ЕНП иска замразяване на ключов зелен регламент и премахване на целите за ВЕИ
Група на високо ниво на европейската десница предлага връщане към времето "отпреди зелената вълна на политики от 2019 г."
Стимулирането на закъсалата икономика на ЕС ще изисква премахване на целите за възобновяеми енергийни източници и спиране на правилата за отчитане на веригата за доставки. Затова призова Европейската народна партия, която е и най-влиятелната политическа група в ЕС.
Green Deal
- Финансовият министър на Тръмп залага на въглеродни мита и на мита срещу нечестната търговия
- COP29 постигна напредък в разработването на глобалния пазар на въглеродни емисии
- Хранилището за въглероден диоксид в Принос, Гърция, поема курс към реализиране
- Домакинствата в Нидерландия плащат повече данъци за въглеродни емисии от заводите
През миналия уикенд лидерите на ЕНП се събраха в Берлин за среща на върха. Тъй като техният германски член, ХДС, е на път да си върне канцлерството, те искат да прекроят ЕС с "решителна, амбициозна и всеобхватна програма за дерегулация и опростяване".
В съвместния си документ групата, която включва членове като председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, вероятния следващ германски канцлер Фридрих Мерц, гръцкия премиер Кириос Мицотакис и неговия финландски колега Петери Орпо, предлага връщане към времето "отпреди зелената вълна на политики от 2019 г.".
Това би означавало спиране за най-малко две години на правилата на ЕС за докладване на корпоративната устойчивост, които изискват компаниите да проследяват, докладват и премахват проблеми като детския труд в техните вериги за доставки, таксономията на ЕС за екологично финансиране и новата европейска тарифа за CO2 върху вносни стоки, предава Euractiv.
През 2023 г. ЕС създаде Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (Carbon Border Adjustment Mechanism - CBAM), който трябва да влезе в сила от 2026 г., за да предотврати риска от изместване на въглеродни емисии за определени стоки, съдържащи вградени емисии на парникови газове, внасяни в Европейския съюз (ЕС). Механизмът е първият в света въглероден граничен данък, създаден с намерението да намали въглеродните емисии. Неговият основен фокус е да се справи с проблема, наречен "изтичане на въглерод" или офшорни емисии. Такива са налице, когато компаниите прехвърлят производството на стоки в страни с по-ниски стандарти за емисии, което често води до общо увеличение на емисиите.
Данъкът, по замисъл, ще позволи на ЕС да изравни въглеродната цена на вноса с тази на местните стоки. Предвижда се този механизъм да създаде условия на равнопоставеност, да насърчи декарбонизацията на индустрията и да сложи цена на въглеродните емисии към стоките, влизащи в ЕС.
Митото за внос на CO2 на ЕС (по CBAM) би трябвало да ограничи тарифно потенциалните вносители на "мръсна" стомана и цимент, но беше критикувано, че е прекалено бюрократично. В момента тази идея е във фазата на събиране на данни, като тарифите CBAM трябва да влязат в сила от 2026 г.
Въпреки това, според лидерите на ЕНП, тези закони трябва да бъдат ограничени до големи компании с повече от 1000 служители, като същевременно се "елиминира" косвеният ефект върху малките и средните компании. Те също така искат да намалят задълженията за отчетност за големите компании с поне 50%.
Въпреки заявеното намерение да се придържа към целите на ЕС в областта на климата и да поддържа механизма за ценообразуване на CO2 - ЕНП възнамерява да премахне друг установен механизъм: целите за възобновяема енергия. Групата на ЕНП е против поставянето на отделна цел за дела на възобновяемата енергия, като добавя, че държавите-членки трябва да решат какви технологии искат да използват, за да постигнат целите си в областта на климата.
Това е бърза промяна на посоката за Фон дер Лайен, която на 1 декември изрично възложи на своя комисар по енергетиката да предложи такава цел.
Това е и победа за проядрените страни. ЕНП поне (по подразбиране) застава на страната на Франция и нейните съюзници, които са против целта за възобновяеми енергийни източници до 2040 г., коментира изданието.
Вече стана известно, че проядрените страни възразяват срещу хода на новия еврокомисар по енергетиката Дан Йоргенсен да предложи нова (отделна) цел за възобновяеми енергийни източници за целия ЕС за 2040 г.
Законът за климата определя първата междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. и изисква от ЕК да предложи следваща междинна цел за 2040 г. Въз основа на оценката на въздействието и становището на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата (ESABCC) ЕК (предишният неин състав) препоръча преди година намаляване с 90% на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. И пълна климатична неутралност до 2050 г.