Българите ограничават потреблението на храни заради високите цени, сочи проучване на "Галъп" по поръчка на Министерството на земеделието.

Бързият сондаж е проведен сред 1000 пълнолетни българи между 14 и 19 март. Хората одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст, включително и ограничаване на надценката. Почти инстинктивно е общественото подозрение към големите търговци.

Проблемът става сериозен, защото на практика по-големите магазини за хранителни стоки се оказват и основно място за пазаруване. Също автоматично е и очакването за повече присъствие на български стоки. По традиция, обществото не показва резерви към държавни намеси, са основните изводи.

80,2% отговарят, че ограничават потреблението на храни заради високите цени. Не се ограничават в покупките 19,2%.

83% смятат, че ограничение на надценката е необходимо, при малко над една десета на обратното мнение (11,9%). Минимален е делът на тези, които не могат да преценят.

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците - 79,1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях.

Минимален дял от респондентите смятат (2,3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това. Малцина не могат да преценят.

Снимка: "Галъп"

Предложенията за ограничаване на цените се одобряват от над 80 на сто от запитаните, а проверките на държавата за ценообразуването на хранителните стоки се подкрепят от над 90 на сто от анкетираните. Само 6% изразяват неодобрение, а останалите не могат да преценят.

Снимка: "Галъп интернешънъл"

Идеи, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или дори създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат широко одобрение.

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците - 79,1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях. Минимален дял от респондентите смятат (2,3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това. Малцина не могат да преценят.

Снимка: "Галъп"

Критиката към търговските практики идва в контекста на високи предпочитания за български произход на стоките. В столицата, например делът на тези, които смятат, че българските хранителни продукти на нашия пазар не са достатъчно, достига до близо 87%.

В по-малките населени места този дял очаквано намалява - в селата, например, е около 70 на сто. Идеи, свързани със стимулиране (държавно подпомагане) на родното производство срещат практически консенсус на нива над 90%. Интуитивно е и схващането, че българските хранителни стоки са по-качествени, посочват авторите на проучването.

Най-голям дял от участвалите в изследването пълнолетни българи (40,7%) заявяват, че най-често пазаруват хранителни стоки в малки бакалии и квартални магазини.

Значителен обаче е делът на респондентите, които казват, че купуват основните хранителни стоки за дома от големите търговски вериги и хипермаркети (31,1%). Ако добавим към тях и тези, които предпочитат супермаркетите в близост до дома (25,2%), то оказва се, че повече от половината от българите пазаруват основно от онова, което за краткост обикновено се означава като търговски вериги и подобни. Това още веднъж свидетелства за проблемите по повод големите вериги - в очите на българите.

Снимка: "Галъп"

Минимален е делът на тези, които предпочитат, опитват или си позволяват открити и фермерски пазари, складове на едро, онлайн. Налице са очакваните различия в навиците за пазаруване, в зависимост от жизнените стилове.

Когато става дума за плодове и зеленчуци, картината е различна и малките квартални бакалии и магазини (36,5%) и откритите пазари (28,3%) се оказват предпочитаното място за пазаруване, а супермаркетите и хипермаркетите запазват основно място, но отстъпват.

Сондажът е извършен по метода CATI, 1% от извадката отговаря на около 54 000 души.