17-11-2017 20-11-2018

Асен Василев прогнозира масово поскъпване на храни, ако ЕС не поеме юздите на износа

Сръбски професор предложи възможен, но непопулярен изход от инфлацията: намаляване на цената на труда

12:57 | 21 юни 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 13 2612 Снимка: БТА

Ако Европа не предприеме единни действия, през зимата може да има удвояване и утрояване на цената на зърното. Това каза заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев на откриването на Софийския икономически форум III, който се провежда в "София Хотел Балкан".

Цените

В дискусиите експерти обсъдиха инфлационните процеси, техният генезис и последствия.

В изказването си Василев уточни, че към момента Русия не изнася зърно. Украйна пък не може да го изнася, защото пристанищата й са блокирани от Русия, а транспортът по суша е с ограничен капацитет.

Повечето количества от зърно са изкупени от Китай, защото те са предложили най-високата цена, посочи Василев, цитиран от БТА. Държавите, които имат най-голяма нужда от зърно като държавите в Северна Африка, ще получат много малки количества или изобщо няма да ги получат. Това от своя страна означава, че може да се очаква голяма мигрантска вълна от тези държави към Европа.

Ако Европа не задейства пазарните механизми да се помогне на бедните държави да се сдобият със зърно, може да се очаква масово завишаване на цените на храните в Европа, добави Василев.

Предприемането на единни действия от страна на Европа означава да се задейства член 15 (вероятно Василев има предвид Договора за функциониране на ЕС, в който член се казва, че Европейският съвет се произнася с консенсус - б.р.), за да се задържи европейският пазар и всичкият износ, извън Европа, да бъде контролиран и не да отива към тези, които предложат най-висока цена, а към тези, които имат най-голяма нужда от зърно. По този начин ще се избегне хуманитарната криза и катастрофа.

Българският вицепремиер коментира, че от средата на януари се наблюдава напълно оттегляне на логистичната верига на доставки на ключовите доставки - енергиен и продоволствен. По думите на Василев е било ясно, че ще има война. Според него е изключително важно всички да бъдат подготвени за това, което предстои. "Това, което предстои, не е нещо красиво и през което ще минем лесно", изтъкна министър Василев.

Ще има и други проблеми, които ще се появят в близко бъдеще. Те ще бъдат свързани с недостиг на строителни материали, както и на редки метали, прогнозира заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите. Затова Василев призова да се действа съвместно.

В средносрочен план трябва да се подобри свързаността между Гърция, България, Румъния и Полша, за да може да се изгради необходимите газопроводи, пътища, железопътни линии, за да може да се предвижват стоките, добави Василев. Той смята, че Черно море поне в близко бъдеще няма да може да бъде използвано като превозен канал, тъй като превозите на товари по него ще бъдат висорискови.

Взимането на решения на ниво Европейски съюз трябва да се ускори, защото трябва да се действа по-бързо, призова българският вицепремиер.

Професор Деян Шошкич от Икономическия факултет на Белградския университет каза, че притегателната сила на Еврозоната е много голяма, защото по този начин държавата става член на голяма финансова система. Така може да се възползва от тенденциите за намаляване на кредитите не само за самата държава, но и за икономическите оператори, които действат на нейна територия. Според него всичко това носи много ползи за търговията и икономическия растеж.

Ако обаче състоянието е на растяща инфлация, каквото е положението в цял свят, стои въпросът какво ще се случи, ако инфлацията в Еврозоната е по-висока, отколкото тази, на която е подложена местната валута. Проф. Шошкич смята, че инфлационните процеси ще продължат и ще се стигне до намаляване на конкурентоспособността, повишаване на цените на стоките и услугите, затрудняване на износа им и оттам ще има проблеми с търговския дефицит и баланса по текущата сметка. Всичко това може да доведе до свръхзадлъжнялост на икономиката.

За да може да се избегнат всички тези проблеми, трябва да се увеличат инвестициите и да се стимулира производителността. Другият възможен подход е да бъде намалена цената на труда. Това е стъпка, която нито едно правителство не иска да предприеме, но според проф. Шошкич е възможност за възстановяване на конкурентоспособността на икономиката, без да бъде девалвирана валутата.

Ръководителят на Отдел за мониторинг на системния риск в Националната банка на Румъния Флорин Драгу добави, че в момента публичните финанси са поставени под натиск. Затова правителствата трябва внимателно да следят финансовите и фискалните показатели при изпълнението на своите бюджети, тъй като светът все още се бори и с последствията от пандемията на кризата от Ковид-19.

В Румъния и в България инфлацията е над 14 процента, а в Еврозоната тя е 8 на сто, посочи Драгу. Съотношението на дълг към БВП се увеличава с 10 процентни пункта. Румъния е страната с най-високо повишение, докато в България това повишение на държавния дълг е най-малко, допълни той. Салдата в повечето държави се подобряват през 2021 г. в сравнение с 2020 г. Само Румъния е единствената страна, която е в процедура за прекомерен дефицит в ЕС, но също така има и дефицит по текущата сметка, който превишава границата.

Инфлацията е един от най-големите рискове пред икономиката в момента, каза по-рано главният изпълнителен директор на "Пощенска банка" Петя Димитрова, като посочи, че проинфлационната среда ограничава икономическия растеж, създава проблеми за спестяванията на хората и несигурност във веригите на доставки. Според нея редица държави осъзнават, че е време да се върнат към основните си цели, свързани със запазване на ценовата стабилност.

ИЗБРАНО