Френският президент Еманюел Макрон тласка Европа към борба с Китай, която може да струва 900 млрд. долара, пише Блумбърг. Новият по-строг подход на Европейския съюз към Китай се определя от френските опасения, че търговските практики на Пекин са започнали да представляват критична заплаха за основните индустрии, съобщава агенцията.

Според запознати с начина на мислене на правителството в Париж, то играе ключова роля в промяната на политиката, тъй като е преценило, че бездействието сега би довело до дългосрочни щети за икономиката на блока.

Източниците на агенцията припомнят катастрофата в соларната индустрия отпреди десетилетие, когато евтиният внос от Китай унищожи европейското производство. Европейската автомобилна индустрия може да се окаже в същото положение. Така че ЕС е изправен пред двоен избор: или да покаже силата си, или да се подчини на Китай. Служителите твърдят, че целта не е търговските отношения на Европа с Китай да се превърнат в директна битка, а да се създадат равни условия за най-големите икономически блокове в света. Макрон иска партньорите от ЕС да виждат Европа като балансираща сила между двете икономически суперсили. Това би позволило на Париж и други столици да развият специални отношения с други потенциални съюзници, като например Индия. Въпреки това, дори в Париж са обезпокоени от прилагането на този подход на практика.

Според Муджтаба Рахман, ръководител на изследователския отдел за Европа на Eurasia Group, Германия се е отдалечила от водещата роля в европейската политика. Това е създало вакуум, в който други държави могат да се борят за влияние. В полза на Макрон е и планът на президента Джо Байдън за масирани субсидии по Закона за намаляване на инфлацията, за да се стимулира местната индустрия за прехода към климата. Зависимостта от китайските стоки може да се превърне и в асиметричен инфлационен шок, тъй като Европа ще трябва да се примири с по-високите цени на основните материали. Междувременно Китай може да стане по-самодостатъчен или да се обърне към други пазари, за да замести европейските стоки, пише още Блумбърг.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на търговията Валдис Домбровскис пристигна в Китай с обещанието да бъде настойчив в призивите си към Пекин да даде на европейските предприятия справедлив шанс да развиват бизнес там и да преодолее нарастващия двустранен търговски дефицит, пише "Политико".

Домакинът му, вицепремиерът Хе Лифенг, обаче не даде нищо повече от това, което получи, като отново изрази "силната загриженост и недоволство" на Пекин от неотдавнашното разследване, започнато от ЕС, на китайските субсидии за електромобили и с неодобрение изброи списък с мерки, по които Брюксел работи, за да засили търговската защита на Европа.

"Китай се надява, че ЕС ще прояви сдържаност по отношение на използването на търговски средства за защита и ще запази стабилни очакванията за развитието на търговията между ЕС и Китай", заяви той на съвместна пресконференция след кръга от разговори на високо равнище по въпросите на търговията и икономиката в Пекин.

Коментарите на Хе, който е смятан за един от най-близките довереници на китайския лидер Си Цзинпин, не предвещават нищо добро за надеждите на Европа за възстановяване на баланса в търговските отношения в момент на задълбочаващо се геополитическо напрежение.

"Загрижени сме за дисбаланса в нашите отношения. Търговският дефицит на ЕС с Китай възлиза на почти 400 млрд. евро. Отстраняването на тези опасения ще помогне на Китай да запази способността си да привлича и задържа чуждестранни инвестиции", заяви Домбровскис.

Суровото настроение в понеделник, третия ден от четиридневното посещение на Домбровскис, показа колко трудно ще бъде за Европа да "намали рисковете" в отношенията си с Китай, които - подложени на изпитание от дрънкането с оръжие от страна на Пекин по отношение на Тайван и снизходителното отношение към войната на Русия в Украйна - рискуват да се влошат.

Въпреки това изглежда, че Комисията е все по-склонна да използва повече от търговския си арсенал срещу това, което смята за нелоялни търговски практики на Китай, пише "Политико".

Въпреки че досега изпълнителната власт на ЕС не се колебаеше да наложи мита върху китайската стомана или алуминий, сега тя се насочва и към чувствителния сектор на медицинските технологии, където Брюксел твърди, че е отворил пазарите си повече от Китай.

Според трима души, близки до въпроса, ЕК обмисля да започне проверка по новия международен инструмент за обществени поръчки, който ѝ дава право да отстранява от участие в обществени поръчки компании от държави, които дискриминират блока. Брюксел е обещал да използва инструмента за първи път през 2023 г.

Друга потенциална цел за разследване е железопътният пазар: Китай, в който има 42 000 километра високоскоростни железници и безброй системи на метрото, на практика е затворен за европейските производители на влакове и доставчици на технологии.

Освен промяната на тона, Брюксел се стреми да покаже на страните членки на ЕС и на индустрията, че не отправя празни заплахи. След разследването на китайските електромобили ЕС трябва "да работи по цялата верига на стойността и да възприеме по-системен подход", заяви Мари-Пиер Ведрен, френски евродепутат от либералната група на президента Еманюел Макрон. "Ако не действаме, ще се окажем по-зависими от цялата верига на стойността. Ръцете и краката ни ще бъдат вързани", казва той, цитиран от "Политико".