След като се сблъскаха с дот-ком, имотния и кредитния балон – без да споменаваме този, който се раздува на китайския фондов пазар – хората на Уолстрийт и не само там с готовност използват термина “балон” за всякакви неща. Но стигне ли се до стоки като петрола и зърното, нещата трябва да се разграничат. Балонът, казва "The New Palgrave Dictionary of Economics" се отнася до цените на активите, които надхвърлят техния фундамент, тъй като сегашните собственици вярват, че могат да ги препродадат дори по-скъпо.Но да се посочи дали стоките надхвърлят фундаменталната си стойност е трудно. Тъй като няма поток от доходи, няма и еквивалент на отношението цена-печалба, което хората използват, за да оценяват акциите. Цените, няма съмнение, се покачват много – суровият петрол се продаваше на $132.19 за барел в петък в Ню Йорк, със 103% повече спрямо $64.97 година по-рано. Нефтът вече е показвал подобни масивни повишения няколко пъти през последните три десетилетия. При най-забележимото – през пролетта на 1980 г., цената му се беше със 150% над нивото година по-рано. Този ценови връх бе предизвикан основно от съкращаването на добива от ОПЕК, в съчетание с факта, че потребителите имаха малко алтернатива. Но с времето високите цени предизвикаха въздържание на потребителите и увеличиха добива извън страните от ОПЕК. Цените на петрола се сринаха. Този епизод е христоматиен пример за големите колебания, които могат да се получат, когато търсенето и предлагането са относително нееластични в краткосрочен план, но не и в дългосрочен, обяснява харвардският икономист Грег Манкю Той, както и много други, смята, че увеличеното търсене от Китай и други развиващи се страни стои зад по-голямата част от покачването на петролните цени. Високите цени на петрола предизвикаха някои усилия за въздържане от потребление – на своя блог Манкю отбелязва, че някои хора са се ориентирали към масовия транзит, купили са си велосипеди или – както е с фермерите в Тенеси, са се прехвърлили от трактори на магарета. Но ще отнеме години, докато хората се адаптират напълно, казва Манкю. Междувременно отговорът на производителите на петрол на растящите цени изглежда по-бавен отвсякога, което предизвиква страхове, че производството на нефт е достигнало пика си. Парижката Международна енергийна агенция, която изсвършва подробно изследване на основните петролни полета, се готви да ревизира надолу прогнозата си за предлагането на петрол. При другите стоки, търсенето и предлагането реагираха по-бързо на високите цени. Някои от най-големите скорошни ценови спадания се случиха при стоки като пшеницата или памука, които са възстановими и имат много заместители, казва Хауърд Саймънс, стратег в чикагската Bianco Research. Докато петролът и природният газ не се подновяват, не се рециклират и няма лесни заместители. Зърното е възстановимо, но тъй като много реколта се пренасочва за производство на етанол, неговите цени също се покачиха. Така че сме далеч от яснота дали първата част от дефиницията – цените, които надхвърлят фундамента, е налице. Но втората част – че хората купуват в очакване да продадат на по-високи цени, със сигурност е. Спекулантите отдавна имат роля на стоковите пазари, но през последните години тя стана много по-голяма. Традиционната роля на пазарите за стокови фючърси беше да позволят на играчите като фермерите или петролните рафинерии да се хеджират срещу неочаквани промени на цените. Сега много институционални инвеститори навлизат на стоковите борси, за да инвестират, не за да се хеджират. През февруари бордът на California Public Employees' Retirement System (Calpers), най-големият пенсионен фонд в САЩ, разреши 3% от неговия портфейл, възлизащ на 240 млрд. долара, да бъдат вложени в стоки. Мениджърът на хедж-фондове Майкъл Мастърс заяви през сенатска комисия миналата седмица, че институционалните инвеститори са “един от, ако не и основният, фактор, влияещ на стоковите цени днес”. Но Саймънс от Bianco Research твърди, че тъй като крайните купувачи на стоки са потребители, а не инвеститори, ролята на спекулата е ограничена. “В един момент цената стига точката, до която я отвеждат купувачите.” Това, което се търгува на стоковите борси, не са физически стоки, а залози докъде ще стигне цената, казва Манкю. Крайният ефект от тези залози е ограничен, освен ако те не поощряват спекулации със самата стока – например, като насърчат брокера в склад за кафе да очаква по-високи цени по-късно. И това е, което се случва според харвардския колега на Манкю Джефри Франкел, който казва, че подобно спекулативно поведениие се дължи на рязкото понижение на лихвите от страна на Фед. Ниските ставки насърчават трупането на стокови запаси, като пряват непривлекателна продажбата на стоки и влагането на постъпленията в дългови инструменти. Критиците на теорията на Франкел казват, че очакваният ръст в стоковите запаси не се проявява ясно. Той признава това, но отбелязва, че вероятно производителите на петрол просто са оставили тези запаси в земята. Това би могло да е една от причините за резкия отказ на саудитския крал на молбата на Джордж Буш да повиши производството на петрол. Това може да е безразсъдна игра, тъй като би могла да доведе до такъв тип разместване като това, което преди предизвика спад на енергийните цени, нанасяйки тежки поражения на икономиките от ОПЕК. Комбинацията от промяна в потребителското поведение и икономическо забавяне, която показва симптоми да се разпростре извън САЩ, може би вече предсказва подобно рязко падане на цените. Но ако това се случи, то няма да е защото цените на петрола са били балонизирани, а защото това е начинът, по който работят стоковите пазари. * - заглавие на редакцията