КНСБ: Дайте ваучери за храна на безработни без право на обезщетение
Едва 30 процента от регистрираните в бюрата по труда получават обезщетение за безаботица
КНСБ предлага ваучери за храна за хората, които нямат право на обезщетение за безработица. Искането е тези ваучери да бъдат в размер на 60 процента от установената минимална работна заплата, което до голяма степен и съответства на дела от дохода, който нискодоходните групи изразходва за основни хранителни нужди. Това съобщи в интервю за БТА изследователят Любослав Костов от Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ.
По думите на Костов голяма част от новорегистрираните безработни няма да имат право на обезщетение, защото няма да отговарят на критериите (кои са критериите виж по-долу - б.р.). И в момента едва 30 процента от регистрираните в бюрата по труда получават такова обезщетение от Фонд "Безработица", допълни експертът. Затова е необходимо да се задоволят поне основните потребителски нужди на хората, които няма да имат никакви доходи, смятат от Конфедерацията.
"Трябва да им гарантираме поне възможността, че ще могат да се изхранват, защото ситуацията е извънредна и нямаме право на отказ от солидарност, заяви Любослав Костов.
От КНСБ ще предложат и допълнителни мерки за стимулиране на самонаетите. Те също трябва да имат право на тези ваучери за храна, както и да се измисли механизъм, по който част от загубената им печалба (30 на сто) да им се изплаща под формата на субсидии, защото тези хора носят, както материална, така и нематериална добавена стойност за икономиката ни, каза Костов и допълни, че става въпрос за повече от 200 000 души.
Кои социални групи имат нужда от специална защита
КНСБ ще предложи още да се създаде отделен фонд, който да подпомага бременните жени и майките с малки деца, които са пряко засегнати от пандемията и извънредното положение. Всички наши съседки вече имат такива отделни фондове (Гърция, Турция, Северна Македония, също Австрия и Полша), коментира Любослав Костов.
Синдикатът отново ще поиска да се повиши минималното обезщетение за безработица. В момента то е 9 лв. на ден, което е обидно малко за страна-член на ЕС, макар и все още най-бедната, допълни експертът. Според Костов това прави по-малко от 200 лв. на месец, което е меко казано скандално.
"В момент като този ще усетим негативите от отказа на държавата толкова години да повиши този праг. Ние всяка година сме настоявали за този ръст, като нормалното поведение изисква това обезщетение да бъде поне в размер на 60 на сто от МРЗ, което би означавало около 360 лв. на месец, а не по-малко от 200 лв., както е в момента", допълни изследователят.
"Акцентът ни ще бъде поставен върху необходимостта държавата да се ангажира в по-голяма степен в момент като този, защото за всички вече стана ясно, че пазарните механизми на търсенето и предлагането не могат да преодолеят дълбоките социални и икономически дисбаланси пред които е изправена икономиката ни", обобщи Любослав Костов.
По негово мнение групите, които имат нужда от специална защита, са:
- бременните жени;
- майките с малки деца;
- хората, които нямат право на обезщетение за безработица;
- хората с минимално обезщетение за безработица; и
- пенсионерите.
Попитан дали е възможно безработицата да стане и по-висока от прогнозираните от КНСБ 10 процента, Любослав Костов каза, че напълно е възможно. Анализът на синдиката показва, че към края на 2020 г. общият брой на безработните може да достигне интервал от 330 000 до 370 000 души, което би довело до ръст на коефициента на безработицата с около 4,2 пр. п. (5,9 на сто към декември 2019 г. спрямо прогноза за около 10 - 10,5 на сто към края на 2020 г).
Прогнозите са направени на база екстраполации и средни темпове на прираст, както и е отчетена динамиката в пазара на труда до този момент.
Кои лица имат право на обезщетение при безработица (респективно кои нямат)
- осигурявани са във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение (осигуряването);
- регистрирани са като безработни в Агенцията по заетостта в 7-дневен срок след освобождаването им от работа;
- не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;
- не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на трудa.