Броят на електрическите превозни средства по пътищата по света достигна рекорден брой през изминалата година. Това звучи като добра новина, но на фона на нарастващата им популярност възниква въпросът "зелени" ли са всъщност те?

Краткият отговор е "да", но пълният им екологичен потенциал ще се докаже след много години, това се посочва в анализ на CNBC.

Като цяло, експертите са съгласни, че електрическите превозни средства оказват по-нисък въглероден отпечатък през целия си живот, отколкото автомобилите и камионите, които използват традиционни двигатели с вътрешно горене.

Миналата година изследователи от университетите в Кеймбридж, Ексетър и Неймеген установиха, че в 95% от света шофирането на електрическа кола е по-добро за околната среда, отколкото шофирането на бензин.

Погледнато от друга страна обаче - електрическите мрежи в по-голямата част от света все още се захранват от изкопаеми горива като въглища или нефт и електромобилите зависят от тази енергия, за да се зареждат. Отделно, производството на батерии остава енергоемък процес, тъй като води до значително повече емисии, отколкото производството на бензинови автомобили.

Проучване от Масачузетския технологичен институт за енергийна инициатива установи, че производството на батерии генерира по-високи емисии от производството на цял автомобил. Но пък тези по-високи екологични разходи се компенсират от енергийната ефективност на електромобилите във времето.

Казано иначе, общите емисии на миля за автомобилите с батерии са по-ниски от сравнимите автомобили с двигатели с вътрешно горене.

"В някои страни електрическите превозни средства са по-добри дори при сегашната мрежа", каза Сергей Палцев, старши учен в MIT Energy Initiative и един от авторите на изследването.

Палцев обясни, че пълните ползи от електромобилите ще бъдат реализирани едва след като източниците на електроенергия станат възобновяеми, а това може да отнеме няколко десетилетия.

"Понастоящем електрическото превозно средство в САЩ излъчва средно около 200 грама CO2 на миля", каза той.

"Можем да намалим емисиите от електрически превозни средства със 75%, от около 200 грама днес до около 50 грама CO2 на миля през 2050 г."

Той допълни, че изследванията на MIT показват, че хибридните автомобили в момента отделят около 275 грама CO2 на миля. През 2050 г. се очаква техните емисии да бъдат между 160 и 205 грама CO2 на миля.

Батериите са най-големият замърсител

Електромобилите разчитат на акумулаторни литиево-йонни батерии, за да работят. Процесът на производство на тези батерии - от добивът на кобалт и литий, през изработването на самите батерии до транспорта им е изключително енергоемък и е един от най-големите източници на въглеродни емисии от електромобили днес.

Снимка: iStock by Getty Images

"Производството на електрически превозни средства води до значително повече емисии, отколкото производството на бензинови автомобили. В зависимост от страната на производство това е между 30% и 40% допълнителни производствени емисии", каза Флориан Кноблох, сътрудник в Кеймбриджкия център за околна среда, енергетика и управление на природните ресурси.

Тези по-високи производствени емисии се разглеждат като "първоначална инвестиция, която се отплаща доста бързо поради намалените емисии през целия живот".

Понастоящем Китай доминира в производството на батерии, като от всички 93 гигафабрики, произвеждащи литиево-йонни акумулаторни клетки само четири са в САЩ.

Снимка: iStock by Getty Images

"Мисля, че батерията е най-сложният компонент в електромобила и има най-сложната верига на доставки", каза Джордж Крабтри, директор на Съвместния център за изследвания на съхранението на енергия в Министерството на енергетиката на САЩ.

Батериите, произведени в по-стари гигафабрики в Китай, обикновено се захранват от изкопаеми горива, защото това беше тенденцията преди 5-10 години, обясни той. Така че електромобилите, които са изградени с батерии от съществуващите фабрики, ще имат големи въглеродни отпечатъци.

Добивът - последният декарбонизиран

Експертите посочиха и други съображения около производството на батерии. Те включват неустойчиви за околната среда практики за добив, както и сложен геополитически характер на веригата на доставки - страните не искат да разчитат на други държави за суровини.

Добивът на суровини, необходими за производството на батерии, вероятно ще бъде последният декарбонизиран, според Джордж Карбтри.

Ами рециклирането?

Днес много малко от отработените батерии се рециклират. Експертите са на мнение, че с течение на времето това ще се промени, тъй като суровините, необходими за производството на батерии са в ограничено количество, а фирмите нямат друг избор, освен да рециклират.

Ерик Ханън от McKinsey & Company очерта други причини за компаниите да се положат усилия в посока рециклиране. Те включват регулаторна среда, при която производителите ще трябва да се справят с отработените батерии, а изхвърлянето им ще да бъде скъпо.

"Хората, които не посочват липсата на инфраструктура за рециклиране като проблем, не осъзнават, че все още не се нуждаем от обширна инфраструктура за рециклиране, тъй като автомобилите са нови", каза Ханън.

Повечето автомобилни компании вече се стараят да гарантират, че разполагат със значителен капацитет за рециклиране, преди електромобилите им да започнат да достигат края на живота си през следващото десетилетие, добави той.

Флориан Кноблох от университета в Кеймбридж заяви, че много изследвания се насочват към подобряване на технологията на батериите, за да ги направят по-екологично устойчиви и по-малко зависими от оскъдните суровини. Необходими са обаче още много усилия за декарбонизиране на електрическата мрежа, добави той.

"Много е важно всяка година към мрежата да се добавя повече производство на електроенергия от възобновяеми източници, отколкото производство на въглища", каза Кноблох.

"В днешно време е много по-лесно да се изгради мащабна слънчева или офшорна вятърна енергия в сравнение с изграждането на нова електроцентрала на изкопаеми горива."

И все пак той посочи, че производството на електроенергия чрез използване на възобновяеми източници също отделя парникови газове, тъй като не трябва да забравяме за вредните емисии от производството на слънчеви панели и вятърни турбини.

"Това, което разглеждаме, е колко време ще отнеме, докато електрическата мрежа бъде достатъчно декарбонизирана, така че да се види голяма полза от електрическите превозни средства", добави Кноблох.

Не електротранспортът е отговорът

Експертите са съгласни, че преходът от автомобили, задвижвани с бензин към електромобили не е панацея за глобалната борба с изменението на климата. Според учените производството им трябва да върви ръка за ръка със социалните промени, които насърчават по-широкото използване на обществения транспорт и алтернативните видове пътувания.

Намаляването на използването на частни превозни средства изисква много финансиране и планиране на политики.

В момента по пътищата в света се движат около 1,2 милиарда автомобила, задвижвани с гориво - този брой се очаква да нарасне между 1,8 милиарда до 2 милиарда. За сравнение в същото време има само около 10 милиона електрически превозни средства.

"Хората подценяват, колко нови коли трябва да бъдат произведени и колко материали ще са необходими за производството на тези електрически превозни средства", каза Сергей Палцев.

Международната енергийна агенция прогнозира, че броят на електрическите автомобили, автобусите, микробусите и тежкотоварните камиони по пътищата се очаква да достигне 145 милиона до 2030 година.

В крайна сметка, дори ако всички започнат да карат електромобили вместо бензинови коли, пак ще има много емисии от включените превозни средства поради огромния производствен обем, категорични са експертите.

Снимка: iStock by Getty Images