В своя позиция Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) казва, че може да подкрепи евентуално намаляване на ставката на дължимия данък добавена стойност до 9%, само като антикризисна мярка с временен характер. Това е мярка за подкрепа на сектор, най-засегнат от мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19 - дейността на хотели, места за настаняване, питейни заведения и заведения за хранене, отбелязват от АИКБ.

Работодателската организация подкрепя и мярката за намаляване на ДДС до 9%, насочена към книгоиздаването и разпространението, тъй като тя обхваща и учебниците и учебните пособия, свързани с публични разходи, така че нейното въздействие върху бюджета ще е и по-ограничено.

Като аргумент за подкрепата си от АИКБ изтъкват, че по принцип стоят зад всички мерки, които биха "изсветлили" трудовите правоотношения, биха увеличили доходите и стимулирали потреблението. В тази посока организацията подкрепя увеличението на минималния осигурителен доход за икономическите дейности 55, 56 и 79 - Хотелиерство, Ресторантьорство, Туристическа агентска и операторска дейност, други дейности, свързани с пътувания и резервации от 610 лв. на 800 лв. АИКБ изразява увереност, че подобна стъпка отразява икономическите реалности в тези сектори, след като е предложена от браншовите им организации.

За увеличение на минималния осигурителен доход на 800 лева в тези сектори се обяви и министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.

От АИКБ заявяват, че намаляването на ставката за тези два сектора не трябва да е съпроводено с увеличаване на други данъци. По-малкото приходи в бюджета (от порядъка на 160 млн. лева общо за двата сектора) могат да бъдат компенсирани с повишена събираемост, повече приходи от осигуровки и подоходен данък предвид увеличения осигурителен доход, както и с намаляване на разходите на администрацията, коментират от АИКБ.

Даже и нищо от това да не се случи, бюджетният дефицит би се увеличил от едва 2,8% на не повече от 3,0%. Това не представлява някакъв сериозен проблем предвид прогнозата на Европейската комисия за бюджетен дефицит за останалите страни в Съюза от 4,8% до 11,1% или средно за държавите членки в размер на 8,3%., добавят от работодателската организация.