Асоциацията на организациите на българските работодатели настоява да бъдат предприети действия за промени на Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника, да не се взема предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение.

От бизнеса уточняват, че визират основно родителския отпуск.

Позицията на АОБР е изпратена до вицепремиера Валери Симеонов и до министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, съобщиха от БСК.

В момента за времето на отпуск по майчинство се начислява и редовен платен годишен отпуск.

Позицията на работодателите е след решение на Съда на ЕС, съгласно което периодът на родителски отпуск не може да се приравни на период на действително полагане на труд.

"Според решението на Съда на ЕС, работник, който ползва родителски отпуск, през периода на този отпуск остава работник по смисъла на правото на Съюза, но когато изпълнението на трудовото му правоотношение е спряно въз основа на националното право, временно спира и изпълнението на взаимните задължения на работодателя и на работника.

С тези аргументи, съдът заключава, че положението на работника в родителски отпуск се отличава от това на работник, който не е в състояние да изпълнява задълженията си, поради отсъствие по болест, която е надлежно доказана, също и от това на работничката, която упражнява правото си на отпуск по майчинство, тъй като, за разлика от посочените по-горе отпуски, "ползването на родителски отпуск ... не е непредвидимо и в повечето случаи е следствие от желанието на работника...", аргументират искането си работодателите.

От бизнеса смятат, че този въпрос трябва да бъде оставен в полето на колективното трудово договаряне, а не да бъде уреден с императивни норми.

Съгласно Кодекса за социално осигуряване, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, отбелязват работодателските организации. В позицията си те отбелязват, че резонно, за времето на ползване на тези отпуски, работникът и служителят получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, а не трудово възнаграждение, тъй като не полага труд.

"Няма никаква причина този период да се взема предвид при изчисляване на размера на полагаемия се платен годишен отпуск, който има съвсем друго предназначение, а именно - възстановяване на работника и служителя от положения при работодател труд", изтъкват работодателите.

"Изменения от такъв характер няма да засегнат правото на работниците и служителите да ползват тези видове отпуск, нито да правото им да ползват парично обезщетение, в този смисъл няма да се отразят негативно на провежданите политики и цели за съвместяване на трудовия и личен живот, намаляване на дискриминацията между двамата родители/осиновители и осигуряване на своевременно завръщане на майките на пазара на труда. Същевременно, ще се отстрани едно законодателно решение, което неоправдано прехвърля финансова тежест върху работодателите", коментират работодателите.

"Разчитаме на вашата ангажираност и отговорност да предприемете необходимото за прецизиране на българската трудово-правна уредба, в т.ч. и в светлината на последната съдебна практика на Съда на ЕС", заявяват в заключение в писмото си от организациите на работодателите.