Пандемията и мерките, които държавата предприема в подкрепа на бизнеса и хората заради ограниченията за работа, доказаха необходимостта от деклариране на трудовата заетост и доходите. Мерките на държавата за запазване на заетостта и доходите на наетите, както и за подкрепа на бизнеса, допълнително са довели до изсветляването на икономиката. Около това становище се обединиха заместник-министрите на труда и на финансите Лазар Лазаров и Маринела Петрова на кръгла маса на тема "Представяне и обсъждане на Национална карта на недекларираната заетост", предаде БТА.

По думите на Лазаров това е видно от данните за нивото на средната заплата, при която се отчита ръст, въпреки предизвикателствата с кризата с коронавируса. Ръст има и в равнищата на отчетения среден осигурителен доход. Въпреки множеството негативни последствия от пандемията, има и положително въздействие, в това число и промяната на нагласата към реалното деклариране на труда, което дава възможност за подкрепа на предприятията и работниците при настъпването на непредсказуеми събития, коментира Лазаров.

Той изтъкна, че отчетеното намаляване на недекларираната заетост през годините се дължи на предприетите мерки на кабинета за формализиране на икономиката. Според него за ограничението на този вид заетост важно значение тази и следващите години ще имат приетите в края на миналата година промени в Кодекса на труда. Справянето с недекларирания труд е един от основните приоритети и в дейността на Главната инспекция по труда, като сред проблемните сектори, където се правят проверки, Лазаров посочи "Търговията", "Ремонт на автомобили и мотоциклети", "Строителството", "Селското стопанство" и "Туризма".

Заместник-министърът на финансите Маринела Петрова изтъкна, че по време на кризата с коронавируса е станало ясно, че на държавата може да се разчита само когато отделната икономическа дейност и сектор работят на светло и те са в изрядни отношение с данъчните. По време на коронакризата, когато има сектори и работници, които са отчасти или извън системата, когато те се нуждаят от подкрепа на държавата, те не могат да разчитат на нея, защото не са били регистрирани на реален доход, допълни Петрова и подчерта, че подкрепата за бизнеса и за работниците зависи от коректните взаимоотношения с държавата.

Недекларираната заетост се отразява върху факторите за растеж на икономиката, както и върху събираемостта на данъчните и неданъчните приходи, коментира заместник-министърът на финансите. Тя откри и изненадваща тенденция от проучването на АИКБ - сектори с висок риск според преценки на държавата за недекларирана заетост - "Строителство", "Хотелиерство и ресторантьорство" са на челни места, но по-ниски от очакваните, но пък има изненади като сектор "Държавно управление".

Една от причините за проявите на недекларирана заетост е, че е най-изгодно да се укриват данъци и осигуровки, обясни председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Данък "Труд" в България е най-високият, той е 53 процента, коментира Велев и посочи, че, за да получи един работник сто лева нето, трябва предприятието да плати още 53 лева осигуровки и данъци. По тази причина според Велев, за да се ограничат тези практики, е добре да се получи взаимодействие между работодателите и синдикатите чрез механизъм за договаряне на минималната работна заплата, чрез съгласуване и изработване на общи позиции.

Председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова заяви, че мерките, свързани с превенцията на сивата икономика и недекларираната заетост, ще бъдат сред акцентите в работата на съвета тази година.