Почти 30 процента от печалбите на американските концерни от началото на хилядолетието са по сметката на финансовия сектор. Това ясно илюстрира огромното значение на този сектор, но и неговото непрестанно отдалечаване. Краят на една епоха присъства в едрите заглавия на нюйоркските вестници. Скръбта е велика. Борсовата експертка Джейн Кюкрълд признава: „В началото на годината имахме пет големи инвестиционни банки, сега вече нямаме нито една.” Тези пет банки бяха самият символ на Уол Стрийт. През май беше продадена първата, Беър Стърнс, миналата седмица неплатежоспособност обяви Лемън Брадърс, после Мерил Линч беше погълната от Банк ъф Америка. А сега дойде ред и на последните две оцелели – Голдмън Сакс и Моргън Стенли се отказват от извънредния си юридически статут и се трансформират в обикновени търговски банки. Това е исторически обрат, казва брокерът Артър Кейшин Младши: „С това се занимавам вече близо 50 години, но такива времена не съм преживявал. Случвало се е една-две банки да фалират за кратък период, но подобна серия никога не е имало. Банките изчезват със светкавична бързина.” На фондовата борса в Ню Йорк по този въпрос експертите са единодушни. Финансовият свят се промени. Специализираните банки символизираха една цяла епоха на финансовото жонгльорство. Те се занимаваха най-вече с търговия с ценни книжа от всякакъв вид и с изкупуване или сливания на компании. Те бяха готови да поемат големи рискове, а с това наложиха и огромни бонуси и главозамайващите обезщетения на замесените в техните финансови комбинации. Сега Уол Стрийт се връща в епохата отпреди Голямата депресия, пише Ню Йорк Таймс. „Банките вече са принудени да поемат по-малко рискове. В добри времена рискът е прекрасно нещо, но сега времената не са добри.” Превръщайки се в обикновени търговски банки, тези финансови институти вече могат да открият свои трезори и да работят с клиенти. Тъкмо парите на дребните вложители са резервният парашут в лоши времена. С трансформацията си обаче досегашните инвестиционни банки вече попадат под контрола на емисионната банка на САЩ. Успоредно с това президентът Джордж Уокър Буш призова Конгреса да одобри плана на правителството за спасяване на банките – план, който ще струва 700 милиарда долара и ще бъде за сметка на данъкоплатците. „Взимат от нас пари, за да спасят тези мултимилионери – това направо ме вбесява.” Такова е общественото мнение в САЩ. Но без този план банките ще престанат да плащат заплати, ще има и масови уволнения – твърдят пък защитниците му. Има опасност, кризисната спирала да продължи, да надвисне и призракът на рецесията. В резултат от всичко това борсовите курсове спаднаха, но според някои наблюдатели това всъщност е признак за оздравяването на финансовата система и възстановяването на връзката й с реалната икономика.