Светът има минимален шанс да избегне катастрофалните климатични промени

Снимка: iStock by Getty Images

Светът има минимален шанс да избегне катастрофалните климатични промени

Цените на храните вече се до най-високото си равнище от десетилетие и ще нарастват

10:40 | 20 септември 2021 | Редактор : Георги Вулов, 3е-news.net 2 1457 Снимка: iStock by Getty Images

С приближаването на 1 ноември, когато е планирано да бъде открита Конференцията на ООН по изменението на климата в Глазгоу, Шотландия (COP26)*, неправителствени организации се надпреварват да предлагат свои анализи и прогнози, които да бъдат включени в официалните документи на срещата и да бъдат използвани от държавните лидери на около 200 държави, поканени на срещата, при вземане на окончателните решения.

Още по темата

В надпреварата се намеси и авторитетния Британски кралски институт за международни отношения Chatham House**, като предложи свой доклада за оценка на риска от изменението на климата.

Неговите автори предупреждават, че светът ще бъде изправен пред сериозни и променящи живота климатични въздействия през 2040-2050 г., а и след това, ако емисиите на парникови газове не спаднат драстично до 2030 г. Докладът, който бе представен в Лондон миналата седмица, ще бъде предоставен на лидерите на държавите, като официален документ на COP26.

"Към 2030 година заради екстремните температури повече от 400 милиона души вероятно няма да могат да работят на открито, а 10 милиона души годишно ще умрат на улицата от топлинен удар. До 2050 г. повече от 70% от хората във всички региони на света вероятно ще преживяват периоди на екстремни горещи вълни всяка година", предупреждават авторите на доклада.

Храните

Освен това, те изчисляват, че добивите на основни селскостопански култури може да спаднат с до 30% до 2050 г., а като се вземе предвид увеличаването на населението на Земята, ще са необходими 50% повече храни в сравнение на 2020 година.

В същото време вероятността от загубите на основните реколти от 10% и повече до 2040 година ще засегне почти всички страни по света, но на най-големите производителки на царевица (САЩ, Китай, Бразилия и Аржентина) загубите ще нараснат до 40-70%. В момента тези държави имат 87% дял от световния износ на царевица.

В световен мащаб пшеницата и оризът заедно представляват 37% от общата храна на хората. Прогнозите за 2050 г. показват, че повече от 35% от глобалните площи, използвани за отглеждане на тези две важни култури, могат да бъдат подложени на вредни горещи периоди, а при по-лоши атмосферни условия вредните влияния може да засегнат до 40% от площите.

Според доклада, до 2040 г. близо 700 милиона души е вероятно да бъдат изложени на засушавания с продължителност най-малко пет месеца, което е почти двойно повече от световния средногодишен брой горещи дни в момента. Няма да бъде пощаден нито един регион, но до 2040 г. Източна и Южна Азия ще бъдат най-силно засегнати - съответно 125 милиона и 105 милиона души вероятно ще изпитат продължителна суша, а рекордът се пада на Африка, където 152 милиона души всяка година вероятно ще бъдат засегнати от сушата.

Цените на храните вече се намират близо до най-високото си равнище от десетилетие, увеличавани от проблемите по веригата на доставките по време на пандемията и екстремното климатично време. Цената на пшеницата нарасна през лятото заради загуба на реколта в някои от най-големите страни производителки. Според Chatham House, климатичните промени може да запазят тази тенденция без промяна и дори да я ускорят.

"Можем да очакваме всички основни хранителни суровини да увеличат значително цената си и недостигът на храни в някои части на света да нарасне", пишат авторите на доклада.

Също така те очакват делът на обработваемата земя, засегната от суша, да нарасне над три пъти до 32% годишно. Основни видове посеви, като ориза и соята, "е вероятно да отчетат голям спад на реколтата" заради суша, както и по-кратък период на растеж, което пък ще се отрази на тяхното качество.

Наводненията

Експертите на Chatham House прогнозират, че до 2100 г. почти 200 милиона души по света вероятно ще живеят под заплахата за постоянни наводнения на населените места, в които живеят, и близо 60 милиона души може да страдат от наводнения всяка година. Според авторите на доклада, при повишаване на относителното морско равнище от само 1 метър, вероятността за наводнения в едни от най-големите морски градове в света: е 40 пъти за китайския Шанхай, 200 пъти за Ню Йорк и 1000 пъти за индийския Калкута.

Изводи и препоръки

Комбинацията на горещи вълни и суша, най-вероятно ще доведе до безпрецедентно намаление на основите селскостопански култури, продоволствена несигурност и миграция. На свой ред всичко това със сигурност ще доведе до увеличаване на инфекциозните заболявания.

"Без радикални действия по всички направления, но особено по отношение на основните източници на вредните емисии, екстремните температури, намаляващите добиви на културите и продължителните тежки засушавания вероятно ще доведат до милиони допълнителни смъртни случаи през следващото десетилетие", каза при представянето на доклада старши научният сътрудник на програмата "Околна среда и общество" на Chatham House и един от четиримата автори на доклада Даниел Куигин.

Анализът на Chatham House показва, че ангажиментите, поети от правителствата на срещата на ООН по изменението на климата в Париж през 2015 г., които трябва да бъдат актуализирани на срещата в Глазгоу (COP26) през ноември - дават на света по-малко от 5% шанс да ограничи глобалното затоплянето с до 2 градуса по Целзий до 2050 година и по-малко от 1% шанс да се ограничи затоплянето с до 1.5 градуса до края на века, в сравнение с прединдустриалните стойности, което беше определено като цел за предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата при подписване на Парижкото споразумение.

"Настоящите бавни темпове на декарбонизация в световен мащаб поставят света пред затопляне от поне 2.7 градуса до края на века и 10% възможност от 3.5 градуса. Новите предложения от някои правителства за допълнително намаляването на емисиите (национално определени приноси или НОП - бел. авт.) не съвпадат с това, което е необходимо за поддържане на затоплянето под безопасния праг от 1.5 градуса, а няколко големи икономики все още не са приели своите НОП за намаляване на емисиите", каза Куигин.

Проучване на учени от Окфорд и Харвард

Ден преди да бъде представен докладът на Chatham House, БиБиСи представи мащабно изследване на учени от Окфорд и Харвард, базирано но отворените данни на европейската служба за климата "Коперник". От него става ясно, че броят на изключително горещите дни всяка година, когато температурата достига 50° C, се е удвоил от 80-те години на миналия век досега, което представлява безпрецедентни предизвикателства за човешкото здраве и начина, по който живеем.

Общият брой дни над 50 градуса по Целзий (122 по Фарнехайт) се увеличава средно между 1980 и 2009 г. с около 14 дни. В следващия 10-годишен период между 2010 и 2019 година броят на горещите дни е до 26 дни всяка година, а през следващата 2020 година са се увеличили до 30 дни с температури около и над 50 градуса.

Увеличава се и териториалният обхват на топлото време над 50 градуса. И докато в предишните десетилетия опасно горещите дни са били характерни най-вече за Близкия изток, през последните две години те се наблюдават и в нови територии, вкл. и през настоящата 2021 година. Авторите на проучването посочват като пример Италия, когато през лятото бяха измерени 48.8 градуса, а в Канада - 49.6 градуса.

"Увеличението на температурите може да се дължи на 100% от изгарянето на изкопаеми горива", казва д-р Фредерико Ото, асоцииран директор на Института за промяна на околната среда в Университета в Оксфорд, при представяне на проучването.

Учените от Оксфорд и Харвард предупреждават, че ако не се намали използването на изкопаеми горива като въглищата, то екстремно високите температури ще се случват по-често и ще обхващат нови територии. Те напомнят, че високите градуси могат да бъдат смъртоносни за хора, растения и животни, както и да доведе до значителни щети на жилища, пътища и енергийни системи чрез зачестяването на периодите на пожари, безводие или наводнения.

Предупрежденията на учени от университета в Аризона

Въз основа на изследването на ядрата на ледниците на Гренландия учени от университета в Аризона възстановиха историята на промените във високия атмосферен поток в Северния Атлантик през последните 1250 години, а също така направиха прогноза за бъдещето. От дебелината на ледените слоеве и техния състав учените са определили количеството на валежите, повърхностната температура, посоката на ветровете и броя на бурите и ураганите за всяка година до VIII век.

Резултатите от моделирането показаха, че при сегашните темпове на глобалното изменение на климата до 2060 г. океанското течение Гълвстрийм в Северния Атлантик може да се промени и да доведе до рязко увеличаване на броя на катастрофалните природни явления - суша, пожари, урагани и наводнения. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences в последния му брой, което е на пазара от 14 септември, и също е със заявка за официален документ на срещата в Глазгоу.

Положението и интензивността на този атмосферен поток до голяма степен определя основните метеорологични параметри - температура и количество валежи - по двата бряга на Северния Атлантически океан. Той много добре се познава от пилотите, летящи между Европа и Северна Америка, но досега се знаеше малко за това как това въздушно течение, най-важното за Северното полукълбо, се е променяло в миналото.

"За повечето места на Земята директните наблюдения на климата обикновено обхващат не повече от няколко десетилетия. Това, което наистина знаехме, беше, че необичайните колебания във въздушната струя имат сериозни социални последици като наводнения и засушавания поради ефекта им върху метеорологичното време", казва Матю Осман от Центъра за климатични системи на Университета в Аризона, цитиран прессъобщението на университета в Аризона по повод представянето на проучването.

Възстановяването на предишните потоци на въздушното течение показа, че в някои години то се е преместило далеч на север, а няколко години по-късно се е отклонявало на повече от 10 градуса на юг. На следващия етап от изследването авторите изграждат прогноза за динамиката на промените на Гълвстрийм.

"По отношение на мисленето за бъдещето, сега можем да използваме информацията за миналото като един вид пролог за бъдещето", казва Осман.

Основният извод на авторите е, че в съответствие със сценариите за глобалното затопляне Гълфстрийм ще продължи да мигрира на север и през следващите четири десетилетия местоположението му може да се промени толкова много, че високият атмосферен поток може да излезе извън обичайните си граници в момента.

"Подобни отклонения са от голямо значение за времето. Например, когато струйният поток отива по-на юг, обикновено времето на сухия Иберийски полуостров е по-меко и по-влажно. А когато струйният поток мигрира на север, по-голямата част от тази влага се премества и в без това влажните региони - Скандинавия. По-силното изместване на струйния поток в бъдеще може да има подобни, но по-сериозни последици за климата", обяснява ученият.

Екстремните метеорологични събития през последните години, като горещите вълни през това лято в северозападната част на Тихия океан и наводненията в Европа, са днешните примери за това как въздушните течения влияят върху климатичните условия въз основа на тяхната интензивност и местоположението, казват учените от университета в Аризона.

*COP26 ще се проведе през ноември в Глазгоу, Шотландия. Очаква се да присъстват представители от около 200 държави, включително световни лидери, експерти и активисти. Срещата на световните лидери в Глазгоу е насрочена за 1-2 ноември, а общата продължителност конференцията е две седмици. По време на срещата на върха се планира приемането на редица документи по въпросите за намаляване на парниковите емисии и постигане на въглеродна неутралност. Като част от подготовката за COP 26 Европейската комисия представи националните планове на всички държави членки. В тях се съдържа общоевропейската цел за намаляване на емисиите парникови газове с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990, както и постигането на климатична неутралност до 2050 година.

**Британският кралски институт за международни отношения Chatham House e създаден на 5 юли 1920 г. Неговата мисия е да предоставя авторитетни коментари и анализи за световни събития и да предлага решения на глобалните предизвикателства.

ИЗБРАНО