да научавам все повече. Да ставам по-добра и по-сигурна в работата си, да израствам като професионалист. Смятам, че ако влагаш "сърцето" си в това, с което се занимаваш, със сигурност ще постигнеш успехи, ще се развиеш и ще получаваш по-добри възможности.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Успяхте ли да сбъднете мечтите си? Достигнахте или ги надминахте?

Сбъднах мечтата си да правя нещо смислено, което ми доставя удоволствие. Друга моя мечта, която също успявам да постигна за момента е да не съм зависима и да мога да отстоявам принципите си, но все пак съм в относително начало на професионалния си път.

Има ли нещо, което бихте променила тогава, ако можеше да се върнете в тези години?

Едва ли бих променила нещо. Клиширано би било да кажа, че бих поправила много от допуснатите грешки, защото всяка от тях ме е научила на нещо.

Какво е мнението Ви за стажовете? Колко важни са те за един млад човек?

Стажовете са от изключително голямо значение. Смятам, че всеки млад човек трябва да стартира такива възможно най-рано. На първо място те ти помагат да придобиеш ясна представа дали сферата, която си избрал наистина ти харесва. Освен това те учи на много неща. Преди няколко месеца бивш колега ме покани на среща със студенти във ФЖМК. Направи ми впечатление, че по-голямата част от тях очакват високо заплащане, респект и добра позиция без никога да са практикували уменията си. Не мисля, че се случва така. Опитът придобит по време на стаж би могъл да отключи много врати пред теб. Той е шанс да се докажеш и ако успееш, всеки добър работодател не би искал да те изпусне и би се възползвал от качествата, мотивацията и отдадеността ти.

Преди малко повече от година Дир.бг стартира своя платформа за студентски стажове, която нарече "Идеалният кандидат". Според Вас какви качества трябва да притежава идеалния кандидат в студентските години, за да впечатли компаниите и да го поканят на стаж?

Зависи от сферата, в която си избрал да се развиваш. Със сигурност има разлика между медицината и журналистиката. В общия случай трябва да си отдаден на това, което правиш. Ако опитваш да отбиеш номера все някой ще забележи. Трябва да си готов на компромиси, защото началото на професионалния път изисква такива. Всъщност работната среда за първи път те поставя в ситуация, в която не можеш да избираш с кого да комуникираш и с кого да си сътрудничиш. В гимназията и в университета имаш право поне на тези решения. Трябва да покажеш, че умееш да разграничаваш личното отношение към даден човек от професионалното такова, например. Има хора, които са по-талантливи от други, но ако си упорит можеш да научиш почти всичко. Много често големи компании избират служители, които имат някои липси в познанията си, но са адаптивни и могат бързо да ги наваксат и да разгърнат потенциала си още повече.

Какви са трудностите, които според вас срещат студентите при избора и откриването на подходящия стаж?

Според мен все по-често хората не знаят с какво точно им се занимава. Някои избират да започнат стаж едва когато завършват и това може да бъде пречка за тях, защото нямат реален опит. Теорията и практиката вървят ръка за ръка. Освен това всеки се стреми да направи "първите крачки" в най-голямата, популярна и успешна фирма. Няма как всички желаещи да го направят. Можеш да си позволиш компромис в името на това да се научиш и развиеш, а когато придобиеш конкуренти качества, да се бориш за по-добра позиция или компания. Както казах и по-рано, хубаво е да стартираш практиката при първа възможност.

Достатъчно ли е нивото на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската образователна система?

В гимназията и в университета съм имала преподаватели, които са ми дали едни от най-ценните познания и съвети. Имаме много добри преподаватели, но системата ни е леко остаряла. Смятам, че висшите учебни заведения могат да предложат повече в практическата част. Това би помогнало на студентите да придобият малко по-реална представа за професионалната среда. Но има много фактори, които не го позволяват. Определено образователната ни система страда от липса на кадри, което води до други липси.

Каква е рецептата за кариерен успех на Александра Димитрова?

Упорита съм и влагам старание във всичко, с което се захвана. Старая се да давам максимума от себе си, да се уча от грешките си и да се развивам, благодарение на хората около мен.

Ако трябва да дефинирате Вашата кариера до момента с 3 думи, кои ще са те?

Интересна, динамична и предизвикателна.

Случващото се и реализацията Ви към момента са огромен повод за лична и на близките Ви гордост. Какви съвети получавате именно от тях?

Да почивам повече и да не преживявам човешките истории в работата си толкова лично. Не ги слушам и за двете, хаха. Близките ми хора ценят усилията ми и ме подкрепят за решенията, които съм взимала до момента. Винаги се допитвам до семейството и приятелите си, но не винаги се вслушвам. Понякога е трудно за хората, които държат на теб, да разберат естеството на работата ти, тъй като всяка сфера има различни специфики.

А, какви са Вашите съвети към младите хора в страната? Ако зависеше от Вас, как бихте ги мотивирали да проведат стаж и да се развиват кариерно?

Всеки човек е стойностен сам по себе си, но за да се отварят големи професионални възможности пред него той трябва да е добър в това, което прави. Това се случва с натрупването на опит. Аз самата съм млад човек и бих посъветвала своето поколение да трупа професионални знания и умения от възможно най-рано. Така се усъвършенстваш не само като журналист, ПР и т.н., но и като личност. Съветът ми е да се предизвикват и да търсят все по-добри възможности за развитие.

Коя е добрата новина, която искате да прочетете един ден и се е случила с Вас и близките Ви хора?

За себе си и семейството си искам да сме здрави и щастливи. Не държа да чета новини за нас. Иска ми се все по-често да научавам хубави истории от емисиите и електроните медии. Да не си говорим за война, пандемия и стотици жертви по пътищата. Ако аз и семейството ми участваме в някоя новина, надявам се тя да е вдъхновяваща, да разказва за нещо хубаво, което се е случило със стотици хора, а ние да сме допринесли поне малко за него.