ЕК втвърди тона за българските стоки във веригите и откри нови нарушения
Няколко са новите наказателни процедури на Европейската комисия срещу България, една от тях е заради ваучерите за провалени пакетни почивки
От съобщения на Европейската комисия става ясно, че Брюксел придвижва напред или открива наказателни процедури срещу България - за българските стоки в търговските вериги, електронните фактури, пакетните почивки, женският труд.
Както е известно тези наказателни процедури имат различни етапи (виж по-долу), като започват с изпращане на т.нар. официално уведомително писмо. От представеното става ясно, че в областта на икономиката Брюксел открива три нови процедури за нарушение.
Напред срещу погазването на пазара
ЕК съобщи, че изпраща мотивирано становище до България (втори етап) за дискриминационни мерки от търговците на дребно, които са задължени да поощряват местните хранителни стоки. Комисията изпрати на 14 май, официално уведомително писмо (Letter of formal notice) до България по този въпрос. С това откри наказателна процедура за това нарушение.
Българският закон задължава търговците на дребно да предлагат видимо място за продажба на местни хранителни изделия, като мляко, риба, прясно месо, яйца, мед, плодове и зеленчуци, отбелязва ЕК. Такива задължения подкопават свободното движение на стоки и създават по-изгодни условия спрямо вноса. Това ограничава свободата на търговците на дребно да решават какво и как да предлагат на пазара, се посочва в съобщението, което цитира БТА.
Заради пандемията от Ковид-19 и влиянието за икономиката на ЕС е наложително да се запази свободното движение на стоки и свободата на установяване в духа на европейската съпричастност, заявява комисията. Отбелязва се, че през май ЕК изпрати официално писмо до София и сега предприема следваща стъпка в наказателната процедура. Нашата страна има два месеца да отговори, а в противен случай комисията може да реши да отнесе въпроса до Съда на ЕС.
Електронните фактури: прилагат ли се общите правила
Наред с храните Европейската комисия подхвана страната ни за електронните фактури, като съобщи, че изпраща официално уведомително писмо до България и мотивирано становище до Унгария за прилагане на правилата на ЕС за електронно фактуриране при обществени поръчки.
Електронното фактуриране цели да осигури навременната и автоматичната обработка на електронните фактури и плащания на дружествата, като ги улеснява да управляват договорите си във всяка държава от ЕС. Всички държави от ЕС трябваше да съобщят прилагането на правилата до 18 април миналата година.
На 21 май 2019 г. ЕК изпрати писма до 12 държави за несъобщаване на тези мерки. Комисията днес предприема действия срещу България и Унгария, за да може националните мерки да покриват изцяло европейските правила, се посочва в съобщението.
Двете държави разполагат с два месеца, за да отговорят на комисията. Отбелязва се, че ЕК след това може да продължи наказателната процедура с изготвяне на мотивирано становище до България и да изпрати Унгария на съд.
Социалните права на жените: дискриминирани ли са те
Европейската комисия изпраща официално уведомително писмо до България за неправилно прилагане на правилата на ЕС за еднакво отношение към на мъжете и жените по въпроси на социалната сигурност.
В мотивите се казва, че европейските правила забраняват дискриминацията в законоустановените схеми за социално осигуряване, когато са свързани със защита срещу болест, инвалидност, старост, трудови злополуки и професионални заболявания или безработица. Правилата забраняват пряката и непряката дискриминация, основана на пола, например по отношение на изчисляването на социалноосигурителните обезщетения.
Българското пенсионно законодателство непряко индиректно дискриминира жените, отбелязва ЕК. За да се получи пенсия, българското законодателство изисква вноска на работник на пълен работен ден за даден срок, докато за работник на непълно работно време се прилага принцип на съразмерност. Непълно работно време за една година с 4-часов работен ден се възприема само за 6-месечен срок на пенсионно осигуряване. Това засяга несправедливо работещите на непълно работно време, повечето от които са жени, тъй като пенсионните им обезщетения се намаляват, защото заплатата им е ниска и след това техният стаж отново се намалява изкуствено, обяснява комисията.
Съдът на ЕС обяви този вид разпоредби за несъвместими с европейските правила. България има два месеца, за да отговори на опасенията на комисията. Уточнява се, че ЕК може да прецени да продължи след това наказателната процедура с изпращане на мотивирано становище.
Плащане, не ваучери за провалени почивки
Европейската комисия съобщи, че изпраща мотивирани становища до Хърватия, Литва и Словакия, и официално уведомително писмо до България, за националните правила в нарушение на законодателството на ЕС за правата на т. нар. пакетни почивки.
Според еворопейските правила за пакетните туристически пътувания, пътниците имат право да получат възстановяване на платените суми по неосъществено пътуване. С пандемията от Ковид-19 много държави в ЕС приеха национални правила, с които позволиха на организаторите на тези пътувания да издават задължителни ваучери, вместо да възстановяват пари в брой за отменени пътувания, или да отлагат възстановяването на средства далеч след 14-дневния срок, предвиден в правилата на ЕС.
Тези национални правила нарушават изискванията на ЕС и ограничават правата на потребителите, отбелязва комисията. През май ЕК прие препоръка за ваучерите и настоя потребителите да имат възможност да изберат какво обезщетение да получат. През юли ЕК започна наказателни процедури срещу 10 държави.
Хърватия, Литва и Словакия не са променили своето законодателство и комисията преминава нататък в наказателната процедура. В България през август влязоха в сила национални правила за пакетни пътувания, които въведоха задължение пътниците да приемат ваучер или възстановяване на сумата до 12 месеца след отмяната на пътуването.
България, Литва, Словакия и Хърватия разполагат с два месеца, за да отговорят и да предприемат необходимите мерки за отстраняване на установените от комисията недостатъци. В противен случай ЕК може да реши да изпрати мотивирано становище за България, а останалите страни от списъка да изпрати на Съда на ЕС.
Какви са етапите на наказателната процедура
Преди време писахме, но ще напишем пак какви са етапите на наказателната процедура.
Най-напред се прави опит да се разреши спора на ранен етап. Ако открие евентуално нарушение на правото на ЕС или за такова ѝ бъде съобщено с жалба, ЕК се опитва бързо да разреши проблема със засегнатата страна членка, като води диалог с нея (нарича го структуриран диалог).
Страните членки могат да предоставят по-нататъшна фактическа или правна информация във връзка с евентуален случай на нарушение на правото на Съюза, като целта е намиране на бързо решение в съответствие с правото на ЕС и избягване на необходимостта от официална процедура за нарушение.
Явно ЕК държи на своето и ако страната членка не е съгласна или "не изпълни задължение да приложи мерки за коригиране на предполагаемото нарушение на правото на ЕС", може да започне официална процедура за нарушение. Тази процедура започва с официално уведомително писмо - с което ЕК иска от правителството на съответната страна да предостави становището си по проблема с неспазването на правото в рамките на 2 месеца.
Следва мотивирано становище. То се изпраща ако няма отговор от страната членка или пък отговорът е незадоволителен. Комисията посочва причините, поради които смята, че страната членка е нарушила правото на ЕС. Правителството разполага с 2 месеца или по-малко, за да изпълни изискванията.
Сезиране на Съда на ЕС. Продължава да няма отговор или полученият все още не задоволява ЕК. Тогава ЕК иска от Съда да започне съдебно производство.
До сезиране на Съда се стига рядко. През последните няколко години повече от 85% от случаите бяха разрешени преди етапа на съдебното производство, отбелязват от ЕК.
Още на този етап ЕК може да поиска от Съда на ЕС да наложи еднократно плащане и/или имуществена санкция. Това може да се случи ако една страна членка не изпълни задължението да оповести мерките за прилагане на дадена директива.
Решение на Съда. След средно 2 години Съдът на ЕС взема решение дали дадена страна членка е нарушила правото на Общността. Правителството на тази страна носи отговорност за привеждането в съответствие на нейните закони или практики и за максимално бързо разрешаване на първоначалния спор.
Като последна стъпка е посочено връщането на случая в Съда на ЕС. Това ще е възможно, ако страната членка продължава да не спазва правото на ЕС. Тогава ЕК изпраща още едно официално уведомително писмо. Ако страната не даде отговор или пък даде, но той не задоволи, ЕК може да върне случая в Съда и да предложи плащане на еднократно платима сума и/или имуществена санкция.