Франция ще поднови изграждането на ядрени реактори, за да гарантира енергийната си независимост, да изпълни целите си в областта на опазването на климата и да задържи цените под контрол. Това заяви днес президентът Еманюел Макрон, цитиран от Франс прес и Ройтерс.

"За да гарантираме енергийната независимост на Франция, за да гарантираме доставките на електричество за нашата страна и за да достигнем целите си, в частност въглеродна неутралност през 2050 г., ние, за пръв път от десетилетия, ще подновим изграждането на ядрени реактори в нашата страна", заяви Макрон в телевизионна реч.

Той добави, че Франция ще продължи да развива възобновяеми източници на енергия.

В началото на мандата си Макрон обеща до 2035 г. да намали дела на ядрената енергетика във Франция от 75 на 50 на сто. Но енергийната криза промени настроенията в Париж, само пет месеца преди президентските избори.

Президентът добави, че тази стъпка е необходима, за да се запази цената на енергията в "разумни" граници. Европа е изправена пред рязко нарастване на цените на енергията, но Франция възприе различен подход от съседи като Германия. В отговор на ядрената катастрофа във Фукушима, Берлин ускори програмата си за отказ от ядрената енергетика.

Макрон не съобщи подробности, но се очаква неговото правителство да обяви през идните седмици изграждането на до шест нови реактора.

Френският президент обяви, също така, че сега не е времето да се настоява за приемане на пенсионната реформа, с оглед на новата вълна на пандемията, обхванала Европа, и според него е малко вероятно реформата да стане факт преди изборите на пролет. Целта на промените да бъде създаден по-гъвкав пазар на труда..

"Към днешна дата не са налице необходимите условия за възобновяването на този важен проект. Ще е нужно да вземем категорични решения за пенсионната система, които ще важат от 2022 г. нататък", каза Макрон.

Реформирането на скъпата и сложна пенсионна система на Франция беше ключов елемент от предизборната програма на президента през 2017 г., но първоначалните му предложения разгневиха синдикатите и отприщиха протести и транспортни стачки, продължили седмици наред, което стана във времето точно преди да избухне пандемията. Когато в началото на миналата година той налагаше локдаун във Франция, заедно с това постави реформата на пауза, отбелязва Ройтерс.