Икономическият растеж не става с мечти, а с действия. За съжаление, това което виждаме от правителството е липсата на действия или действия към ограничаване  на икономическия растеж Определено е много нереалистична надеждата за 4.5% икономически растеж, но в крайна сметка остава надеждата, че тази година ще е по-добра от предната. Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Според него са необходими, а не се забелязват: ограничаване на правителствените разходи и реформа в енергийните сектори,  пенсионна и здравна реформа. Ако започнем да виждаме последователни действия в тези посоки, а не просто спорадични действия и кърпене на дупки, наистина може  надеждите ни за по-висок икономически растеж да се превърнат в някаква реалност. Понеже много време бяха отлагани ключови реформи в  ключови сектори, цената на тези  реформи вече е изключително висока и което и правителство да направи тези промени  в крайна сметка ще понесе немалко негативи. Естествено, вече  никое правителство не иска да направи тези реформи. Пазарът на труда страда от твърде голяма правителствена намеса, убеден е Стайков. Това ограничава възможността му да се възстановява по начин, по който може: Това го видяхме в началото на кризата, когато и минималната работна заплата беше увеличена значително, и минималните осигурителни доходи, точно в момента, в който икономиката се свива с 5.5%. Тези политики не бяха преосмислени в следващите години, а по-скоро се вървеше в същата посока. Огромният дял от безработните са нискоквалифицирани. Ако те имат шанс да  се интегрират в пазара на труда, то по-скоро ще е през някакви минимални възнаграждения и тогава  може да се очаква техните възнаграждения да се увеличава, а колкото повече се вдигат минималните възнаграждения, толкова по-малък е шансът икономически неактивни хора да се интегрират. Забавяне на износа на търговските партньори на България към Китай ще означава и ограничени възможности за българския износ, убеден е Стайков.