Президентът на КНСБ Пламен Димитров посочи какви са според него тенденциите за развитие на пазара на труда в следващите 5-6 години.

Синдикатът много залага на въвеждане на универсален базов доход, на намаляване на работната седмица и регулирането на нестандартните форми на заетост, изтъкна Димитров, цитиран от БТА.

Лидерът на КНСБ заяви, че страната ни е "много назад в развитието на дигиталната икономика". Той подчерта, че "човешкият фактор е изключително зле развит, а инфраструктурата е добра".

За дигитални умения и компетентности държавата може и трябва да вложи "в спешен порядък не по-малко от 1 милиард лева" от предвидените от бюджета на ЕС 29 милиарда евро, подчерта Димитров.

Президентът на синдиката прогнозира, че до 2022 г. не се очаква голяма загуба на работни места. В сектора "Образование" той предвижда увеличение на работните места с около 200 000.

Димитров класира най-търсените професии у нас през следващите години - учители, специалисти в здравеопазването, инженери, технически и финансови специалисти, агенти по продажби и други.

Бизнесът ще залага в следващите години на уменията на работници и служители, които притежават на първо място личностни качества като самоконтрол и дисциплина, отбеляза Димитров. Ще се търсят работници, "които да издържат на работа под напрежение", хора, които имат умения да въвеждат нови технологии, имат дигитална компетентност.

Димитров смята, че търсенето на труда вече намалява и ще намалява с въвеждане на дигиталните решения. Очертава се нова тенденция - ръстът на БВП не гарантира създаване на нови работни места, подчерта той. Пламен Димитров заяви, че в България има разделение на пазара на труда "на хора с много ниска и с много висока квалификация".

Президентът на КНСБ Пламен Димитров каза всичко това по време на лекция, която изнесе на Регионален форум в Плевен "Бъдещето на труда и предизвикателствата в ерата на дигитализацията", организиран от КНСБ.