Мерките в подкрепа на бизнеса и заетостта - антидот на икономическата зараза или прах в очите на обществото?
Дали по време на криза богатите наистина стават още по-богати, а бедните още по-бедни?
Преди близо 4 седмици правителството обяви пакет от мерки в размер на 4,5 млрд. лева в подкрепа на засегнатия бизнес и заетостта. Дали този антидот на плъзналата икономическата зараза у нас има действително лечебни свойства или, уви, реалността е друга?
Чрез спасителните мерки в подкрепа на бизнеса и икономиката държавата иска да гарантира заетостта и доходите на хората, а работодателите очакват компенсации за спряната дейност или за резкия спад на приходите си. Резултатите обаче засега са разочароващи.
По данни на НАП и според последните социологически проучвания на "Галъп Интернешънъл", към настоящия момент сумарната безработица в страната е 10.3 на сто, а социологическите проучвания сочат, че 8 на сто от работниците очакват да бъдат съкратени. Това означава, че България може да излезе от кризата с коронавируса с 15% безработица или близо 500 000 безработни.
Кой действително ще се възползва от тези мерки и доколко (не)работещи са те?
Да започнем оттам - колко всъщност са отпуснатите средства за бизнеса и заетостта?
Ето малко аритметика и анализ на различните инструменти от пакета: Мярката, която изглежда най-мащабна като ефект и финансов мащаб е през ББР - 500 млн.лв. за търговските банки с цел обезпечаване на кредити за бизнеса в размер на 2,5 млрд.лв. Подходът съответства на препоръките на ЕК, практикува се и в повечето страни, обявили мерки. Предвижда се, че ще бъдат дадени заеми на пострадалия бизнес, подкрепени с половин милиард портфейлни гаранции от Банката за развитие. Стои въпросът
дали, кога и при какви условия търговските банките ще дадат кредити на закъсали бизнеси и компании с влошени финансови показатели (нали за тези компании е предвидена мярката)?
В конкретизирането на механизма за кандидатстване, ползване и издължаване на кредитите, е нужно да се търси максимална бързина и минимална сложност. В противен случай мярката ще си остане без реален ефект и на практика неизползваема, смятат икономически анализатори.
"Нещата трябва да бъдат овладени и то с масирани мерки", смята бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов. Според него в държава като България, където няма богат набор от инструменти, трябва да има
масираност на подхода и е важно мерките да бъдат максимално отворени.
Той е категоричен, че големите акули ще изплуват, но трябва да се запази капацитетът в малките и средните фирми, като се насочи ресурс към тях.
"Всъщност отделените средства са 2 милиарда и половина. България реагира последна и набелязаните мерки са напълно недостатъчни",
разкритикува неотдавна правителството и бившият социален министър Ивайло Калфин.
Нека припомним, че 500 млн. лв., от пакета в подкрепа на бизнеса всъщност отиват в администрацията за "засилване на институционалния капацитет на три министерства - МЗ, МВР и МО".
Спасителните мерките на държавата бяха посрещнати без апломб и от бизнеса. Повечето работодателски организации и синдикатите ги определиха като неприложими, бюрократични, с неясни критерии и закъснели. Навярно има резон в критиките, след като още в началото на кризата най-голямото военно предприятие у нас "Арсенал" съкрати 2000 от своите работници, а седмици наред на трудовата борса се регистрираха по 5 хиляди безработни дневно.
Да видим, обаче, какво е състоянието и на други мерки и кои от тях работят:
200 млн. лв. за безлихвени кредити през търговските банки в размер до 1500 лв., на лица, които са в неплатен отпуск, при запазване на трудовите правоотношения - мярката изглежда добра, но е все още неработеща.
Над 1 млрд. лв. за финансиране мярката 60/40 - единственото решение, което досега работи, но всички критикуват
Решението на държавата да покрие 60% от заплатите на работниците във фирмите, които са най-силно засегнати от икономическата криза, също не получи одобрението на бизнеса и синдикатите.
КТ "Подкрепа" първоначално обяви, че мярката 60/40 е "провал", защото е насочена основно към предприятия, които са в добро финансово състояние, разполагат с резерви и реално не се нуждаят особено от нея, за да запазят заетостта на своите работници. "Предприятията, в които са заети над ¾ от работещите българи, които нямат финансови средства, за да доплатят нетното възнаграждение на работника и неговите осигуровки, на практика са изключени напълно от тази мярка" - заявиха от Асоциация на индустриалния капитал в България.
Според БСК идеята за 60/40 e добра, реализацията - лоша. От Камарата поясниха, че мярката има недомислена, твърде бюрократична, рестриктивна като обхват и условия за ползване, че реалното съотношение на подкрепа е всъщност 50/50. Сметнаха, че за служител с месечна брутна заплата от 1000 лв., НОИ ще преведе 600 лв., а служителят струва на работодателя 1190 лв., тоест около 19 на сто осигуровки за сметка на работодател.
Въпреки че събра най-много критики, 60/40 е единствената мярка, която на практика работи.
Макар и не перфектна, тя постепенно разширява обхвата си и все повече засегнати от кризата компании се възползват от нея. Ако през първите 2 седмици след въвеждането й, броят за подадените заявления от фирми беше под 60, сега според последните данни на Агенцията по заетостта, са обработени 3137 заявления, с което общо 42 222 наети служители ще бъдат подпомогнати. От Министерството на труда и социалната политика отчитат също така, че близо 142 000 служители от 9859 предприятия ще запазят работните си места по тази схема. Досега държавата е изплатила близо 11 млн. лева компенсации към работодатели.
Тук обаче изникват въпросите:
Как, след като досега се похарчени едва 11 млн. лв, в следващите два месеца ще бъдат похарчени още близо 989 млн.лв., за да се достигне обемът от 1 млрд.лв., предвидени за мярката?
Нещо ли не ни казаха, ние ли не можем да смятаме?
С колко средства действително разполага МТСП за 60/40 и в състояние ли е да обезпечи финансово мярката?
Тези въпроси остават без отговор. А докато няма отговор, ще остане съмнението, че ни хвърлят прах в очите, обявявайки финансово необезпечена мярка.
Според икономическия съветник към КТ "Подкрепа" Ваня Григорова, всяка сутрин, освен броят на заразените, трябва да се отчита и прогресивно нарастващият брой на безработните в страната. В Агенцията по заетостта няма данни колко точно са те към момента.
Според Григорова е много трудно да се оцени колко хора днес на практика трябва да избират между глада и заразата. Тя цитира последни данни на НСИ, според които около 2,3 млн. са хората в риск от бедност и социално изключване, като това не отразява икономическите поражения на коронавируса. Очевидно след извънредната ситуация, тези числа прогресивно ще се увеличават.
В заключение
Всъщност, на фона на списъка с неработещи мерки от окото на прожектора сякаш убягва единствената безусловно сработила такава, породена от решимостта на членовете на правителството да дадат личен пример в борбата с икономическата пандемия. След като обявиха един от най-скромните финансови пакети в Европа през март, премиерът Бойко Борисов и министрите в кабинета решиха да дарят по 1000 лева от заплатата си на социално слаби. Със събраните средства в размер на 20 000 лв. трябваше да се закупят хранителни продукти. Бенефициенти от щедрата финансовата помощ са близо 300 семейства, на които трябва да са получили хранителни пакети на стойност около .......67 лева.
Потресаващо.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}