17-11-2017 20-11-2018

Борисов събра шефовете на двата синдиката: кой какво иска в тристранката

Продължаваме с действията за справяне със социално-икономическите последици от COVID-19, заявил премиерът

12:45 | 13 април 2020 | Редактор : Виктор Стефанов 76 7745 Снимка: МС

Министър-председателят Бойко Борисов проведе среща с лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" Пламен Димитров и Димитър Манолов, съобщиха от правителствената пресслужба.

Извънредна обстановка

Във фокуса на разговора са били социалните и икономически мерки, които правителството предприе в подкрепа на българските работници и на бизнеса за времето на въведеното извънредно положение заради разпространението на COVID-19.

"Въведохме важни мерки като така познатата 60/40, обърнахме се в подкрепа на най-засегнатите от коронавируса сектори, подпомагаме и изключително уязвимите наши граждани като самотните родители и останалите без доход българи", е казал по време на срещата премиерът Борисов.

На срещата са присъствали и вицепремиерът Томислав Дончев, както и министърът на финансите Владислав Горанов.

В хода на разговора синдикалните лидери са заявили, че мерките на правителството са работещи и дават резултат.

"Продължаваме с действията за справяне със социално-икономическите последици от COVID-19. А с вашата експертна помощ съм убеден, че ще намерим най-правилните решения за българския народ", е отбелязал премиерът Борисов.

Министър-председателят е добавил, че Министерството на труда и социалната политика всеки ден продължава да работи за откриването на нови инструменти за подпомагане на нуждаещите се групи, както и за запазване на заетостта и на доходите на работещите, се посочва още в съобщението.

Какво ще обсъжда тристранката

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) днес (по план от 11.00 часа) трябва да обсъди социални и икономически мерки за преодоляване на кризата, предизвикана от COVID-19. Ще бъде обсъден проект за промяна на постановлението на МС (ПМС 55) за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите, преустановили работа поради обявеното извънредно положение - т.нар. схема 60/40. С промените в закона се предвижда държавата да поеме освен 60 процента от осигурителния доход на работника и осигуровките за тези 60 процента.

Виж още БАН разработи три сценария: най-мрачният е за пик на заразата в средата на август

Съветът ще обсъди и допълнителни социални и икономически мерки, предложени от работодателските и синдикалните организации. Те са насочени към фирмите, работниците, родителите, самоосигуряващите се.

Какво предлагат синдикатите

КНСБ предлага минималното обезщетение за безработица да е трайно 60 на сто от минималната работна заплата (или 366 лв. месечно, съответно 17 лв. дневно обезщетение вместо 9 лв. сега). Изчисленията на синдиката показват, че за целта ще са необходими допълнително 60,5 млн. лв.

От КТ "Подкрепа" първоначално предлагаха следния вариант за компенсации: 100 процента за заплати до 800 лв., 80 процента за заплати до 1500 лв., 60 на сто за заплати до 2500 лв. Сега от синдиката промениха позицията си и лансираха друг вариант отново с намаляващ процент спрямо възнагражденията, в който ще могат да се включат и работещите в малки и средни фирми. Предложението е фонд "Безработица" да изплаща обезщетение в размер 80 процента от трудовото възнаграждение. Като долната граница е 80 на сто от минималната работна заплата, а горната граница е не повече от 60 на сто от максималния осигурителен доход.

Виж още Бойко Борисов: Стоката от затворените тържища да отиде за бедните (видео)

От синдиката искат въвеждане на специален отпуск за някои групи работещи като майки на деца до 12-годишна възраст, които в момента нямат друг вариант освен да използват наличния си платен отпуск, който вече свършва.

Двата синдиката предлагат също самоосигуряващите се, които са и работодатели, да могат да се възползват от мярката 60/40 по отношение на работниците си. КНСБ иска самоосигуряващите се на минималния осигурителен доход - до 610 лв. включително (земеделски и тютюнопроизводители) да имат право да получат за времето на извънредното положение по 60 на сто от съответния за тях и деклариран минимален осигурителен доход.

Какво поискаха от бизнеса

Сред мерки от общ характер, предлагани от АИКБ, са прекратяване на задължението за заплащане на такса "битови отпадъци" /ТБО/ и данък сгради за затворени обекти и предприятия за периода, за който те са прекратили дейността си, извънредна еднократна компенсация от 1000 лева за самонаети, микропредприятия с до 9 заети включително, за т. нар. независими работещи, както и за артистите - изпълнители (опера, театър и пр.).

Виж още Индустриалният капитал поиска още мерки срещу щетите от извънредното положение

От АИКБ предлагат още отсега да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерките, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение. От организацията искат поне ориентировъчно да се планират необходимите финансови и други ресурси за осъществяване на програмата.

Предлага се още да се осигурят средства за дължимите наеми за неработещи обекти, а там, където наемодател са държавата и общините, те да се откажат от наема за срока на извънредното положение.

Българската стопанска камара смята, че при действащата законова уредба, дебатът по техническо изчистване на текстовете на Постановление 55 (за мярката 60:40) вече е остарял и до голяма степен е загубил своя смисъл.

"Понастоящем мярката "60/40" остава единствената стартирала мярка, която трябваше да подпомогне работодатели (като намали разхода им) и работниците (като запази доходите им) в първите дни след кризата. За наше съжаление, месец след въвеждане на извънредното положение и противоепидемичните мерки до бизнеса все още не е достигнал никакъв финансов ресурс", се казва в становището на БСК.

На днешното заседание на НСТС БСК ще настоява за корекция в част от предложените за промяна текстове в ПМС 55. Една от важните забележки на БСК е по отношение задължението за запазване на заетостта от страна на работодатели, възползвали се от мярката "60/40". Според БСК, това задължение следва да се отнася единствено до работници и служители, за които е получена компенсация.

"Няма никакви основания изкуствено да се ограничава възможността на работодателя за реорганизация на дейността си и възобновяване на нормален капацитет на работа чрез налагане на ограничения за прекратяване на трудовите правоотношения с работници, независимо от основанието, за които не е поискал и не е получил компенсации", се казва в позицията на БСК.

ИЗБРАНО