ЕЦБ повиши средносрочните си прогнози за икономическия растеж в еврозоната, но в същото време намали оценката си за инфлацията в региона, като шефът на банката Марио Драги потвърди след края на днешното редовно заседание, че провежданата стимулираща политика е все още необходима в значителна степен и че при необходимост банката е готова да увеличи програмата си за “количествени улеснения“. Според новите макроикономически прогнози, направени от екипа на ЕЦБ, реалният БВП на еврозоната се очаква да нарасне с 1,9% през тази, с 1,8% през следващата и с 1,7% през 2019-а година, което представлява известна възходяща ревизия спрямо предходните оценки от месец март за малко по-слаби нива на растеж съответно от 1,8%, от 1,7% и от 1,6%. На днешната си пресконференция Марио Драги отбеляза, че постъпилата нова информация потвърждава за наличието на по-силен импулс в икономиката на еврозоната и че рисковете за растежните перспективи са до голям степен балансирани. Данните сочат за солиден, широко разпространен икономически растеж, като настоящият позитивен импулс увеличава шансовете за по-солиден икономически подем, посочи той и допълни, че все пак продължава да има рискове в низходяща посока за растежа, дължащи се предимно на глобални фактори. В същото време ЕЦБ обаче намали доста рязко своите прогнози за инфлацията в средносрочен план. Екипът на централната банка вече очаква нарастване на потребителските цени с 1,5% през тази година при прогноза през март за повишение с 1,7% и забавяне на инфлацията през 2018-а година до едва 1,3% спрямо предишна прогноза за инфлация от 1,6%. За 2019-а година се очаква известен подем в инфлацията до 1,6%, но под предишна прогноза на ЕЦБ за инфлация от 1,7 на сто. Марио Драги отбеляза, че низходяща ревизия на данните за инфлация се дължи в най-голяма степен на по-ниските петролни цени. Според него инфлацията вероятно ще остане около текущите нива през следващите месеци, докато инфлационните очаквания се очаква да се повишават постепенно. Трябва да се има предвид, че растежът на потребителските цени в еврозоната се забави през месец май до 5-месечно дъно от едва 1,4%, според предварителни данни на Евростат. Г-н Драги мотивира днешното решение на ЕЦБ да се откаже от възможността за по-нататъшно намаляване на лихвените ставки с констатацията, че дефлационните рискове вече не съществуват. Шефът на ЕЦБ посочи, че на днешното заседание не е бил обсъждан въпроса за нормализация на паричната и лихвена политика, нито стратегия за излизане от провежданите стимулиращи мерки. Той подчерта, че е прекалено рано да се мисли за премахване на стимулиращите политики с оглед на факта, че заплащането на труда в еврозоната не се повишава достатъчно бързо, за да доведе до устойчиво нарастване на инфлацията. Еврото се оказва под натиск от продажби, тъй като инвеститорите акцентират най-вече върху занижените прогнози на ЕЦБ за инфлацията, които сякаш намаляват шансовете за по-скорошно начало на процес на нормализация на провежданата от банката прекалено агресивна стимулираща парична и лихвена политика. Единната валута се понижи рязко до 8-дневно дъно от 1,1195 долара, след което опитва стабилизация малко над 1,1200 нивото, но под сутрешния връх около 1,1269 долара и под серията важни върхове около 1,1280/84 нивата, достигнати между 2-ри и 7-и юни. Еврото удари за кратко и 9-дневно дъно от 0,8664 британски лири преди да стабилизира малко под 0,8700 нивото, тъй като инвеститорите остават в напрегнато очакване на изхода от провеждащите се днес важни парламентарни избори в Обединеното кралство. Единната европейска валута отстъпи и от ниво около 124,00 йени към 123,16 йени и от 6-дневен връх около 1,0875 швейцарски франка към 1,0850 нивото.