17-11-2017 20-11-2018

България е сред топ 15 държави с положителен нетен износ на индустриални роботи

Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), в интервю за "Какво могат парите"

Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

България е сред топ 15 държави с положителен нетен износ на индустриални роботи

08:04 | 17 септември 2024 | Автор : Наталия Тодорова 10 1461 Снимка: Тед Георгиев, Dir.bg

У нас на всеки 10 000 работници има по около 50 индустриални робота, сочи статистика от 2022 г. За сравнение, средната обезпеченост в световен план е 150 робота, докато при първенеца Южна Корея на 10 000 работници се падат по над 1000 робота. Автоматизацията в България изостава и е по-скоро нишова, коментира тези данни Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi).

Какво могат парите?

Все още чуждестранните инвеститори, които идват у нас за отварянето на големи индустриални хъбове, са привлечени от възможността да ангажират повече работна ръка, а не в това да автоматизират процесите и заменят част от служителите с роботизирани дейности. В същото време обаче наблюдаваме как модернизацията на производствата увеличава производителността и измества човешкия фактор към други роли и функции, сподели гостът в студиото на подкаста "Какво могат парите".

Най-активно внедряват нови технологии и роботи секторите автомобилостроене, хранително-вкусова промишленост, електроника, преработваща промишленост. Изоставане наблюдаваме при строителството, например, каза още той и даде примери с български производители и техните продукти.

Азия е открояващ се световен лидер в областта на автоматизацията и роботиката. Освен големите инвестиции, там може да видим сериозна правителствена подкрепа и програми, които подпомагат компаниите в това по-бързо и с по-малко капиталовложения да могат да се модернизират. Това неминуемо дава дългосрочни устойчиви резултати, смята Кристиян Михайлов и обърна внимание, че и във водещите азиатски икономики, както почти навсякъде по света, има чувствително намаляване на работната ръка и необходимата допълнителна работна сила се компенсира именно чрез индустриални и колаборативни роботи.

Индустрията у нас страда от липсата на достатъчно инженерни таланти, които да могат да решават реални икономически проблеми, алармира Кристиян Михайлов и очерта предизвикателствата пред българското образование в тази област.

В същото време България е 15-а в света по търговски излишък от търговията с индустриални роботи с 11 млн. лв. нетен резултат за 2022 г. и 280% годишен ръст, показва още статистиката. Гостът акцентира върху иновативните нишови решения от български производители, като в същото време обърна внимание, че нерядко брандът "България" пречи на компаниите заради не толкова позитивна конотация на политическите и икономически процеси у нас.

Съоснователят на PARAi разказа и за предстоящото голямо събитие, организирано от асоциацията - Robotics Strategy Forum, което ще се проведе на 26 септември в Sofia Tech Park. Ежегодната проява ще събере на едно място водещи български компании от сферата на роботиката, автоматизацията, умното производство и промишлените технологии, както и предприемачи, инвеститори, млади таланти, общественици, ангажирани с развитието на този сектор. В експо зоната се очаква да се включат над 50 бранда, а в по време на панелите ще да бъдат представени най-актуалните тенденции от родното производство и световните промишлени хъбове. Част от събитието е и ангажиментът на PARAi в подкрепа на образованието и развитието на бъдещи инженерни таланти, които ще бъдат включени в конкурсна и демо програма.

В интервюто ще научите още:

Как водещите азиатски икономики стимулират роботизацията и иновациите в икономиката и какви тенденции забелязваме там?
Кои са успешните истории у нас в областта на роботиката и автоматизацията и могат ли иновациите да променят облика на икономиката?
Предлага ли българското образование необходимите умения и компетентности за този нов технологичен свят и има ли капацитет за развитие на модерни технологични специалности у нас?
Какви са възможностите за финансиране пред българските стартиращи компании в областта на роботиката и автоматизацията и какъв е инвеститорският интерес?