Въглищната енергетика е мръсна дума за ЕК, но България разчита на нея
След 15 години вероятно въглищата ще са отживелица, но дали тогава държавата ще е спряла да се лута в избора какво да работят хората?
Въглищната енергетика в България дава препитание на миньорите от няколко поколения. Тези мъже и жени са израснали в различни социално-икономически режими, но знаят едно: ако го нямаше този въгледобивен отрасъл, нямаше да има и работа. Този постулат е валиден от дълго време насам, но действителността на 21 век изисква промени, модернизация и дигитализация.
Избрано
- Brown to Green: Докато имаме въглищата като ресурс и той не бъде заменен, трябва да държим на него
- Затварянето на въглищния сектор в енергийна криза е пагубно
- Атанас Пеканов даде още дълъг живот на въглищата
- Европа увеличи повече от 7 пъти доставките на южноафрикански въглища
- Използването на въглища в страните от ЕС се увеличава
Именно различията наложиха сблъсъка на два протеста във вторник вечер в района на Гълъбово. Единият искаше затваряне на остаряла въглищна електроцентрала, а другият бе в защита на нейната работа. Изборът между хляб и чистота е неуместен, но в хода на предизборна кампания се стигна и до това.
А каква е реалността?
В района на Гълъбово има три работещи електроцентрали - двете модерни американски и ТЕЦ "Брикел", която работи със старото оборудване. Първите два отговарят на екологичните норми в българското законодателство, но не така стоят нещата с ТЕЦ "Брикел". Хората там полагат усилия съоръжението да работи изправно, но са нужни инвестиции. Това е и предвидено в плановете на мениджмънта, като дори се заговори за проект за газови котли, които да заменят остарялото оборудване. От протеста във вторник стана ясно, че ТЕЦ "Брикел" засега може да работи, спазвайки екологичните изисквания.
Държавата обаче настоява да затвори друга централа, намираща се в района на Димитровград - ТЕЦ "Марица 3". Тя е една от първите построени у нас, малко след издигането и на тогавашния соц-град на Георги Димитров. И макар оборудването в нея да не е ново, там също работят хора, които без централата нямат много шансове за реализация. На този фон държавата е изправена пред трудна дилема - как преди зимата да се запазят работните места и в същото време хората от региона да се радват на чист въздух. Малко помощ в тази посока можеше вече да е дошла от европейските програми с оглед на създаването на териториалните планове за развитие. Те обаче все още се обсъждат и не е ясно кога регион Стара Загора може да се надява на средства от Европа за конверсия на въглищата.
Именно ЕС вече е задал посоката - въглищните централи у нас ще трябва да се преобразуват най-късно до 2038 г. и да спрат да съществуват в сегашния им вид. Тоест каквото и да си говорим, на повечето въглищни ТЕЦ трудно им остава живот максимум около 15 г. А в този период на преход за местните общности ще стои въпросът докога ще има работа за хората в този отрасъл и след това как те да бъдат преквалифицирани. Лошото е, че в предизборна кампания никой не иска да даде точен отговор на тази дилема. Дори и при редовно правителство политиците ги е страх да прекосят тази червена линия и да обяснят колко тежки години ще има занапред в региона. Протестите са само върхът на айсберга. Въпросът е дали искаме градове като Гълъбово, Раднево и Димитровград да се обезлюдят и сега в училищата и детските градини там да расте последното поколение кореняк хора от този край.
Отново отговорът е в ръцете на политиците. А от върховете се чуват засега вяли обещания за модерни технологии и водородни долини, които ще съживят околията на юг от Стара Загора. Сега обаче е добре да се перефразира една поговорка - "едно е да има проект, друго е да го финансираш, а трето и четвърто е да го реализираш".
Защо всъщност са важни ТЕЦ-овете?
Краткият отговор е, че централите осигуряват светлината и топлината в домовете ни.
Централите в басейна "Марица Изток" доставят между 50% и 60% от електроенергията на България. Още 30% са от АЕЦ "Козлодуй", а останалото са предимно зелената енергия, фирмените ТЕЦ и топлофикациите.
Унищожаването дори на малка част от въглищното производство може да доведе до проблеми за цялата енергетика. А в отрасъла има още много проблеми - тепърва ще берем плодовете от дефектиралата ПАВЕЦ "Чаира", за която никой не говори напоследък.
Липсата на визия
Проблемите реално са наслагвани с години - от позволителните за работа на централите, през дерогацията за замърсяване и липсата на компетентни техници да ремонтират мощностите на НЕК. Всичко това е съчетано с липсата на единна визия за развитие на отрасъла - а оттам каруцата вече е обърната и проблемите само се трупат.
Днес държавата решава, че е важно решението на проблема с мръсния въздух, но зимата едва ли някой политик ще отиде да види колко "лошо" пушат комините на въглищните ТЕЦ-ове, защото именно тогава те са най-важни.
А комини пушат и в Гълъбово, и в селата около града, защото хората все още се отопляват на дърва, не с термопомпи. Там някъде е и ролята на ТЕЦ "Брикел". Централата произвежда обогатено гориво за някои топлофикации и брикети за населението. А без това гориво ще бъде трудно да работят съоръженията в градове като Сливен, Перник или Русе.
За добро или не софиянци са забравили колко пушеше комбинатът "Кремиковци" преди две десетилетия и колко вицове се разказваха за хората, работещи в отровни условия там. Сега мегазавода го няма, но пък столицата си остана все толкова запрашена и с мръсен въздух през зимата. Сходна е ситуацията и в Гълъбово и Димитровград, които са основно индустриални градове. Там невинаги ТЕЦ-ът е виновен.
За съжаление няма универсално решение на проблемите, но е нужна целенасочена политика. Именно тази политика трябва да осигури работа за хората по регионите, заедно със здравословна среда за живеене и образование за поколенията. Нито едно от тези неща досега не сме постигнали, колкото и европейски политики да обещаваме да следваме. Надеждите са сега в новите европейски програми и средства, които очакваме да потекат насам.