Може да бъде направен опит цената на кризата да бъде прехвърлена върху работещите хора, казаха на съвместна пресконференция президентите на Конфедерация на труда "Подкрепа" и на Конфедерация на независимите синдикати в България - Димитър Манолов и Пламен Димитров.

Намираме се в средата на нищото, нямаме реален партньор, с когото да водим стратегически преговори, каза Димитър Манолов, цитиран от БТА. Предизвикателствата не са никак малко, сред тях са доходите, макар и в последния работен ден на парламента да имаше решение, което никой не харесва.

Манолов има предвид промяната в Кодекса на труда, с която минималната работна заплата беше фиксирана на 50% от средната. Синдикатите подкрепиха решението частично, като се обявиха против закотвянето на съотношението без да дава възможност за гъвкавост при тристранни преговори и евентуално по-висок размер на минималната заплата. Според европейската директива за адекватни минимални работни заплати се отчитат много на брой индикатори, единият от тях е - издръжката на живота, припомниха синдикатите.

Големи са критиките срещу модела и от страна на работодателските организации, според които възприетата формула е заплаха за сигурността на икономиката. Те дори обявиха че ще оспорят парламентарното решение пред Европейската комисия и Международната организация по труда.

Има напрежение в няколко бранша, като например в "Български пощи", където се събират подписи за стачни действия. Подобна е ситуацията и във ВиК сектора и градския транспорт в София, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

По време на събитието в централата на КТ "Подкрепа" бяха представени актуализираната съвместна Декларация с мерки в областта на доходите, зеления преход и енергетиката и трудовите права, както и данни за социалното напрежение в страната и готовността за протестни и стачни действия.

Двата синдиката настояват за ръст на доходите, който да компенсира инфлацията за годината, но не по-нисък от 15 процента в частния и държавния сектор. За агенциите, работещи на терен, двете конфедерации искат увеличение на заплатите с 20 процента.

Минималната работна заплата трябва да се качи още от юни тази година до 850 лева с приемането на бюджета за 2023 г., а от началото на 2024 година да стане 1000 лева, смятат КТ "Подкрепа" и КНСБ.

Но още вчера от КТ "Подкрепа" обявиха, че 850 лева МРЗ не стига. Такава минимална работна заплата беше актуална през миналата година, през есента, сега нещата не се развиват в добра посока и минималното възнаграждение трябва да е по-високо, казах го и на среща с колегите от КНСБ миналата седмица, каза Димитър Манолов пред БТА.

Синдикатите искат въвеждане на необлагаем минимум, равен на МРЗ, което ще стимулира потреблението и ще намали неравенството.