За последното десетилетие 2020-а е най-наситената с бизнес негативизъм година - и като оценка на актуалното състояние, и като визия за бъдещето. Единствената близка по стойности е била 2011 г., в която все още се е усещала умората от предишната икономическа криза. Това са два от изводите от онлайн допитване на Българската стопанска камара (БСК), проведено в периода 10 ноември - 10 декември сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката, представено днес.

От БСК посочват, че причините за това са комплексни, като най-голямата е ковид кризата. Налице е невиждан икономически спад и песимизъм, изтъква в изводите си БСК.

Оценката на институциите е силно негативна, а реакциите им в условия на криза срещат бурно недоволство от страна на бизнес средите. Общото усещане е за неадекватност, недостатъчност и мудност на мерките за подкрепа. Затова не е изненадващо, че по-малко от половината фирми са се възползвали от част от антикризисните мерки - най-вече от тези за подкрепа на заетостта. Реални мерки за подкрепа на фирмената ликвидност липсват или не са достатъчно атрактивни и познати, се казва още в заключенията от изследването.

Ковид кризата е създала недостиг на оборотни средства у почти 80 на сто от предприятията, показват данни от анкетата. Това, в комбинация със съществуващите от години проблеми с бюрокрацията, регулаторната и административна тежест, нестабилната нормативна среда, корупцията и неефективното правораздаване, води до тежка преса върху всяко бизнес начинание, се посочва в анализа. По тази причина очакванията и плановете на бизнеса за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи (основно свързани с развитието на ковид пандемията).

Притиснат до стената, бизнесът тотално изгуби оптимизма си, затова очакванията и плановете му за бъдещето са твърде предпазливи, подчинени на прагматизма в условията на неясни перспективи (основно свързани с развитието на ковид пандемията) - такава е последната констатация, записана в заключенията.

Какви са главните пречки пред бизнеса

Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (74%), както и често променящата се нормативна уредба (67%) са най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година. Въпреки ковид пандемията проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години, когато беше над 70%, отбелязват анкетираните.

Сивата икономика, нелегалният внос и нелоялната конкуренция представляват проблем пред 45% от бизнеса, а 51% посочват като пречка бавното и неефективно правораздаване. Рязко нараства усещането за корупция - 69% при 42% през 2019 г. Видимо подобрение се отчита по отношение на инфраструктурата, от чието качество се оплакват само 18% от анкетираните.

Интересът към участие в конкурси по обществени поръчки се запазва на нивата от предходните години. Трябва да се отбележи намаляването на некоректните/незаконни практики в тази сфера, най-вече сериозният спад на случаите на забавени разплащания, подмяната на подизпълнители и необективна оценка на офертите.

Какво е състоянието на предприятията през 2020 г.

Ковид кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предходната година, включително обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите - за 73% от тях, външните пазари - за 43%, работните места - в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите.

Драстичен спад се отчита и по отношение на инвестициите, включително в човешки ресурси (44% по-малко от 2019 г.), нови продукти (-45%) и нови мощности (-50%).

Успоредно с това, нарастват задълженията към финансови институции (30% повече от миналата година), към контрагенти (също 30%), към бюджета (33%) и към персонала (21%). На този фон, намаляват случаите на просрочени несъбрани вземания от контрагенти, както и периодите на просрочие, като в преобладаващата си част те са до 6-7 месеца.

Какви са плановете за 2021 г.

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата. 70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите, показва проучването.

Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.

Над 80% от участниците в анкетата очакват ковид кризата и забавянето на глобалния растеж да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2021 г. По-умерен песимизъм има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 36% от анкетираните.

Умереност и предпазливост са налице при плановете за бизнес развитие през 2021 г. Ръст на производството, нови продукти/услуги и нови пазари планират средно 35-37% от анкетираните, докато миналата година са били 57%.

Инвестициите в производствени мощности, иновации и развитие на човешките ресурси влизат в плановете средно на 23% от анкетираните, докато през миналата година средният процент е бил 38.

Ръст на трудовите възнаграждения планират 32% от анкетираните, а в миналогодишното изследване така са отговорили 76% от запитаните. По отношение на възнагражденията трябва да се отчита и ефектът от административното увеличение на минималната работна заплата.