Ще прави ли реформи новото правителство или ще се сниши като други

Статия на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика специално за Dir.bg

Снимка: Личен архив

Ще прави ли реформи новото правителство или ще се сниши като други

Статия на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика специално за Dir.bg

16:52 | 15 април 2021 | Автор: Калоян Стайков, ИПИ, специално за Dir.bg 63 9409 Снимка: Личен архив

Българският план за възстановяване и устойчивост ще бъде внесен вероятно от следващото правителство, обясни наскоро вицепремиерът в оставка Томислав Дончев. Към момента третият вариант на ключовият за икономиката ни документ е почти готов, но не се очаква да бъде предаден до края на април в Европейската комисия. В момента тече третата промяна на плана, макар и да няма все още утвърдено правителство. Дали новото управление ще одобри свършената работа по плана или ще реши кардинално да го променя ще стане ясно в следващите дни.

Парламентът ще проведе свое заседание в петък, а в дневния му ред ще се разглежда именно Плана за възстановяване и устойчивост. Очаква се да бъде създадена и специална комисия по ревизията на управлението на кабинета на Бойко Борисов. Отказът на ГЕРБ да внесат в администрацията на Европейската комисия изготвения план бе определен като саботаж от част от депутатите по време на днешното заседание.

Въпреки неизвестностите различни експерти вече са представили своите гледни точки за плана, какъвто бе представен до момента. Днес ви представяме мнението по Плана за възстановяване и устойчивост на Калоян Стайков, икономист в Института за пазарна икономика.

Средствата, проектите и реформите по Националния план за възстановяване и устойчивост се третират като "новите европейски пари", които напълно изместиха дебата около останалите елементи на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. (по-известна като "оперативните програми", макар че те са само част от нея). В това има голяма доза логика, тъй като досега средства в МФР се насочват основно към кохезионна и земеделска политика, докато механизмът "Следващо поколение ЕС" е насочен към усилия за възстановяване на европейската икономика от продължаващата пандемия. Ироничното е, че въпреки различния фокус на двата финансови инструмента и засиления интерес към "Следващо поколение ЕС", отношението на правителствата към тях е много сходно, което означава, че и новият механизъм ще се сблъска със сходни предизвикателства.

Виж още Свърши времето да се мисли за стари загуби: Калоян Стайков за икономиката след Covid

Един от основните проблеми при усвояването на средствата от ЕС във всички страни от съюза е, че твърде голям дял от него е концентрирано в последните години на програмния период. По този начин положителните ефекти от конкретен проект или реформа, включително потенциални мултипликативни такива за икономиката, са отложени почти за края на програмния период. Това е все едно ново правителство да започне строеж на магистрала, детска градина или болница през последната година на мандата си и да се надява, че хората ще гласуват пак за него, вместо да го направи в началото и ефектите от публичните инвестиции да са видими в рамките на неговия мандат.

Логиката зад новия механизъм "Следващо поколение ЕС" е точно обратната, тъй като това е механизъм за възстановяване от последиците от пандемията. С други думи, това е възможност за финансиране на реформи и инвестиции в проекти, които при други обстоятелства биха били отложени, тъй като държавните им бюджети са под натиск за отпускане на помощ за икономиката. Именно поради тази причина процедурите на механизма предвиждат отпускане на 13% от общите средства за периода до 2027 г. още през първата година, т.е. 2021 г., за да окажат силна подкрепа на възстановителния процес.

Въпреки това някои страни няма да са готови да изпратят финален вариант на националните си планове до условния краен срок в края на април, а почти всички страни предвиждат сравнително малки разходи в първите години на неговото действие. С други думи, през тази година България може да получи 13% от общите средства, което възлиза на около 1,6 млрд. лв. под формата на грантове, докато предвидените разходи в националния план са 350 млн. лв. Вместо разликата да се използва за незабавни реформи и инвестиции сега, когато те са най-необходими, тя ще отлежава още две години, тъй като за периода 2021-2023 г. са предвидени едва 12% от общите разходи по механизма.

Парламентарните избори със сигурност усложниха този процес, но те могат и да окажат положителна роля, тъй като новото правителство, в какъвто и формат да е то, може да променя приоритетите в плана, включително да ускори усвояването на средствата. Към момента се работи по трета версия на националния план, която трябва да бъде представена пред ЕК в края на април. Датата е ориентировъчна и някои страни членки няма да успеят да спазят срока, което означава, че новото правителство разполага с известно технологично време за корекции.

Фокусът трябва да е върху две неща: първото е стремеж към максимално бързо усвояване на средствата за реформи и проекти през тази и следващата година; второто - баланс между актуализация на плана и необходимото време за нея - колкото по-бързо бъде внесен, толкова по-бързо могат да бъдат финансирани реформите. Между другото, такива разходи включват и вече направени през 2020 г. и одобрени от ЕК в рамките на националните планове.

Дори и само в частта за мерки в енергетиката има редица възможности за бързи и качествени промени в приоритетите. Една от предложените реформи е разработване на дефиниция на "енергийна бедност" за домакинствата в Закона за енергийна ефективност за целите на финансирането на проекти за енергийна ефективност. Това е странна цел най-малко по две причини. Първата е, че ако едно домакинство е енергийно бедно, то има нужда от подкрепа по силата на Закона за социално подпомагане (където влизат и помощите за отопление), а подпомагането им по силата на ЗЕЕ е резултат от необходимостта за социално подпомагане. Втората, и може би по-важна, е че все още няма анализ на това дали в България съществува разлика между енергийна и подоходна бедност. Това е важно, защото при наличие на такава разлика са необходими целенасочени мерки за облекчаване на проблема, но ако няма, това означава, че домакинството просто е с ниски доходи, когато са необходими коренно различни мерки.

Следващият приоритет са инвестиции в енергийна ефективност в жилищни сгради - 1,4 млрд. лв., държавни и общински сгради - 354 млн. лв., и бизнес сгради - 282 млн. лв. Това напомня на държавната програма за саниране с бюджет от около 2 млрд. лв., която постигна съмнителни, в най-добрия случай, резултати на изключително висока цена.

Тези предложения за пореден път повдигат въпроса за политиката на България за постигане на целите за енергийни спестявания до 2020 г. и до 2030 г. Страната е избрала смесен подход - чрез схеми за задължени лица и чрез алтернативни мерки. Задължените лица са компании производители, търговци, оператори на мрежи и др., които имат ежегодни задължения за постигане на енергийни спестявания, но за последните десет години правителството така и не пожела да въведе механизъм за финансирането им. С други думи, компаниите трябва сами да осигурят необходимия ресурс. В същото време правителството финансира национална програма за саниране с 2 млрд. бюджет, която има същата цел.

Разликата е, че частните компании са много по-ефективни и ефикасни при разходването на средства - не само защото имат интерес от това, но и защото са гледани под лупа от държавните регулатори. Ако целта за енергийни спестявания се постига със схеми за задължени лица, трябва да се предвиди адекватен ресурс за финансирането им, а бързото и качествено изпълнение на проектите от компаниите ще осигури и финансов ефект за домакинските бюджети. Ако пък правителството е убедено, че може да управлява тези проекти по-добре, като до момента имаме доказателства единствено за обратното, нека те да се управляват от държавен орган за сметка на намаления на спестяванията по схемите за задължени лица.

Над 56% от средствата в частта "Енергетика" са предвидени за саниране на сгради, което оставя много малък ресурс за належащи структурни реформи като:

трансформиране на въглищните региони (макар за това да има и допълнителен механизъм);
насърчаване на собствено и децентрализирано производство на електрическа енергия;
подмяна на горивни инсталации, включително инвестиции в газоразпрносна и газоразпределителна мрежи с цел увеличаване на газификацията на домакинствата;
трансформация на потребители в т.нар. prosumers (потребители и производители), включително създаване на енергийни общности;
инвестиции в разпределителните мрежи на електрическа енергия, които са изправени пред редица предизвикателства като излизане на домакинствата на свободния пазар, навлизане на електрически автомобили и големия дял на възобновяеми енергийни източници, присъединени на средно напрежение (около 2/3 от всички ВЕИ).

Засега не се наблюдават рискове от загуба на средства, тъй като те са обвързани: първо, с приемане на националния план и второ, с постигане на количествени и качествени измерители.

Големият риск обаче е да се забави усвояването на тези средства, което ще трансформира механизма за възстановяване в още една оперативна програма, а реформите ще бъдат отложени за пореден път, защото мантрата на почти всяко правителство е, че те не се правят по време на криза.

Предлаганите реформи и инвестиционни проекти трябва да са амбициозни, да гледат напред и да създават възможности за трансформиране на българската икономика не само в синхрон с целите на ЕС за следващото десетилетие, но и като движение нагоре по веригата на добавената стойност. За целта е необходимо подобряване на бизнес и инвестиционната среда, привличане на стратегически инвеститори, които разполагат с ноу-хау и могат да развиват високи технологии, и провеждане на структурни реформи, които да увеличат и потенциалния растеж на икономиката. Целта на механизма Следващо поколение ЕС не е да увеличи доходите; той е средство за подобряване на икономическата и социалната среда, които създават по-добри условия за живот.

ИЗБРАНО