Китай е стратегически много по-добре подготвен, когато става въпрос за Зеления преход и има предимство от поне 15 години по отношение на добива и преработката на критични суровини, които ще подхранват индустрията с нулево нетно потребление, твърди експерт, цитиран от EURACTIV.

С представянето на Закона за критичните суровини през март, ЕС значително увеличи усилията си за осигуряване на бъдещ достъп до критични суровини като литий или кобалт, които са от съществено значение за преминаването към индустрия с нулево нетно потребление. Китай обаче е най-доминиращият играч. "Мисля, че е много ясно, че Китай е стратегически подготвен за минералната икономика, която идва. Китай е стратегически подготвен за зеления преход и за ерата на нулевата мрежа. Европа не е", каза Георг Рикелес, асоцииран директор в Центъра за европейска политика (EPC) на събитие на EURACTIV .

"Така че мисля, че трябва да бъдем много честни, че като Европа ние сме почти там, където Китай беше преди 15, 20 години. Плановете на Китай за чисти технологии, било то водородни батерии, вятър, слънчева енергия или стратегии за суровини - те разработиха това в своите 11-ти или 12-ти петгодишни планове. Това беше преди 15-20 години", добави той.

Планът на Европа

В Закона за критичните суровини Европейската комисия е определила ясни показатели за своята автономност, когато става въпрос за суровините, считани за стратегически.

До 2030 г. 10% от търсенето на тези суровини в Европа трябва да идва от добива на родния терен. Освен това 15% трябва да идват от рециклиране, а 40% от преработката трябва да се извършва в Европа.

Въпреки това, тези показатели ще бъдат трудни за постигане, тъй като Европа в момента е в състояние да извлече само малка част от нуждите си от критични суровини - и се очаква търсенето да нарасне експоненциално. Според прогнозите на Световната банка търсенето на силно удароустойчиви минерали като графит, литий или кобалт ще се увеличи с 500% до 2050 г.

"В краткосрочен план приносът на допълнителен капацитет за копаене в Европа е малко вероятно да се случи", каза Ансгар Толе, президент и управляващ директор на Komatsu Германия, доставчик на минно оборудване, за събитието.

"Европа е доста късно да навлезе в тази игра по консолидиран и концентриран начин, а други страни вече са там", добави той, посочвайки доминирането на Китай, когато става дума за добив.

Доминацията на Китай

В момента Европа е силно зависима от вноса на критични суровини. Според доклад на Германския институт за икономически изследвания (DIW) в момента ЕС е 100% зависим от чуждестранни доставчици в 14 от 27 критични суровини и е 95% зависим от допълнителни три критични суровини.

По-голямата част от вноса идва от Китай, който държи квазимонопол, когато става дума за добив и обработка на критични суровини. ЕС, например, в момента внася 93% от своя магнезий и 86% от своите редкоземни метали от Китай, посочва изданието.

Въпреки това, Китай дори е доминиращ, когато става дума за обработка на много от тези суровини, дори и да не ги добива. Например, докато само около 9% от световния литий се добива в Китай, приблизително 60% се рафинират там.

ЕС също разгледа този въпрос в Закона за критичните суровини, в член, който често е наричан "клаузата за Китай".

За да предотврати потенциален недостиг на доставки и да повиши устойчивостта, ЕС се стреми да не зависи повече от 65% от една единствена държава, което би означавало, че ЕС ще трябва значително да диверсифицира своята верига за стойност, за да изпълни референтната стойност.