В Германия отново започна да набира скорост идеята за намаляване на работната седмица до четири дни, за да се спаси заетостта по време и след безпрецедентната криза с коронавируса, предават Франс прес и БТА.

Въпросът обаче е твърде спорен от гледна точка на компаниите.

Националният дебат беше предизвикан от председателя на могъщия синдикат на металурзите И Ге Метал (IG Metall) Йорг Хофман. Той предложи да се въведе намалена работна седмица, за да се спаси заетостта в момент, когато безработицата скача както в страната, така и по света.

Министърът на труда и социалните въпроси Хубертус Хайл, който е социалдемократ, заяви пред медийната група "Функе", че намаленото работно време с частична компенсация на заплащането може да бъде подходяща мярка.

В основата си идеята е, че като се работи по-малко, ще има повече работни места.

Такава мярка ще бъде отговор на структурните промени в сектори като автомобилостроенето, изправен пред предизвикателството на електрическите коли, както и ускорената дигитализация в резултат на пандемията, изтъква ръководителят на И Ге Метал пред в. "Зюддойче цайтунг".

Той също настоява за известна компенсация на заплащането от страна на работодателите, за да не се стигне до голяма загуба на покупателна способност.

Това не е първата битка на И Ге Метал за работното време. През 1995 година синдикатът успя да наложи 35-часова работна седмица в промишлеността, а през 2018 година издейства правото на работниците да изберат по собствено желание да работят само 28 часа седмично в продължение на две години при ограничена загуба на заплащането.

Последното му предложение се подкрепя от 60 процента от германците.

Крайнолявата партия "Левите" издига още по-драстичното искане да се съкрати повсеместно работната седмица на 30 часа без намаляване на заплатите.

Това обаче силно разгневява работодателите. Според директора на работодателската федерация Бе Де А (BDA) Щефен Кампетер, който е и член на консервативния ХДС на Ангела Меркел, това само ще влоши още повече и без това големия спад на производителността.

Много големи германски компании като Бош ( Bosch), Цет Еф Фридриксхафен (ZF Friedrichshafen) и Даймлер (Daimler) наскоро сключиха споразумения за намаляване на работното време. Такива преговори се водят в момента в Континентал (Continental) и Еърбъс (Airbus).

В случая обаче работниците трябва да правят големи финансови жертви.

Като пример може да се даде как в началото на 1990-те години Фолксваген (Volkswagen) въведе 4-дневна работна седмица, за да спаси 30 000 застрашени работни места.

Правителството на Ангела Меркел иска да остави социалните партньори да вземат решение, каквато е социалната традиция в Германия. Засега то предвижда продължаване с 12 до 24 месеца на обезщетенията за частична безработица, въведени за смекчавана на ефекта от кризата за милиони работещи.

Ако безработицата не намалее бързо, дебатите за намаляване на работното време могат да станат една от основните теми в предизборната кампания за следващите парламентарни избори в края на 2021 година.

В Австрия социалдемократите предлагат намаляване на работното време с 20 процента и едновременно понижение на заплатите с 5 на сто.