Страната ни е изпълнила всичко необходимо по 22-те мерки за получаване на първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост и до няколко седмици очакваме средствата в размер на 1,37 млрд. лева. Това каза по БНТ служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Ще се забави ли вторият транш

По втория транш България трябва да приеме 22 законопроекта. От тях, само един не е готов - за промените в Закона за енергетиката. В него има заложени цели, които са трудни за изпълнение в сегашната ситуация на енергийния пазар в Европа. Затова е възможно страната ни да поиска дерогация. За да получим втория транш, е необходимо законопроектите да бъдат приети от Народното събрание до края на годината.

"Народните представители ще трябва да се съсредоточат. Аз разбирам, че в момента имат други разговори, но държавата трябва да върви напред и не трябва да отстъпваме от неща, поети като ангажимент само преди няколко месеца. Парите ще дойдат, когато сме си свършили работа и според мен това е правилният подход към бъдещето", заяви Пеканов.

Забавяне по ФСП

По Фонда за справедлив преход, по който са предвидени 1,3 млрд. евро за подпомагане на регионите, които затварят въглищното си производство, има забавяне, призна Пеканов.

"Поели сме ангажимент до 2026 година да намалим с 40% вредните емисии, което е много трудно в сегашната ситуация, но е и много трудно сега да се предоговаря нещо, което сме договорили едва преди няколко месеца. Ако сега отворим този въпрос, преговорите ще блокират всичко останало. Така че има натрупани забавяния, надявам се че министерството на енергетиката ще успее да ги навакса", заяви служебният вицепремиер.

Тревога изрази вчера пред БНТ и еврокомисарят по еврофондовете Елиза Ферейра. "Помолих и министрите (когато е била в България в началото на юни) да обърнат внимание на Фонда за справедлив преход. Той е 1,3 милиарда, ако не се лъжа, и е важен за региони като Стара Загора, Кюстендил и Перник. Важно е да не изгубим тези пари, проектите трябва да бъдат внесени преди края на тази година, както и тези от Плана за възстановяване и устойчивост. Това не е лесно и ние вярваме, че въпреки всички тези промени в България процесът ще продължи. Много е важно за България да не загуби никакви пари от фондовете и вярвам, че това ще е така", каза Ферейра.

Фондът за справедлив преход ще инвестира 1,295 млрд. евро и в проекти за създаване на малки и средни предприятия във въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник. Ще се инвестира в инфраструктура и жп линии за района на Перник, в програми за преквалификация. В Стара Загора ще се развиват ВЕИ и завод за производство и рециклиране на батерии, земеделие и туризъм, а в Кюстендил в спа туризъм и евентуално в геотермална централа. Но всичко, което обединява плановете са мерките за преквалификация и за инвестиции в малки и средни предприятия.

За периода 2021-2027 година се очаква България да получи общо 11 млрд. евро от европейските фондове. За да не губи пари, страната трябва да представи навреме необходимите документи проекти, предупреди комисар Ферейра. Според нея политическата нестабилност у нас не трябва да се отразява на доброто управление на фондовете.

"Има много страни, които страдат от политическа нестабилност, но това, което трябва да се гарантира, е поне минимална стабилност на проектите, за да могат те да бъдат финансирани от европейските фондове", каза комисар Ферейра.

Забавяне към еврозоната

Атанас Пеканов смята, че политическата нестабилност у нас застрашава процеса за влизане в еврозоната. Той изрази надежда политиците да осъзнаят това и да проявят зрялост.

Служебният кабинет работи по Националният план за въвеждане на еврото през 2024 г. Все още не е готова комуникационната стратегия още, която трябва да обясни как функционира еврозоната, какви са рисковете и как институциите ще отговорят на тези рискове.

"В Хърватия, например, вече получават цените на касовите бележки и в двете валути. Отдолу има QR код, с който, ако превалутирането не е коректно, подаваш сигнал и магазинът попадна в черен списък като некоректен търговец", посочи той.

Предстои да изберем и символа на бъдещата ни евромонета.

Пеканов изтъкна, че България е покрила всички критерии за приемане на еврото с изключение на инфлационния критерий.

"В сегашната обстановка, обаче, инфлационният критерий е проблем за всички страни и мисля че той може да бъде обект на дискусия. Дори и сега България остава третата страна в ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП.", изтъкна служебният вицепремиер.