COVID-19 възпрепятства възможността ми за мечтан стаж в Президентството

Не всеки има смелостта да обуздае своите притеснения, а успехът се крие точно зад страха

Снимка: Личен архив

COVID-19 възпрепятства възможността ми за мечтан стаж в Президентството

Не всеки има смелостта да обуздае своите притеснения, а успехът се крие точно зад страха

07:20 | 14 декември 2022 | Автор: Бисер Кунчев 0 1438 Снимка: Личен архив

Имам удоволствието да ви представя поредният участник в платформата на Dir.bg за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат".

"Идеалният кандидат" представя...

"Спомням си, че най-напред впечатление ми направи самото наименование на платформата и си казах "Да, аз мога да бъда идеалния кандидат" и влязох съответно да разгледам. Останах толкова приятно изненадан от самия дизайн на сайта, който предлага много лесно и в същия момент заинтригуващо съдържание, че моментално си направих регистрация, което не се беше случвало досега. Бих допълнил, че сайтът е много естетически направен и придава усещането на "доверие" и "комуникация" поне аз така го почувствах. Не бях попадал на платформа, която толкова добре да е изградила "моста" между нас "идеалните кандидати" и съответните компании, предлагащи ни стажове, което единствено може да ни радва всички нас, желаещи да се потопят в един по-различен свят. Свят на предизвикателствата", споделя Аксел Стоянов, следващият гост на автора на платформата Бисер Кунчев в рубриката "Идеалният кандидат" представя..

Кой е той?

Здравейте! Казвам се Аксел Стоянов на 22 години и съм от Бяла Слатина. Завършил съм СУ "Васил Левски" в същия град и в момента съм четвърти курс "Публична администрация" в Софийски университет.

Откъде научи за платформата на Dir.bg за търсене и предлагане на студентски стажове "Идеалният кандидат"? Какво най-много те впечатли в проекта?

На всички ни се е случвало да коментираме дадено нещо, било то с приятели или семейството, докато телефонът ни е в близост до нас и след това във всяка една социална мрежа да се появява нещото, което сме обсъждали, нали? При мен се случи точно това.

В началото на вече изминалото лято доста често се случваше с мои колеги от университета да обсъждаме вероятностите за започване на стаж и така от ден на ден все повече започнаха да се появяват всякакви реклами, оферти и т.н. на стажове на определени компании, насочени в различни сфери. Естествено, проверявах ги, но някак не ги усещах, не ме грабваха и всичко приключваше до момента в който трябваше да се регистрирам в конкретния сайт. Това не се случи с платформата "Идеалният кандидат", обаче. Спомням си, че най-напред впечатление ми направи самото наименование на платформата и си казах "Да, аз мога да бъда идеалния кандидат" и влязох съответно да разгледам. Останах толкова приятно изненадан от самия дизайн на сайта, който предлага много лесно и в същия момент заинтригуващо съдържание, че моментално си направих регистрация, което не се беше случвало досега. Бих допълнил, че сайтът е много естетически направен и придава усещането на "доверие" и "комуникация" поне аз така го почувствах. Не бях попадал на платформа, която толкова добре да е изградила "моста" между нас "идеалните кандидати" и съответните компании, предлагащи ни стажове, което единствено може да ни радва всички нас, желаещи да се потопят в един по-различен свят. Свят на предизвикателствата.

Сподели ни твоето лично виждане - от кой курс един студент трябва да започне активно да търси стаж и защо? Провеждала ли си други стажове досега?

Моята лична преценка е, че най-доброто време за започване на стаж на студент е краят на втори, както и началото на трети курс. Да започнеш стаж в първи курс е като да се "хвърлиш в бурното море без да имаш специални умения по плуване". Вероятността да се "удавиш" е 50 на 50, но защо това да се случва, след като може да бъде избегнато. Смятам, че първи курс е курсът в който трябва да се запознаеш с новия град (в случай, че студентът не е от същия град в който започва своето висше образование), с хората около него, самата атмосфера и не на последно място учебното заведение и неговите преподаватели. Както аз казвам първи курс е "курс на разузнаване". След това, ако студентът се чувства уверен в себе си и своите знания и ако програмата за втория курс му предполага свободно провеждане и на стаж, тогава е напълно адекватно вече и с натрупани знания от предходния курс да се "впусне в новото приключение". В началото на 2020 година, към края на първи курс имах възможността да започна на стаж в Президентството на Република България, но за огромно съжаление, появата на Ковид 19 възпрепятства това. От друга страна смятам, че да започнеш да търсиш и съответно да намериш стаж в последната си година от обучението е също леко недомислено, тъй като тогава на всички им предстоят държавни изпити, за които определено трябва да се учи доста и да се положат максимални усилия за тяхното успешно преминаване. В случая, стажът както може да представлява огромен плюс за студента, така може да представлява и огромен минус, който да се изразява в отнемане от нужното му време за концентрация върху изпитния материал, който определено няма да е малко. Като заключение бих казал, че "най-доброто" време за започване на стаж от студент всъщност е строго индивидуално решение, което може да бъде взето, но според мен това не бива да се случва в началото и в края на обучението.

Вижте всички актуални обяви за стаж:
https://www.idealcandidate.bg/stajove

Какви са обичайните проблеми, с които един студент се сблъсква, когато узрее за идеята и вече е активно търсещ възможности за стаж?

Проблемите могат и възникват по всяко едно време. Това, което е отговорност на всеки един от нас е да не се страхуваме от тях и да не ги смятаме за враг. Те възникват с цел да ни научат на едно качество, което смятам, че е от изключителна важност за всички нас и това е дисциплината. Ако сме достатъчно добре дисциплинирани, проблемите няма да оказват такова голямо и силно негативно влияние върху нас. А дори точно обратното - ще ни провокират да се "запознаем по отблизо със себе си" и да си отговорим на определени въпроси за нас самите. В случая какви са обичайните проблеми, които възникват по време на търсенето, намирането и започването на стаж на определен студент. Това са проблеми, свързани с неговата лична преценка и представа са самия него и проблеми, които представляват външни фактори. Проблемите, които отразяват представата за него самия са от рода на ниското самочувствие, неувереността, неспособността да се предизвиква и не на последно място чувството за сигурност. Ако даденият студент (както и се случва в повечето случаи) не е достатъчно уверен в себе си, не се чувства "можещ" то това ще проличи доста рано в неговата кариера. Фактът, че ще попадне на ново място, заобиколен от нови хора и ще трябва да работи заедно с тях, за да достигнат целите си, представлява страх от непознатото, от новото и от несигурното. Тоест даденият студент ще трябва да излезе от зоната си на сигурност или още по-известна като зона на комфорт и ще трябва да се сблъска с неща, които не са толкова характерни за самия него. И това е плашещо. И не всеки има смелостта да се изправи пред непознатото и да го обуздае. И не може и не бива да виним тези, които не успяват, а напротив - да ги окуражаваме да продължават. Защото започваш да живееш истински, когато си излязъл от собствения си "балон", тоест от своята комфортна зона. Друг основен проблем на студента при намирането и започването на стаж е и времето с което разполага. Той трябва да посещава лекции и упражнения, трябва да ходи и на работа, в случая че стажът е неплатен, да посещава стажа и не на последно място да води и своя личен живот, който също не бива да се пренебрегва напълно. Това е моментът обаче, в който всеки един от нас трябва да помисли кое е малко по-значимото от останалото, или общо взето казано да си подреди приоритетите.

Как си представяш идеалния стаж? Какво очакваш да се случи във времевите му рамки, което ще ти донесе необходимия опит, с който да се реализираш по-успешно в бъдеще?

За мен идеалният стаж трябва да е синоним на думите "предизвикателство", "градеж" и с "дух на общност". Смятам, че идеалният стаж е такъв, който би следвало да те предизвиква да откриеш нещо ново за самия себе си и за сферата в която би искал да се развиваш и успешно да подържа този интерес от твоя страна към него съответно. Също така идеалният стаж за мен не бива да представлява място, което да характеризирам с думи като "монотонност", "сивота" или пък "еднообразие", тоест идеалният стаж трябва да гради. Да развива теб и твоите знания и да ги превръща в нещо по-силно, което да работи за всички. И не на последно място, идеалният стаж трябва да представлява "с дух на общност". Това е и мотото на Клуб "Публична администрация" на който аз съм секретар и би ми искало в бъдещ стаж този дух, това чувство да го има и там. Чувство на равенство, на единност и на подкрепа. От изключителна важност е средата в която пребиваваш по няколко часа на ден всеки ден от седмицата, затова тя трябва да е възможно най- позитивна и толерантна към индивидуалността на всеки.

Нека си представим, че ти си на мястото на отдела "Човешки ресурси" на дадена компания. Кои са съществените опорни точки, които би структурирала и предала в обявата, за да стигне до съзнанието на младите таланти, които биха провели стаж в нея?

От изключителна важност е една обява да бъде отлично структурирана и да "хваща окото" (както се казва). Имам предвид, че всяка една обява за каквото и да е трябва да има приличен, дори леко провокиращ облик, благодарение на който, хората открили я да се спрат на нея. Нещо, което се наблюдава в безкрайно много обяви за стажове, работа и т.н. е, че се предоставя откъслечна информация, което определено не е добър подход. Една моя обява, публикувана в интернет пространството би имала различен облик и би съдържала информация, която да отговаря 100% на това, което се търси и това, което се предлага.

Колко важни са за теб първите стъпки в кариерата и защо?

Първите стъпки са важни поради няколко причини: благодарение на тях се създават контакти, които с времето биха могли да се окажат изключително ценни, изграждат се навици, които биха ни носили само дивиденти в бъдеще, също така първите стъпки са равнопоставени на това, което ти си бил тогава (в определения момент) и в какво си се превърнал на по-късен етап. Тоест, първите стъпки имат памет. Те ще са твоето огледало за това в какво си се превърнал и през какво си преминал, за да бъдеш там, където си в момента. Затова са изключително важни, за да ни напомнят, че сме преодолели страха и сме решили да се борим за нас и нещата, които искрено желаем.

Дават ли университетите необходимото ниво на подготовка, за да възпитат професионалисти? Доколко е намесена практиката, в това което учите?

Истината е, че понякога университети предоставят страшно много възможности за възпитаване на бъдещи професионалисти, но няма кой да се възползва. Отново тук е строго индивидуално за това кой и как би се възползвал от възможностите, които му се предоставят от учебното заведение с цел да натрупа опит в сферата в която иска да се развива, който опит да му е от голяма полза след време. За другите университети не мога да коментирам, тъй като нямам знания за това дали и ако да то по какъв начин предлагат възможности за кариерно развитие и затова ще коментирам от моята позиция на студент в Софийски университет, изучаващ "Публична администрация". Специалност "Публична администрация" е специалност, която е насочена и към практическите умения, натрупани в резултат на предоставените и усвоени знания. Още от самото начало, тоест в първи курс, започнахме да посещаваме различни институции и да се запознаваме с това как те функционират. Клуб "Публична администрация" също допринася много, тъй като благодарение на него и ръководството му се организират най-различни събития, които са както и административно практически насочени, така и с по-развлекателна цел, за да се опознават студентите от различните курсове. В миналия трети курс също така имахме и дисциплина, която се нарича "Административни практики" и в резултат на нея се запознавахме с много и изключително позитивни и успешни в своята кариера хора, които ни придаваха от своя опит и ни окуражаваха да не спираме да следваме мечтите си. От тази ми позиция на студент в Софийски университет, изучаващ "Публична администрация" бих казал, че университета и най-вече преподавателите са ни дали много и продължават да ни дават.

Каква е значимостта на семейството ни, за да бъдем успешни?

Семейството е тази единица без която ти самият няма как да си едно цяло. Те са част от теб и ти си част от тях. Затова е много важно какви са ценностите вътре в семейството и в какво предпочита да вярва то. Ако ти самият не вярваш достатъчно силно в себе си, но имаш семейство, което не спира да те окуражава да продължаваш и да се сблъскваш с всички трудности, които животът ти предоставя, тогава с малко повече упоритост от твоя страна - ще успееш. Със сигурност. Но, ако нямаш такова семейство и ако не притежаваш нужната упоритост, която да те изстреля до успеха, тогава ще се провалиш и ще трябва сам да се бориш и да се сблъскваш с едно и също премеждие, докато не си научиш урока.

Какво е влиянието на приятелите ни върху бъдещите ни идеи за кариерно развитие? Успяваш ли да разграничиш личния живот и забавленията, така че да се съсредоточиш достатъчно върху обучението и придобиването на умения?

Също както семейството, така и приятелският кръг трябва да е съставен от хора, които вярват в теб и са готови да ти помогнат, ако изпаднеш в трудна ситуация. Всеки един от нас трябва да се стреми да се обгради от хора, които да резонират с неговите разбирания за живота и взаимно да се подкрепят по пътя на осъществяването на целите на всеки един от тях. Смятам, че успешно за тези 4 години обучение съм разграничавал личния живот и обучението. Естествено, че няма как да се размина без каквито и да е било жертви в името на едното или другото, но винаги съм успявал и продължавам да откривам нужния баланс, благодарение на който да взимам максимума и от двете.

Къде би желал да развиеш кариерата си - България или чужбина?

Аз съм огромен родолюбец и смело твърдя, че обичам страната, в която съм роден и живея. Затова, да, бих останал тук и развивал бъдещата си кариера, но все пак не изключвам възможността да пребивавам извън граница, където да натрупам още опит, който да използвам тук след като се върна, тъй като не бих могъл да си представя дори, че ще живея дълго време някъде другаде, а не в родната си страна.

Какъв съвет би дала на всички хора на твоята възраст, за да ги мотивираш да обърнат сериозно внимание на старта на професионалния си път?

Аз съм на 22 години и доста често чувам израза "на теб ти е лесно, млад си". Не е точно така - аз съм млад мъж, който от близо вече 4 години е самостоятелен и това което мога да кажа е, че кратката ни възраст не е равносилна на по-лек живот. Точно в тези години ние се сблъскваме със самите нас и дори оставаме шокирани след определени ситуации. Затова не бих казал, че ни е лесно, а точно обратното - доста ни е трудно, но продължаваме, тъй като сме едва на 22 и тепърва всичко ни предстои - както хубавото, така и лошото. Моят съвет към всички хора на моята възраст, а и не само, е да не се страхуват от непознатото и да не вярват, че проблемите са ги обзели само тях и не могат да се отърват. Да се стремят да намират позитивното и в най-лошите моменти, защото то винаги е там. Просто не го виждаме и предпочитаме да вярваме, че ни е писано да ни е страх и да ни боли. Не е така. Относно професионалния път - мога да кажа същото, не бива да ни е страх и ако има нещо от което ни е страх, по-скоро трябва да се насочим право към него, защото успехът е точно зад страха.

ИЗБРАНО