Забравените предшественици на съвременните технологии

Много от днешните джаджи се раждат от идеи на повече от век

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Забравените предшественици на съвременните технологии

Много от днешните джаджи се раждат от идеи на повече от век

23:59 | 24 юни 2019 | Редактор : Стоян Гогов 15 5796 Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Често смятаме, че технологичният прогрес се случва основно сега и в кратки срокове. Друго разпространено схващане, донякъде и заради медиите е, че зад даден пробив стои конкретен учен или неговия малък екип. Истината обаче няма как да е по-различна.

Дигитална (р)Еволюция/ част 2

За осъществяването на научни или технологични постижения понякога са необходими векове след зараждането на оригиналната идея. Прогресът рядко е дело само на един индивид, а почива на множеството открития и идеи, направени преди това.

Случва се дадена концепция да е толкова добра, че хората да се връщат към нея дълго след първоначалното и замисляне - докато накрая не я реализират по подобаващ начин. Днес ще ви представим 5-те най-любопитни предшественици на съвременните технологии. Ето кои са те:

Първият електромобил на изобретателя Томас Паркър

Снимка: Wikimedia

Електромобил
Интересен факт е, че докато 20 век бил доминиран от автомобилите с ДВГ, то през 19 век били по-популярни именно електромобилите. Шотландският изобретател Робърт Андерсън създава първия груб модел, движещ се на ток, но проблемът е, че батериите не могат да се презареждат. Революцията настъпва, когато през 1859 се появяват първите акумулатори. В идните десетилетия са раждат няколко концепции, но първият електромобил дебютира през 1884 година и е дело на изобретателя Томас Паркър. Любопитен факт е, че първото Porsche - P1, също е електромобил. До 1900 г. 28% от автомобилите, произвеждани в САЩ, са електрически. Средният им обсег с едно зареждане е около 100 километра. В началото на ХХ век около 1/3 от всички коли в Бостън, Чикаго и Ню Йорк са електрически. Статистиката се запазва до 1908 година, когато се появява Ford Model T. Той е по-труден за управление и със сходни на електромобилите характеристики. Но успява да спечели целия свят поради един много прозаична причина. През 1912 г. бензинов модел T на Ford се продава за около $ 650, а сходен електромобил струва над 1750 долара. Така колите с ДВГ печелят следващото столетие за себе си, макар че по-всичко личи, че доминацията им е пред края си.

Стъклените лещи от 1888 г. на Адолф Гастон Ойген Фик

Снимка: Wikimedia

Лещи за очи
Рене Декарт, станал известен с фразата "Мисля, следователно съществувам", е бил не просто гениален философ и математик, но и иноватор. През 1632 година той пръв популяризира идеята за коригиращи зрението лещи. Декарт описва концепцията си като стъклени тръбички, пълни с течност, поставени в директен контакт с роговицата. Именно течността трябвало да фокусира светлината е да оправи късогледството или далекогледството на пациента. Технологията по това време за жалост не можела да създаде подобни лещи, а първите прототипи правели мигането на очите невъзможно. Повече от 200 години били необходими за създаването на стъклени лещи, които да не пречат на мигането. Те били изобретени от немецът Адолф Гастон Ойген Фик през 1888 г. но също не успели да се наложат. Съвременните лещи направени от мек хидрогел, който не дразни очите. Те са дело на чехословашкия учен Отто Вихтерле, който ги създава през 1959 година - над три века след идеята на Декарт.

Един от първите банкомати в САЩ

Снимка: Wikimedia

Банкомат
Днес всеки има своя банкова карта, благодарение на която тегли пари от най-близкия банкомат. Малко известен факт е обаче, че първият банкомат в света е инсталиран в Ню Йорк през далечната 1939 година. Само след 6 месеца след дебюта си той е изведен от употреба поради негативен прием от потребителите. Идеята принадлежала на американо-арменския изобретател Лутер Джорд Симиян, който успял да се спаси от геноцида над арменците в Турция бягайки в САЩ. Банкоматът на Симиян работел безотказно, но не успял да спечели симпатиите на потребителите поради много странна причина. "Изглежда единствените хора, които ползват банкомата, са тези, странящи от хорските очи", споделя с тъга Симиян. Около 30 години по-късно идеята на изобретателя била преоткрита от екип британски инженери, начело с шотландеца Джон Шепърд-Барън. На тях принадлежи идеята за пластмасова карта за многократна употреба и пин код от 4 цифри. При втория опит потребителите откликнали много по-добре на идеята, а днес банкоматите се срещат почти на всеки ъгъл.

НАСА експериментира с виртуалната реалност в края на 80-те и началото на 90-те

Снимка: Wikimedia

Виртуална реалност
Хората са привързвали странни електронни приспособления към лицата си с надеждата да преживеят виртуална реалност много по-рано, отколкото можете да си представите. Макар терминът "виртуална реалност" да става популярен едва през 1987 г., то още през 1960-те инженери комбинират малки екрани със система за следене на движенията на главата. Резултатите са обещаващи, но способността на екраните е мека казано допотопна. Шлемове за виртуална реалност се раждат и през 80-те и през 90-те. Те обаче винаги са спирани от ниската разделителна способност и лошото качество на изображенията. Едва с развитието на екраните и процесорите, виртуалната реалност стана достъпна над 50 години след първото си зараждане.

Първата навигация на автомобили е изцяло механична

Снимка: Wikimedia

Навигация за автомобили
Идеята за навигация в автомобила се ражда далеч преди изстрелването на първия GPS или направата на първия компютър. Всъщност, по времето, по което е измислена концепцията, телевизията е правела едва първите си стъпки. През 1932 година италианците от Iter Avto обаче създали първата навигация за автомобил. Навигацията представлявала кутия с карта, монтирана в централната конзола на колата. Сложен механизъм бил свързан със скоростомера и отчитал посоката и темпото, в която се движи автомобила. на база на данните от тях, картата се премествала, давайки на водача информация къде се намира и накъде пътува. Шофьорът трябвало ръчно да зарежда нова карта, ако отива в район, който не е покрит от неговата. За жалост идеята не успяла да се наложи, защото машината била доста по-скъпа от покупката на карта, която в крайна сметка вършела почти същата работа.

ИЗБРАНО