Решението на Вашингтон да се оттегли от преговорите за данъка върху дигиталните услуги е "провокация", заяви днес френският финансов министър Брюно Льо Мер.

САЩ хвърлиха в смут плановете за нова глобална данъчна рамка за технологичните компании, след като обявиха, че прекъсват преговорите с европейските страни - и същевременно ги предупредиха за ответни мерки, ако продължат напред и въведат собствени си данъци.

САЩ против останалите: какви са позициите

В писмо до четирима европейски министри на финансите - на Франция, Великобритания, Италия и Испания, цитирано от "Файненшъл таймс" (FT) министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин предупреди, че дискусиите са достигнали в "задънена улица". Той ги уведоми, че САЩ не са в състояние да се споразумеят дори временно за промените в глобалното законодателство за данъчното облагане, които ще засегнат водещите американски цифрови компании.

Париж, Мадрид, Лондон и Рим бяха сред столиците, които се борят за нови данъци върху Apple, Facebook, Google и други технологични гиганти, като се аргументират, с това, че компаниите печелят изключително много на европейския пазар, като същевременно правят минимални вноски в държавните хазни, отбелязва FT.

"Опитът за бързане в такива трудни преговори е отвличане на вниманието от далеч по-важни въпроси", казва в писмото си от 12 юни Мнучин. "Това е момент, в който правителствата по света трябва да съсредоточат вниманието си върху справянето с икономическите въпроси, произтичащи от Covid-19."

"Съединените щати остават против данъците за цифрови услуги и подобни едностранни мерки", пише Мнучин. "Както многократно сме казвали, ако страните решат да събират или приемат такива данъци, Съединените щати ще отговорят с подходящи съизмерими мерки."

Льо Мер каза, че Франция, Великобритания, Италия и Испания заедно са отговорили на писмото от американския финансов министър Стивън Мнучин, оповестяващо решението на Вашингтон да се оттегли от преговорите за планирания данък.

"Това писмо е провокация. Това е провокация към всички партньори в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в момент, когато сме на сантиметри от споразумение за данъчно облагане на дигиталните гиганти", каза Льо Мер пред радио Франс ентер.

През миналата година световните лидери се споразумяха за глобална ревизия на данъчната система, която да бъде извършена по проект на ОИСР. В преговорите се включиха повече от 130 държави. Намерението е да се модернизират правилата за корпоративно облагане, които са разработени преди дигиталната революция. В днешно време не е необходимо една компания да има физическо присъствие някъде, за да може да развива бизнес онлайн и да прави печалби. Затова облагането трябва да обхване и цифровите услуги. Такава е позицията на Европейския парламент.

Настоящото предложение в световен план би изисквало многонационалните компании да плащат част от данъка си върху дохода, там където се намират техните потребители (купувачи на услугите им). Според ОИСР споразумение се очаква през 2020 г.

Реформата в глобален аспект обаче е блокирана, включително заради опозицията на САЩ.

Кои страни вече са въвели дигитален данък

Към март 2020 г. Австрия, Франция, Унгария, Италия, Турция и Обединеното кралство вече са въвели дигитален данък, по данни на Кей Пи Ем Джи (KPMG), цитирани от "Такс Фаундейшън" (Tax Foundation). Чехия, Словакия и Испания публикуваха предложения за въвеждане на данъка, а Латвия, Норвегия и Словения или официално обявиха, или показаха намерения да прилагат такъв данък. Наскоро Полша спря работата си върху данъка върху цифровите услуги.

Предложените и внедрени данъчни системи се различават значително по своята структура. Например, докато Австрия и Унгария облагат само приходи от онлайн реклама, данъчната основа на Франция е много по-широка, включително приходите от предоставянето на дигитален интерфейс, таргетирана реклама и предаването на данни, събрани за потребителите с рекламни цели. Данъчните ставки варират от 2 процента във Великобритания до 7,5 процента както в Унгария, така и в Турция (въпреки че данъчната ставка на Унгария временно е намалена на 0 процента), отбелязва "Такс Фаундейшън" в публикация от 16 март 2020 г.

Какво се кани да облага ЕС: значителното цифрово присъствие

Дигиталният данък обаче придобива все по-голяма актуалност. За да успее да изпълни Възстановителния план и Зелената сделка Европейската комисия се насочва към нови източници на приходи и дигиталният данък е сред водещите, заедно с някои екологични данъци (разширяване на схемата за търговия с емисии, граничен СО2 данък).

Данъкът ще бъде дължим, дори ако дадена компания няма физическо присъствие в съответната държава.

Има две предложения:

1. Смята се, че дигиталната платформа има данъчно облагаемо "цифрово присъствие" или виртуално постоянно предприятие в държава-членка, ако отговаря на един от следните критерии:

  • надвишава прага от 7 милиона евро годишни приходи в държава-членка;
  • има повече от 100 000 потребители в държава-членка през данъчната година;
  • сключила е повече от 3000 търговски договора за предоставяне на цифрови услуги през данъчната година.

Новите правила също ще променят начина, по който се разпределят приходите към държавите-членки и то по начин, който по-добре отразява начина, по който компаниите могат да създават стойност онлайн: например в зависимост от това къде се намира потребителят по време на ползването на услугата.

В крайна сметка новата система осигурява реална връзка между това къде се реализират цифровите печалби и къде се облагат с данък.

2. Ще се прилага за приходи от дейности, при които потребителите играят основна роля в създаването на стойност и които са най-трудни уловими от действащата данъчна рамка. Това са приходите от:

  • продажба на онлайн рекламно пространство;
  • цифрови посреднически дейности, които позволяват на потребителите да взаимодействат с други потребители и които могат да улеснят продажбата на стоки и услуги между тях;
  • продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителя информация.

Данъците ще се събират от държавите-членки, където се намират потребителите, и ще се прилагат само за компании с общи годишни приходи в световен мащаб от 750 милиона евро и приходи в ЕС от 50 милиона евро.

Това ще гарантира, че по-малките стартиращи предприятия ще останат необременени. При данъчна ставка от 3% за държавите-членки могат да бъдат генерирани 5 милиарда евро приходи годишно.

ЕС ще продължи активно да допринася за глобалните дискусии за цифровото данъчно облагане в рамките на Г-20/ОИСР и ще настоява за амбициозни международни решения, заяви Европейската комисия.

Предложението по принцип получи пълна подкрепа в ЕС, против се обявиха Ирландия и Люксембург. Подобна реформа изисква единодушно съгласие от всички държави членки, каквото не бе постигнато.