Нужна е бърза и решителна намеса на правителствата по света, тъй като „моментът на Мински" започва да се превръща в „криза на Мински" - коментира Джордж Магнус от „Файненшъл Таймс". Нека припомним: тези икономически ситуации носят името на американския икономист Хайман Мински, работил през втората половина на XX век върху теорията на кризите на капитализма. Както е известно, Мински твърди, че при тежки финансови кризи без намесата на държавата не може да се мине. Във времето, в което Мински е живял и творил, политическата и научна дискусия е доминирана от „пазарните фундаменталисти", затова трудовете на Хаймън Мински остават в сянка - до сегашната криза, която потвърди заключенията на учения, повлиян на първо място от Джон Мейнард Кейнс. Моментът на Мински изразява фазата, в която кредиторът е изключително внимателен към отпускането на нови заеми, в резултат на което кредитните институции отслабват икономически, а дори и солидните компании от небанковия сектор изпадат в затруднения заради недостиг на финансиране. Финансовите компании, които повече не получават кредити, са принудени да се изтеглят от рентабилните си вложения, което допълнително понижава стойността на активите. Възниква опасност от фалити - и тогава вече говорим за „криза на Мински". Според автора на FT, моментът на Мински изразява точката, в която финансовата нестабилност е станала толкова значителна, че само изключително, незабавно и глобално правителствено действие срещу причините на нестабилността може да предотврати системен банков провал, след който много скоро могат да се провалят и нефинансови компании. Групата на Седемте водещи индустриални държави и Европейския съюз изглежда са осъзнали тази закономерност, но с няколкостотин милиарда долара дълг, който ще бъде трансформиран през следващите седмици, на първо място възниква въпросът дали ще имат време да предотвратят настъпването на кризата. Сега „поличбите" са по-окуражаващи, не на последно място заради ускорението, получено от приетия миналата седмица широкообхватен план във Великобритания. Планът предвижда значителна и спонсорирана от държавата рекапитализация на банките, широкообхватна интервенция на паричните пазари под формата на гаранции за кредитиране (начин за лишаване на банковата система от посредническия й статут) и осигуряване на колкото е нужно ликвидност, за да се удържи паническата разпродажба на активи. След като Г7 се споразумя за принципите на спасителните финансови планове, САЩ и Европа приложиха сходни с британските мерки. Въвеждането им трябва да протече бързо и решително, за да бъде избягната веднъж завинаги мащабната криза, заявява Магнус. Капиталовите инжекции за осигуряване на ликвидност и стабилност на акциите се разбират от само себе си. Но намерението на Великобритания да гарантира ново краткосрочно и средносрочно емитиране на дълг от банките за следващите три години може би е от по-съществено значение. Без тази гаранция на практика би се запазило блокирането на междубанковия финансов пазар, което в условията на освобождаване от привлечения капитал и принудителна разпродажба на активи ще доведе до страшен стрес на кредитните пазари, като нефинансовите компании ще продължават да се затрудняват да намират финансиране. Европейските държави прилагат собствени планове за рекапитализация на банковата система: Германия може да осигури €470 млрд. гаранции и капитал, Испания се съгласи да гарантира новия дълг на банките, скоро се очакват сходни мерки от Франция и Италия. Страните от еврозоната действаха поотделно, вместо да обединят ресурсите си в координиран план. Те бяха изправени пред дилема: отговорност пред своите данъкоплатци от една страна и застрашената банкова мрежа от друга. Решението, което изглежда, че се изработва, засега е обещаващо. Само че в един момент дилемата ще трябва да се преразгледа. Някои по-малки страни могат да попаднат под икономически натиск, щом освобождаването от привлечения капитал се ускори. Без възможността да се използва валутния курс като „възглавница", със сигурност ще има необходимост от прилагане на специфични фискални политики - или дори молба за помощ към по-големите страни - членки. В САЩ също се обмислят банкови гаранции, а Федералният резерв вече оповести програма за изкупуване на краткосрочните ценни книжа, използвани от компаниите за финансиране. Но в схемата на САЩ има няколко слаби моменти. Думите и намеците изглежда замениха решителния план за размразяване на кредитните пазари и освобождаването от привлечени средства, което отива по-далеч от ипотеките. Време е да се изменят и счетоводните стандарти. Освен това, ако както се говори, се изкупят дялове в банките поне срещу половината от отпуснатите на Полсън $700 млрд., ще е много по-добре, отколкото да се купуват ценни книжа, които „светят в тъмното". (По последна информация за целта обаче ще отидат не повече от $125 млрд. и то с твърде високи изисквания, на които може би някои банки няма да могат да отговорят). Дори да бъде избегната „кризата на Мински", не трябва да храним илюзии, че така изведнъж масираното освобождаване от привлечени средства във финансовия свят, но също и при домакинствата, ще приключи. Остават четири капана, счита Магнус: Тъй като паричните пазари продължават да са блокирани, възможни са нови фалити в скоро бъдеще. Второ, остава предпочитането към налични пари, дори пред държавни ценни книжа, което е свързано с неликвидност. Голямото предлагане на ДЦК ще повиши лихвата по тях, което идва в неподходящо време. Трето, започналата вече глобална рецесия може да се окаже по-сериозна и по-продължителна от обикновеното, това е свързано с кредитен риск. Четвърто, на новите пазари се очаква много по-бавен растеж и финансовите кръгове там трябва да се наблюдават отблизо. Ще е нечестно да не приветстваме инициативата за стабилизиране, идваща от Великобритания и Европа и опитите за такава в САЩ, заключва Магнус. Сега трябва да се действа бързо, за да се сдържи освобождаването от привлечени капитали и принудителната разпродажба на активи. Координирано и масирано действие срещу финансовата нестабилност - ето какво би ни посъветвал Мински.