Дискусията за климатичните политики на COP29 в Баку се води на фона на нови предизвикателства в геополитическата среда. Това време е ключово за Европа и по-точно за Централна и Източна Европа. А преизбирането на президента Доналд Тръмп в Съединените щати представлява нова динамика в международната политика в областта на климата и ние трябва да се ориентираме внимателно, за да запазим инерцията в нашите екологични инициативи.

Това заяви Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, по време на панела "Мобилизиране на капитал за климатични действия и растеж", част от програмата на Green Transition Forum в Баку.

Форумът на Dir.bg и 3eNews направи днес своя дебют на най-мащабното събитие в световния календар в областта на климата - COP29, Конференцията за климата на ООН в Азербайджан.

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

В момента ЕС е в критичен момент след много проницателния, мога да кажа, доклад на Марио Драги относно конкурентоспособността на Европейския съюз в ЕС. В него той призовава за спешна необходимост от мобилизиране на около 800 милиарда евро допълнително финансиране на година, свързано с климатични и устойчиви проекти.

"Това наистина изисква спешни действия и обсъждане къде можем да увеличим и разпределим това финансиране. Вярвам, че неговият радикален призив към по-устойчиви икономически политики е в пълно съответствие с ангажимента на преизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен. Именно от нея дойде и предложението за предефиниране на подхода на Европа към изменението на климата и зелените финанси, заедно с укрепването на европейската конкурентоспособност и сигурност", обясни Павлова.

По думите ѝ в момента всички са насочили погледите си към избора на новите европейски комисари и какво може да предложи новата Комисия като дебат за промени, за политики.

Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка

Снимка: БТА

"Защото заедно с инвестициите в инфраструктура, в климата, в декарбонизацията и технологиите, европейската индустриализация е заложена на карта. Но в същото време това може да предизвика дискусия. Способни ли сме днес да постигнем целите на Зелената сделка на ЕС? Все още ли са актуални?", запита Павлова.

След нея на сцената виртуално се появи Илияна Цанова. Според заместник генералния директор на ГД "Бюджет" към ЕК новата политика ще бъде инвестиционна и ще са нужни нови форми на финансиране на зеления преход.

Европа трябва да ускори декарбонизацията на икономиката, да опази конкурентоспособността си и да успее да привлича повече частен капитал и финансовите пазари в подобни зелени проекти. Тези въпроси ще залегнат в проекта за Многогодишната финансова рамка на ЕС, който се очаква да бъде подготвен догодина. Той ще бъде представен от бъдещия екип от еврокомисари, които в момента очакват своите назначения в екипа на Урсула фон дер Лайен. Важен елемент за конкурентоспособността на Европа е и да се намалят високите цени на енергията, за да може европейските предприятия да се конкурират на световната сцена, стана ясно още от думите на Цанова.

Емисиите на CO2 спадат устойчиво в Европа

Когато погледнете ситуацията в Европа по отношение на емисиите на CO2, ще видите, че те намаляват с една трета спрямо нивата им от 1990 г. В същото време растежът на икономиката се увеличава с две трети. С други думи, изобщо не е невъзможно да се постигне по едно и също време растеж и опазване на климата. Това заяви и Амброаз Файол, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка.

Вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Амброаз Файол

Снимка: БТА

Според него сега има две важни неща. Първо, промяната в климата е по-бърза, отколкото си мислехме. Така че още повече трябва да ускорим това, което правим по отношение на климата. Това е особено вярно и за адаптацията. Второто нещо е, че достъпът до финансиране остава голям проблем. Той припомни, че ЕИБ си е поставила цел половината от заемите да бъдат насочени към политики за опазване на климата. Тази цел е постигната и вече заемите в това направление наближават 60% от кредитния портфейл на банката.

"Освен това се стремим да мобилизираме повече частен капитал, защото сме публична банка. Ние не финансираме проекти само с цел печалба. Ние ги финансираме, за да можем да натрупаме частен капитал и да сме сигурни, че можем да имаме по-голямо въздействие. Имаме цел от един трилион инвестиции, мобилизирани в така нареченото критично десетилетие до 2030 г. Това са около 100 милиона годишно", припомни Файол. Преходът няма да бъде успешен, ако изоставим голяма част от населението да изостане. Особено в онези региони, които трябва да направят най-много, за да се адаптират и да извършат прехода, добави още специалистът.

Смяната на правителствата в София не е добър знак за бизнеса

Докладът на Марио Драги показва, че Европа трябва да бъде по-активна в икономическата сфера, а това всъщност, за съжаление, не сме видели. Това обясни Юрген Ригтеринк, вицепрезидент на ЕБВР и ръководител на екипа за обслужване на клиенти. Той припомни, че ЕБВР е инвестирала 7,4 млрд. евро в зелени политики, в атмосфера на геополитическо напрежение.

Снимка: БТА

"По-важното е, че всъщност мобилизирахме над 26 милиарда в частния сектор. Мога да ви кажа, че това е най-високото съотношение за всички международни финансови институции, но не трябва да бъде като състезание между ЕИБ и ЕБВР. Мисля, че по-важното е, че ние сме банка, фокусирана върху частния сектор", припомни Ригтеринк.

Конкретно за България специалистът обясни, че на страната ни е нужна макроикономическа стабилност: "Аз съм тук в българския павилион и компаниите искат освен макроикономическа стабилност и политическа такава. Те искат стабилен инвестиционен климат".

Самият Ригтеринк не е политик, но разкритикува българските държавници заради поредицата от избори, които вървят у нас от 2021 година насам, защото липсата на политическа стабилност на практика пречи на компаниите.

Климатичните и индустриални политики вече вървят заедно

"На основния въпрос, дали финансирането на климата е в конфликт с индустриализацията, отговорът е "не". Те биха могли да се допълват и трябва да се допълват взаимно, за да вървим напред, да имаме проспериращ растеж и икономика. А успоредно с това да имаме екологична устойчивост на нашето развитие".

Това обясни и Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие.

По думите ѝ това е видимо и от доклада на Марио Драги, тъй като в пътя на индустриализацията той също вижда целите за продължаване на адаптирането към климата.

"Тук идва ролята на насърчителните банки, която е от решаващо значение, за да могат да използват капитал - да миксират една трета публични ресурси с частния капитал. А това в симбиоза с големите държавни инструменти са едни от перфектните инструменти за тази цел", обясни Иванова.

Деляна Иванова, председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие

Снимка: БТА

"Работим много активно с многостранните организации и с тяхната подкрепа. Всъщност ние прехвърляме политиката от европейско ниво на национално ниво. Това прави Българска банка за развитие. Използвайки подкрепата на правителството и на финансовите институции, ние всъщност насочваме ресурсите за финансиране на климата към нашите компании и към нашия пазар", каза още банкерът.

Тя добави, че ББР има и консултантска функция - да обучат нашите предприятия как да правят своите инвестиции, за да бъдат по-устойчиви и да имат отношение върху изменението на климата и адаптирането към него.


Green Transition @COP29 се осъществява с подкрепата на нашите Зелени партньори:

Генерални партньори: Филип Морис Интернешънъл, "Хайделберг Матириълс Девня" АД с проект ANRAV, ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР, Българска банка за развитие.

Основни партньори: "Български Енергиен Холдинг" ЕАД, "Асарел-Медет" АД, Булгартрансгаз ЕАД, CWP Global, Артекс Инженеринг АД