Всеки ден чувам как все повече хора се оплакват от увеличаващите се цени на петрола и бездействието на страните от Европейския съюз по въпроса. А аргументите в повечето случаи звучат горе-долу така: "Да си напълниш резервоара струва цяло състояние. А тъй като половината от цената на горивото се състои от акцизи, правителствата могат да решат проблема като намалят данъците върху горивата." А това не са думи само на частния собственик на кола, а на всеки - от шофьора на камион до рибаря. Какво обаче е грешно в този аргумент? Общо взето 2 неща - той пренебрегва нуждата от увеличаване на енергийната ефективност и намаляване на замърсяването от една страна, а от друга - не отчита факта, че не правителството, а нефтопреработващите компании и спекулантите печелят най-много от тази негативна за потребителя ситуация. Спекулантите Такива са най-вече многото мениджъри на фондове, които в частност заради кредитната криза се преместиха на пазара на фючърси за "големите 25" стоки - най-вече храни и нефт. Според скорошни показания, дадени пред американското правителство от Алън Мастърс от Masters Capital Management, "активите, прехвърлени към различни стратегии за търговия с различни стоки, са достигнали 260 млрд. USD през март 2008 г. А през 2003 г. тази сума е била 16 млрд. USD. За тези 5 години цените на всички 25 стоки, които създават основните индекси, са скочили със 183%. Според анализаторите от F. W. Engdahl около 60% от цената на петрола днес е дело на спекулации. А понеже фючърсите могат да бъдат купени, без да бъде осъществявана доставка, тази спекулация може да продължи още дълго. Всъщност, за какво се спекулира що се касае до цената на нефта? Бъдещото търсене в Китай и Индия, война в Иран? Всеки може да се опита да познае. Още повече, че с непрекъснатото наливане на пари в тези пазари и увеличаването на цените, все повече спекулантите навлизат на тях, което най-накрая ще доведе до създаването на един балон. Но предположението, че цената на нефта е водена нагоре само от спекулациите би било крайно грешно. Печалби на нефтените компании Какво да кажем за компаниите, свързани с нефтената индустрия? Цифрите говорят сами. През 2005 г. печалбите на Shell са били над 20 млрд. USD при положение, че цената на лекия суров петрол тогава бе около 40 USD за барел. Междувременно, въглеродните емисии на гиганта бяха 102 млн. тона. През 2006 г. печалбите на Exxon бяха 20 млрд. USD, а тези на Shell стигнаха 25 млрд. USD. Това означава около 70 млн. USD на ден и е горе-долу 10 пъти повече от печалбите на английската верига за търговия на дребно Tesco. До 2007 г., когато нефтът стигна 80-90 USD за барел, печалбите на Shell вече бяха 27.5 млрд. USD или най-голямата печалба, отчетена от листвана компания в цялата английска история до момента. А човек не трябва да е особено гениален, за да се досети накъде отиват нещата през 2008 г., имайки предвид движението на нефтените пазари. Според самите нефтени компании, печалбите са заради бензиностанциите им. Тази ни дейност връща много скромен дял от приходите ни, твърдят те. Това може и да е вярно. Защото нефтените компании си играят с цените на продуктите си, за да могат да извлекат максимума от ситуацията - тоест да платят колкото се може по-малко данъци. Затова и печалбите им идват най-вече от сондирането за нефт, при което може лесно да се твърди, че голяма част от положителните резултати се реинвестират в търсенето на нови полета за добив. Тази практика не е от вчера, което естествено се отразява на корпоративните данъци, плащани от нефтените компании. А те не са чак толкова високи. Статистиката го доказва - тези гиганти плащат ефективно 11% от данъка си, при средно 35% за всички останали индустрии. Накратко - потребителят плаща данъците при директните продажби на бензиностанции, а големите нефтени компании и спекулантите се бръкват с минимални за мащабите им суми. Дали наистина цените на нефта са чак толкова "зли"? Дали големите печалби от нефта трябва да идват от джоба на обикновения шофьор? Естествено, има причини да приветстваме безбожно високите цени на черното злато. От една страна, те ще принудят шофьорите да минат към по-малки коли, които от своя страна са по-енергийно ефективни, или пък да използват обществен транспорт, който със сигурност е по-енергийно ефективен от обикновена кола. Всеки, който е пътувал в САЩ, знае, че евтините горива създадоха общество, зависимо от личните автомобили, в което евтиният обществен транспорт почти не съществува. Още повече, ако правителствата намалят данъците върху горивата, ще трябва да намалят и парите за обществени услуги. Което означава, че тези пари трябва да се компенсират или чрез увеличаване на други данъци, или пък да се намали нивото на публичните услуги. Отговорът е, че компаниите трябва да бъдат облагани с повече данъци и да се създаде механизъм за контролиране на цените (спекулациите), за да може да допълните разходи да не висят като камък на шията на потребителите.