Бюджетът за 2019 г. не е предизборен. Работим върху предизборния бюджет, но ще го разглеждаме в края на 2020 г., защото изборите за следващ парламент, поне както ние виждаме развитието на държавното управление, ще бъдат през 2021 г. Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов в парламента при дебатите по проектобюджета за следващата година на първо четене. 

 Фискалната рамка на Бюджет'2019 стриктно отразява и следва заложените приоритети от програмата на правителството. Те са политиката по доходите, образованието, социалната политика и отбраната, посочи Горанов. Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очаквания за икономическата среда в национален и международен план.

Очакваният икономически растеж за 2019 г. е 3.7 на сто, като растежът на БВП е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне 116 млрд. лв. в края на 2019 г., отбеляза министърът. По думите му за последните две години БВП се увеличава постепенно. Благополучният цикъл на икономиката позволява по-голям бюджет, както по отношение на приходите, така и на разходите, каза той.

 

Получихме много критики за номиналния ръст на разходите, но това е резултат от по-успешното българско общество, което произвежда повече, посочи министърът. По-висока заетост, увеличение на заплатите, увеличава и потреблението. Бюджетът расте и то при запазване на ниско данъчно облагане на хората и бизнеса. Според нашето разбиране така се осигуряват повече ресурси за публични услуги. Като общност създаваме повече и с всяка следваща година задоволяваме по-добре обществените нужди, без да създаваме диспропорции в икономиката и без да обременяваме с дългове поколенията след нас, каза Горанов. 

Фискалната политика, която водим е благоразумна и подобряването на дълговата позиция на страната е добър аргумент към нашите партньори по пътя към присъединяване към Еврозоната, отбеляза той. 

По думите му в прогнозната средногодишна инфлация е 3 на сто. Нивото на безработицата трайно намалява и за 2019 г. очакваме да се понижи на 4.8 на сто. 

Фискалният резерв към края на септември тази година е 11.2 млрд. лв., каза той. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг спрямо БВП, остава третият най-нисък в ЕС. Очаква се да спадне до 19.1 на сто в края на 2019 г., а в края на 2021 г. целта е да достигне 16.5 на сто от прогнозираното ниво на БВП, посочи Горанов. 

По наше мнение стратегията да вървим към балансирано бюджетно салдо е правилната, смята министърът. Без да променяме съществено данъчната политика през следващата година очакваме общо приходите по консолидираната фискална програма да достигнат 43.9 млрд. лв., което е с 4.7 млрд.лв. повече от тази година, каза той. Следващата година преразпределяме 444.5 млрд.лв., като запазваме утвърдилата се като негласна традиция размерът на публичните разходи да не надхвърля 40 на сто от произведеното, посочи Горанов. 

По-добрата събираемост на приходите, засилените мерки на институциите за борба с контрабандата, предвидимата икономическа среда позволява да увеличим доходите на заетите в бюджетната сфера с 10 процента за следващата година, а за учителите - с 20 процента, за да можем в края на мандата да постигнем удвояването спрямо 2017 г. 

Близо 900 млн. лв. повече са средствата за социални разходи, каза Горанов. Предлагаме 50-процентно увеличение за помощите за отопление. По-малките общини ще получат повече, каза той. Предвидено е увеличение за северозападния регион. Повишават се разходите за отбрана, гарантирани са средствата за трите големи инвестиционни проекта, посочи министърът.