17-11-2017 20-11-2018

10 години от създаването на китайския "Един пояс, един път": какво е постигнато с 1 трлн. долара?

Мащабната инфраструктурна инициатива осигури на Пекин допълнително влияние, но критиците се питат дали цената си е заслужавала

Снимка: iStock by Getty Images/БТА

10 години от създаването на китайския "Един пояс, един път": какво е постигнато с 1 трлн. долара?

16:05 | 23 октомври 2023 | Автор: Файненшъл Таймс 52 5262 Снимка: iStock by Getty Images/БТА

"Когато подаряваш рози на другите, ароматът им остава на ръката ти. Да помагаш на другите означава да помагаш и на себе си", заяви Си Цзинпин пред гостите на честването на 10-годишнината от инициативата "Един пояс, един път" в Пекин.

Китай

Дори когато президентът на Китай се държа като добър домакин, посрещайки световни лидери - от руския президент Владимир Путин до индонезийския Джоко Уидодо - в Голямата зала на народа, подмолно се усещаше геополитическа враждебност, насочена към САЩ.

Той не спомена Вашингтон, но когато каза, че "идеологическата конфронтация, геополитическото съперничество и блоковата политика не са избор за нас", целта на коментара му беше ясна.

За Си двудневният форум за отбелязване на водещата глобална инфраструктурна инициатива на стойност 1 трлн. долара - най-голямата многостранна програма за развитие, предприемана някога от една държава - беше възможност за по-нататъшно укрепване на влиянието на Китай в развиващия се свят.

Високопоставени лица от държави, които са получили инвестиции по програмата, също я похвалиха. "Американците похарчиха 6 млрд. долара за т.нар. война срещу тероризма, а китайците през последните 10 години похарчиха 1 трилион. долара за 3000 проекта по целия свят", казва председателят на комисията по отбрана в пакистанския сенат Мушахид Хюсеин Сайед. "Така че това е разликата. "Те [американците] бяха ориентирани към сигурността, към военната сфера. Китайците са икономически ориентирани, ориентирани към развитието", допълва той.

Министърът на външните работи на Китай Ван И също хвърля ръкавица на Запада. Посочвайки предполагаемите алтернативи на "Един пояс, един път"- американското "Партньорство за глобална инфраструктура" и програмата на ЕС Global Gateway ("Глобален портал"), Ванг заяви, че е уверен в способностите на Пекин. "Някои казват, че тези ... инициативи могат да се конкурират", каза той пред репортери. "Може би бихме могли да проведем глобално състезание за това кой може да построи повече пътища, железопътни линии и мостове за развиващите се страни, кой може да построи повече училища, болници и спортни стадиони за обикновените хора в страните с ниски доходи", каза Ванг. "Имаме увереността, че сме в състояние да постигнем резултати", добави той.

И все пак в продължение на десетилетие инициативата на Китай за финансиране и изграждане на инфраструктура в предимно по-бедни държави предизвика хор от критики. Много проекти бяха спрени, други доведоха до натрупване на непосилни дългове в развиващите се страни, а корупцията опетни имиджа на програмата.

Капацитетът на Китай за осъществяване на големи инфраструктурни проекти никога не е бил поставян под съмнение. Но въпросите, които критиците на "Един пояс, един път", които са предимно извън Китай, задават, са дали проектът си заслужава огромните разходи и дали може да продължи да функционира по същия начин и през следващите години.

Силните и слабите страни на "Един пояс, един път"

За Китай "Един пояс, един път" спечели ценен бизнес в чужбина за големите му държавни предприятия и укрепи дипломатическите връзки със страните от т.нар. Глобален юг. Тези връзки на свой ред увеличиха влиянието на Китай в други международни организации като ООН и му позволиха да развие политическата визия на Си за света.

Държави получателки като Пакистан се оказват в състояние да финансират проекти, за които не биха могли и да мечтаят в рамките на старите програми за двустранна или многостранна чуждестранна помощ - от електроцентрали до високоскоростни мрежи за пренос на данни. Критиците обаче твърдят, че проектите могат да се превърнат в дългови капани и да увеличат икономическата зависимост на много държави от Пекин.

""Един пояс, един път" служи за многобройни цели", казва Юнан Чен, изследовател в ODI, мозъчен тръст по обществени въпроси. "Инициативата се разглеждаше като предложение на Китай за публични блага за света и особено за развиващите се страни чрез осигуряване на финансиране на инфраструктурата."

Нарастването на финансовите затруднения през последните години в няколко страни, участници в "Един пояс, един път" принуди Пекин да отпусне огромни суми за спасяване. Това повдигна въпроса дали Пекин, въпреки цялата си хвалебствена реторика за инициативата, всъщност тихо преосмисля цялата схема.

"Очевидно се наблюдава отдръпване, както и по-голямо избягване на риска от страна на китайските банки и китайския застраховател. Не мисля, че това означава край на "Един пояс, един път" като наратив. Но реториката вече се е променила. Виждаме все повече споменавания на малки и красиви проекти ... [и] зелен "Един пояс, един път", който е по-резонен", казва Чен.

Примерът с Пакистан - най-големият национален получател на финансиране по "Един пояс, един път" - е показателен за успехите, провалите и недостатъците в управлението, които възпрепятстват амбициите на Китай да оглави развиващия се свят, смятат анализатори.

Нови данни, събрани за "Файненшъл Таймс" от компанията за отбранително разузнаване Janes ("Джейнс"), показват, че 40% от проектите в Китайско-пакистанския икономически коридор (КПИК) - обявен през юли от Си като "важен флагман" за целия "Един пояс, един път" - са се сблъскали с проблеми, включително корупция, превишаване на разходите, недостиг на финансиране или неблагоприятно въздействие върху околната среда.

Данните на Janes сочат, че поне 20% от тези проблемни проекти са били отложени за неопределено време или направо отменени. Според компанията най-големите проекти са най-засегнати, като около половината от магистралите и водноелектрическите централи са срещнали трудности, а всички железопътни и минни предприятия са имали подобни проблеми.

В началото вливането на китайски заеми за изграждане на инфраструктура изглеждаше като обещание за ново бъдеще за една от най-бедните страни в Азия. Проекти като въглищната електроцентрала "Тар" на стойност 1 млрд. долара и 13 други енергийни схеми помогнаха да се облекчи катастрофалният недостиг на електроенергия. Новите магистрали стимулираха търговията между градовете. Оптични кабели доведоха модерни комуникации до планинските градове.

"В някои отношения това беше абсолютна промяна на играта", казва Билал Гилани, изпълнителен директор на консултантската компания Gallup Pakistan. Той допълва, че само в енергетиката Китай е вложил почти толкова, колкото "Пакистан е получил като преки чуждестранни инвестиции общо в различни сектори за 25 години преди КПИК".

Пакистанският сенатор Хусейн отива по-далеч, като казва, че инфраструктура от такъв мащаб е била немислима в страната преди "Един пояс, един път". "Единствените два проекта, които успешно сме осъществили с определена устойчивост, с определена упоритост, с определена решителност - единият беше ядрената бомба... и вторият е КПИК".

Като цяло обаче програмата на стойност 62 млрд. долара, договорена между Пекин и Исламабад през 2015 г., далеч не отговаря на замисъла си, твърдят анализатори. Амбицията, че новата инфраструктура ще помогне за превръщането на Пакистан в световен производствен център, все още не е осъществена, например.

"[Надявахме се] да накараме някои китайски компании да инвестират в Пакистан, в нашите специални икономически зони и след това да изнасят", казва бивш пакистански служител, пожелал анонимност. "Това така и не се случи. Добре е да вземеш пари назаем и да изградиш инфраструктура, но е по-трудно да доведеш инвеститори в нашите зони, които да произвеждат неща и да ги продават", допълва той.

Тази липса на последващи действия от страна на китайските частни компании вероятно е най-големият недостатък на КПИК. Анализаторите твърдят, че малко китайски предприятия са проявили интерес към създаването на фабрики там, което лишава пакистанското правителство от приходи в чуждестранна валута, необходими за обслужването на заемите му.

Хюсеин твърди, че това не е непременно по вина на КПИК. "Понякога нашите хора, бюрокрация, чиновници или политици стават мързеливи и чувстват, че имат право на това", казва той.

Каквато и да е причината, резултатът е, че в Пакистан сега се намира това, което Гилани нарича "гробище на икономически зони", чиито "парцели са празни". Делът на производството в БВП на страната се е задържал на около 13 % от началото на КПИК.

Големите стратегически императиви също се сблъскаха със студена реалност. Решаваща ранна мотивация за КПИК беше мечтата на Китай да изгради жизнеспособен сухопътен маршрут до Арабско море, който да му позволи да търгува с Близкия изток и Африка, без да преминава през патрулирания от САЩ Малакски проток.

Планът обаче не отчита в достатъчна степен агресивните войнствени групировки. Поредните нападения срещу китайски инженери - последното от които се случи през август - създадоха допълнителни затруднения за сигурността на плана за обновяване на западналите пакистански железници на стойност 10 млрд. долара. Пристанището Гвадар на стойност 300 млн. долара, предоставено на китайски кервани от камиони, е почти неизползвано главно поради опасения за сигурността по обслужващата го магистрала.

Междувременно външните дългове на Пакистан почти са се удвоили от 2015 г. насам и са достигнали 100 млрд. долара през миналата година, като според МВФ китайските кредитори са най-големите кредитори с общо около 30 млрд. долара. Според кампанийната група Debt Justice Исламабад изразходва около половината от приходите на страната за обслужване на външния дълг и през юни се нуждаеше от заем от МВФ в размер на 3 млрд. долара, за да избегне фалит в условията на остра финансова криза.

За "Един пояс, един път" като цяло докладът е малко по-положителен, отколкото за Пакистан. Според данни на базирания във Вашингтон мозъчен тръст American Enterprise Institute, от общо 966 млрд. долара за транзакции по "Един пояс, един път" между 2013 г. и средата на 2023 г. - категория, която включва всички строителни проекти, както и инвестициите на китайски компании в 152 държави - около 10 % от транзакциите са класифицирани като "проблемни".

В случаите, когато проектите са изпаднали в затруднение, Пекин често се е чувствал задължен да се намеси като "кредитор от последна инстанция", за да предотврати изпадането на страните от "Един пояс, един път" в дългови кризи.

Между 2019 г. и края на 2021 г. Пекин е отпуснал спасителни заеми в размер на 104 млрд. долара - цифра, почти толкова голяма, колкото спасителните заеми на Китай в световен мащаб през предходните две десетилетия, според проучване на AidData, Световната банка, Харвардското училище "Кенеди" и Института за световна икономика в Кил.

Всички тези проблеми доведоха до фундаментално преосмисляне на начина на функциониране на "Един пояс, един път", но първоначалната му геостратегическа обосновка остава в голяма степен непокътната. По време на форума в Пекин Си обеща 100 млрд. долара за повече проекти по "Един пояс, един път".

В стремежа си да разшири още повече влиянието на "Един пояс, един път", Си обяви, че програмата ще бъде разширена, за да увеличи научния обмен и сътрудничеството и дори "институционалното изграждане". Това ще обхване области, които традиционно не се считат за силни страни на Китай, като данъчно облагане, финанси и борба с корупцията.

"Това, срещу което се противопоставяме, са едностранните санкции, икономическата принуда, отделянето и прекъсването на веригата за доставки", заяви Си при откриването на форума, като ясно загатна за неотдавнашните политически решения на САЩ и ЕС в области като полупроводниците.

Какво следва

Според Дейвид Ландри, доцент по политическа икономия в университета "Дюк Куншан" в Суджоу, пред "Един пояс, един път" предстои голяма промяна, тъй като Пекин си взима поука от неуспехите, които опорочиха грандиозния план на Си през последните години.

"Китай остава склонен да продължи да подкрепя стратегически партньори като Пакистан, но в бъдеще по-малките, не толкова важни от гледна точка на Пекин държави ще получават много по-малко средства за "Един пояс, един път"", казва той.

Чен Юндзюн, професор в Бизнес факултета на университета Ренмин, казва, че сега е дошло времето за нов акцент. Той смята, че през следващото десетилетие "Един пояс, един път" ще постави по-голям акцент върху екологичното развитие, общественото здраве и цифровата икономика.

"Общата цел е споделено развитие и създаване на нов световен ред и глобална система", допълва Чен. Той очаква, че това ще включва Китай да защитава каузите на "трите глобални инициативи" на Си - Глобалната инициатива за развитие, Глобалната инициатива за сигурност и Глобалната инициатива за цивилизация. Тези инициативи представляват план за алтернативен световен ред, който да се противопостави на ръководената от САЩ система, господстваща след края на Втората световна война.

Поне в началото тези инициативи са насочени към подпомагане и имат силен акцент върху намаляването на бедността, което е в контраст с подхода, възприет от "Един пояс, един път", който е насочен към инфраструктурата. На форума лидерите на Комунистическата партия от президента надолу многократно говориха за инициативите пред своите гости, като дори представиха нова инициатива за изкуствения интелект.

Следващите 10 години предлагат на Китай възможност да използва лидерството си в сектори като електромобилите и соларните панели, за да направи "Един пояс, един път" по-екологична, казва Том Сяодзюн Уан, основател на неправителствената организация People of Asia for Climate Solutions, базирана във Филипините.

Време е Китай "да поеме това лидерство [в областта на зелените технологии], за да разработи стандарти, които да включват въпроси, свързани с околната среда, както и социални и културни въпроси", добавя той.

Уан описва проект, по който работи във Филипините и в рамките на който китайски компании доставят на селата слънчеви панели, които да поставят на сградите си. Такива по-малки схеми осигуряват пряка полза за бедните и са в съответствие с отказа от мегаенергийни проекти, казва той.

Но докато Китай усеща пътя към новото бъдеще на "Един пояс, един път", размерът на спасителните заеми, необходими на наличните страни получатели на "Един пояс, един път", ще остане висок, казват анализаторите. Според Хюсеин в Пакистан например Пекин е разсрочил заеми на стойност 5,7 млрд. долара, чийто падеж е настъпил през последните две години.

Неотдавнашните финансови проблеми на Пакистан затрудниха привличането на мащабни инвестиции от други източници. Затова, въпреки всички предизвикателства, Хусейн казва, че КПИК все още е най-добрата надежда за страната. "Всъщност това е единствената надежда, ако трябва да бъдем много откровени, по отношение на инвестиции в такъв размер, скорост и мащаб".

ИЗБРАНО