Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 година. В проектозакона са отразени параметрите на предвидените за следващата година социалноосигурителни политики в страната, съобщи пресцентърът на НОИ.

Членовете на съвета се запознаха със заложените в документа законови промени и подкрепиха с мнозинство направените предложения. Предстои съгласуването на проектозакона в Националния съвет за тристранно сътрудничество, приемането му от Министерския съвет и окончателното му гласуване в Народното събрание, посочват още от НОИ, се казва в съобщението.

Преди дни финансовият министър Асен Василев оповести основните параметри на Бюджет 2024.

Основни показатели

В проекта Министерството на финансите залага увеличаване на разходите за пенсии по бюджета на ДОО с 2.440 млрд. лева. Предвижда се увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 година, през юли 2024 г. по т.нар. щвейцарско правило. Предвидените средства за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г. са 104,3 млн. лева.

През 2024 г. гласуваният от правителството размер на минимална работна заплата (МРЗ) е 933 лева (от 780 лева сега). Разходите ще са 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на размера на МРЗ, в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето, посочиха още от финансовото министерство.

Бюджетът в социалната система се увеличава с 400 млн. лева, обяви преди дни министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. Социалната пенсия за старост ще стане 307,07 лева. Средната пенсия за осигурителен стаж се очаква да се вдигне от 858 на 971 лв., каза още тя.

Преди заседанието на Надзорния съвет на НОИ Мария Минчева от Българската стопанска камара коментира, че бизнесът е доволен от предложението обезщетението за втората година майчинство да не бъде обвързано с новия размер на МРЗ от 2024 г. и да остане 780 лева. Ася Гонева от КНСБ акцентира върху необходимостта от повишаване на месечното обезщетение за безработица.

Нашата позиция е, че трябва да се правят политики за насърчаване връщането на майките на работа, а непрекъснатото финансиране на големи обезщетения ги откъсва от пазара на труда. Това за нас като политика е грешно, знаете, че имаме все по-свит пазар на труда, коментира Мария Минчева. По думите ѝ мерките трябва да са в посока да се активизират хората да се връщат пазара на труда.

Според Минчева обаче се е избързало с предложението за повишаването на максималния осигурителен доход, защото, по думите й, се гледа един параметър, а не съотношенията в системата. Преди дни от Министерството на финансите посочиха, че е предвидено увеличаване на максималния осигурителен доход за всички осигурени лица за 2024 г. от 3400 лв. на 3750 лв.

БСК е на мнение, че трябва да се промени формулата в Кодекса на труда за минималната работна заплата, отбеляза Минчева. През октомври правителството реши минималната работна заплата да бъде 933 лева от 1 януари 2024 г. Размерът ѝ ще се повиши с 19,6 %, или със 153 лв. спрямо сегашната ѝ стойност.

Със смесени чувства посрещаме предложения проектобюджет. Има доста положителни неща, но те не дават достатъчно основания на КНСБ поне днес да го подкрепим, каза на свой ред Ася Гонева. Категорично трябва да бъде "пипнато" обезщетението за безработица, посочи тя. И добави, че според синдиката минималният размер на това обезщетение трябва да бъде 24 лв., а максималният - 114. Гонева каза, че е добра перспективата за увеличението на пенсиите с обявеното 11% от догодина по т.нар. швейцарско правило.