Депутатите от Комисията за бюджет и финанси одобриха на второ четене нулевата ДДС ставка за хляба като антиинфлационна мярка, но засега няма съгласие за променя акциза на цигарите и тютюна. 

Комисията разглежда на второ четене актуализацията на държавния бюджет за 2022 г.

Първоначално депутатите от комисията приеха да се увеличи акцизът на цигарите и тютюна, като не беше постигнато съгласие от кога това да се случи, като сроковете ще се приемат в пленарна зала. След почивката обаче депутатите не приеха цялата точка, в която освен сроковете беше заложено и увеличението на акциза, предаде БТА.

Ставките се повишават заради европейска директива, обясни по време на първото гласуване вицепремиерът и министър на финансите в оставка Асен Василев.

Депутатът Георги Ганев от "Демократична България" (ДБ) каза пред БТА, че цената на кутия цигари средно ще се увеличи с 20 стотинки. След като цялата точка отпадна, той коментира, че това не означава, че акцизът няма да се увеличи след гласуването в пленарна зала.

Делян Добрев от "ГЕРБ-СДС" отбеляза, че по-скоро сроковете за увеличението на акциза са спорни.

Предложението за увеличаване на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия има за цел осигуряване на минимално, поетапно и балансирано увеличаване на акцизните ставки на цигари, тютюн за пушене, пури и пурети, нагреваеми тютюневи изделия и наргилета, и въвеждане на акцизна ставка за течностите в електронните цигари за четири последователни години, пише в мотивите на Министерски съвет по актуализацията на бюджета за 2022 г. По този начин ще се увеличат плавно цените на тютюневите изделия, което е предпоставка да се запази ниският дял на незаконната търговия с тютюн и тютюневи изделия и да се постигне както ръст на бюджетните приходи от акцизи, така и да се запази стабилността на пазара.

Според вносителите, въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия ще осигури прозрачност на процеса, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите.

Предложението за промяна е във връзка с предстоящото преразглеждане на Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, с което ще бъдат предложени по-високи минимални нива на облагане на тютюневите изделия. В България към момента прилага минимални нива на облагане с акциз на тютюневите изделия, и в тази връзка очакваните по-високи изисквания към минималните нива на облагане ще бъдат значителни, изтъкват вносителите от Министерски съвет.

Комисията подкрепи предложението на Мартин Димитров от ДБ и група депутати, свързано с премахването на някои ограничения за по-широкото разгръщане на даряването на храни у нас. Предложението е с два компонента - отпадането на маркирането при даряването на храни и заместването му с електронно проследяване, както и увеличаване на прага от 0,5 на един процент на допустимите дарения. Финансовият министър каза, че ведомството му няма възражения срещу това да се улесни дарението на храни, като допълни, че с НАП е обсъждано и има съгласие да не трябва да се прави допълнителната маркировка на стоката при условия, че предварително е подадена информация за нея, за да може да се осъществява контролът.

Прието бе и предложението на Мартин Димитров и група депутати в актуализацията на бюджета да се включи и предложението за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с което лицензираните складодържатели, включително тези, които нямат достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти, да се задължат да оповестяват наличието на свободен складов капацитет и до 19.00 часа на всеки работен ден да изпращат по електронен път уведомление с актуални към часа на изпращането данни до Агенция "Митници", която да ги публикува до 9.00 ч. на следващия работен ден в нов ресорен регистър на агенцията. Според вносителите предложението е и мярка, допринасяща за справяне с последиците от кризата с енергийните продукти и горивата.

Вносителят на предложението Мартин Димитров каза пред БТА, че това ще увеличи конкуренцията и ще намали цените.

Финансовият министър каза, че това предложение се подкрепя от ведомството, като допълни, че би било по-добре данните за наличностите да се водят в отделен регистър, а не във вече съществуващия регистър на всички лицензирани складове. За сроковете за създаването на регистъра министърът каза, че първи септември "е разумен" срок.

Комисията не прие предложението на Пламен Абровски от "Има такъв народ" и група депутати, с което се предлагаше нулев ДДС за брашното за една година - юли 2022 г. - юли 2023 г. Не бе прието и друго предложение на депутата от "Има такъв народ" ставката на ДДС да е 9 процента за плодовете и зеленчуците, както и слънчогледовото олио за една година - от юли 2022 г. до юли 2023 г. Финансовият министър каза, че ведомството се опитва да води политика, при която да ням диференцирани ставки, като изтъкна, че общият данъчен ефект от мяркат би бил почти 100 милиона лева и заяви, че като цяло не поддържа тази поправка.

Комисията не прие предложението на Ива Митева от "Има такъв народ" за промяна в нормативно признатите разходи от 25 на сто на 40 сто за доходи от упражняване на свободна професия адвокат. Не бе прието и аналогичното предложение на Петър Петров от "Възраждане". Василев заяви, че е силно да се разделят професиите и е нарушение на европейската законодателство, защото отделянето на една група би представлявало неправомерна държавна помощ, като допълни, че това би трябвало да се обмисли за всички свободни професии, а не само за адвокатурата. Аргументите на министъра бяха посрещнати с разбиране от Румен Гечев БСП и Йордан Цонев ДПС.

Комисията прие предложението на Пламен Абровски от "Има такъв народ" и аналогично на неговото на Десислава Танева от "ГЕРБ-СДС" за удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС до 31 декември 2026 при доставките по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове, както и при доставките на зърнени храни и индустриални култури. Механизмът за обратно начисляване се използва за борба с данъчните измами и по-специално с вътреобщностните измами с липсващ търговец. Удължаването на срока е в съответствие с графика на подготовка на Европейската комисия за нови правила за отчитане като мярка за борба с измамите, които се очаква да бъдат въведени с така наречената окончателна система на облагане с ДДС.

Комисията не прие предложението на Искрен Митев от "Продължаваме промяната" чрез законопроекта за актуализация на бюджета да се направи допълнение в Закона за данъка върху добавената стойност, според което управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз. В мотивите на вносителите се посочва, че независимо от различния подход при формулиране на националните разпоредби в държавите от ЕС, общото във всички посочени в мотивите юрисдикции е, че управлението на алтернативни инвестиционни фондове се третира като освободена доставка за целите на ДДС. Асен Василев каза, че се води 7-8-годишна преписка как да се прилага ресорна евродирективата поради неясноти в транспонирането й. Сега транспонираме решението каквото е направено, дали с преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за актуализация на бюджета или с отделно законодателство, ние вече започва да прилагаме, както се прилага в Европа и както е решението на ЕС, допълни министърът.

Комисията не прие предложението на Ива Митева от "Има такъв народ" общинският съвет да се задължи да определя размера на туристическия данък не по-късно от 30 юни на предходната година съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. В момента общините определят туристическия данък за съответната година, а договарянето например за летен сезон 2022 г. започва още през август, септември на 2021 г. При този вариант те договарят своите цени, без да имат информация какъв ще е туристическият им данък през следващата година, се посочва в мотивите на вносителя на предложението. Асен Василев каза, че това предложение ще засегне основно общините, а въпросният данък е между 50 стотинки и 1,50 лева, което не би променило драматично цената на услугата, но би затруднило административно общините. Представител на сдружението на общините потвърди казаното от министъра и посочи, че за местната власт това предложение ще струва по-скъпо за администриране, отколкото да донесе печалби.

За предложението на Десислава Атанасова ГЕРБ-СДС и група депутати ваучерите за храна да бъдат използвани и при заплащане на туристически услуги комисията реши то да остане в актуализацията на бюджета, а не като предложение към промените в държавния бюджет за тази година, направено с предложение за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Комисията не прие предложението на Николина Ангелкова ГЕРБ-СДС намалената ставка на данък добавена стойност - 9 на сто, за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на храна, бира, вино и спиртни напитки, да важи до 31 декември 2022 г.. Финансовият министър посочи, намалението на ДДС за вино и бира бе само заради ковид ограниченията, като на 31 март беше преустановена извънредната ситуация и затова мярката не може да се удължи, без да е в нарушение на ресорна директивата. Василев добави, че секторът доста добре се възстановява след кризата.

Не бе прието от комисията и предложението на Десислава Танева от "ГЕРБ-СДС" въвеждане на диференцирана ставка от 9 на сто за плодове, зеленчуци, мляко, месо и яйца, храни от първа необходимост. Министърът на финансите Василев посочи, че разходите ще са 395 млн. лева за 6 месеца и около 790 млн. лева на годишна база, а за земеделските производители - животновъди, производители на плодове и зеленчуци, има средства за програми за подпомагането им, като допълни, че това е по-таргетирана мярка от това да се премахне ДДС върху крайните продукти.