17-11-2017 20-11-2018

Влиане в еврозоната: Атанас Пеканов за хубавото и лошото и за рисковете

Не се очаква сериозен инфлационен ефект при влизане в еврозоната. В другите страни след приемането на еврото такъв ефект не се вижда, коментира вицепремиерът

Снимка: БТА

Влиане в еврозоната: Атанас Пеканов за хубавото и лошото и за рисковете

16:10 | 10 август 2021

| Редактор : Виктор Стефанов

10 2611 Снимка: БТА

Няма формално изискване България да въведе еврото, когато доходите ни доближат средноевропейските и аз не виждам причина за такова условие, но съм съгласен, че е важно да дискутираме кога е най-правилният момент за присъединяване към общата валута. Трябва да се анализира кога би бил най-добрият момент за присъединяване в бъдеще и това зависи от икономическата ситуация. Това каза в интервю за БТА Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства в служебния кабинет.

Още по темата

- Господин вицепремиер, преди дни номинираният от "Има такъв народ" за финансов министър Пламен Данаилов заяви, че смята, че България трябва да въведе еврото, когато "доходите на българите достигнат средноевропейските", като посочи, че е необходима дискусия за плюсовете и минусите от въвеждането на еврото. Каква е вашата позиция?

- На първо място искам да подчертая и да се съглася с важността на темата като цяло. Имаме нужда от спокоен и смислен дебат, който да информира добре гражданите, това е една от най-важните теми пред страната ни за следващите години. Това е и отговорност на икономистите и аз, в друга сфера, работя като такъв и по тази линия съм писал в годините за ползите и негативите от въвеждането на еврото в България.

Трябва да знаем, че от една страна няма да настъпят чак толкова фундаментални промени, когато приемем общата валута в бъдещето, поради факта, че ние сме във валутен борд от две десетилетия. Ще има ползи, както и негативи, ще има и рискове и евентуални разходи и за това хората трябва да бъдат много добре информирани, за да се вземе решение.

Няма формално условия това да се случи, когато доходите доближат средноевропейските и аз не виждам причина за такова условие, но съм съгласен, че е важно да дискутираме кога е най-правилният момент за присъединяване към общата валута. Трябва да се анализира кога би бил най-добрият момент за присъединяване в бъдеще и това зависи от икономическата ситуация.

- Евентуалното отлагане на процеса какъв сигнал би дал за България? Какви са Вашите виждания за ползите и рисковете за страната от въвеждането на еврото?

- На база на емпиричните данни и изследванията, които съм разглеждал и публикувал в доклад ползите са повече от негативите, но не трябва да игнорираме рисковете.

Ползите са свързани с това, че ще продължи финансово-икономическата интеграция на страната към ЕС, което ще доведе до засилване на репутацията ни. Това, не автоматично, но може да понижи лихвените проценти, което да даде допълнителен стимул за инвестиции в икономиката. Един от големите позитиви, е че България ще стане член на Единния надзорен механизъм, а това ще засили доверието и сигурността на българската банкова система, защото ще се упражнява допълнителен контрол от международни институции върху банковата сфера.

Виж още Влизаме в еврозоната след по-малко от три години

Негативите ще са свързани с допълнителни разходи, които ние трябва да поемем към Европейския механизъм за стабилност - еднократен разход от около един до два процента от БВП. Това не е малка сума особено за страна, която през годините фискално е била консервативна и е спестявала от други важни сфери. Ще има и еднократен административен разход по преминаване към новата валута.

Риск има и от това, че някои групи от най-уязвимите граждани могат да бъдат засегнати от покачване на цените. Като цяло не се очаква сериозен инфлационен ефект. В другите страни след приемането на еврото такъв ефект не се вижда. Затова е необходима добра информационна кампания и институциите трябва да работят за предотвратяването на неправомерни практики, които могат да се случат при преизчисляването на цените.

Виж още Левон Хампарцумян: Да не ни попарят за еврозоната като за Шенген

Вторият риск е евентуалното покачване на дълга на страната, така нареченият "гръцки сценарий". Това обаче не е задължително да се случи. Решенията за фискална политика се вземат на национално ниво и не са обвързани с влизането ни в Еврозоната или не, което означава, че този риск може да бъде менажиран.

Голямата част от позитивите и негативите така или иначе вече са асимилирани в икономиката ни, защото сме част от валутния борд, ние сме се отказали от независимата си парична политика и ползите от влизането в Еврозоната най-вероятно ще са повече, защото по-голямата част от негативите - свързани с отказване от индивидуална парична политика, вече са се случили.

Виж още Цените на стоките ще са в левове и евро преди влизането в Еврозоната

- Според Вас какво е бъдещето на Еврозоната?

- Последните две години от началото на пандемията се случиха много реформи, които гарантират, че Еврозоната е по-устойчива. Общата валута означава отказване от независима парична политика, а ЕЦБ решава за цялата еврозона каква е оптималната парична политика в дадения момент от бизнес цикъла. За да се компенсира това отказване от индивидуална парична политика на страните-членки, трябва да имаме някакви фискални механизми и такива се приеха от началото на пандемията - програмите SURE, REACT-EU и най-вече Механизмът за възстановяване и устойчивост, които да помагат по-бързо да се възстановяваме от икономически шокове и да не повтаряме грешките от последната криза, когато бързо бяха спрени стимулите към икономиката от страна на фискалната политика на правителствата и паричната политика на централните банки.

Тези стъпки дългосрочно правят Еврозоната по-устойчива и по-резистентна на такива шокове. Това обуславя по-голям смисъл от присъединяването на нови страни-членки.

ИЗБРАНО