Гигантски тръбен ключ, управляван от подемен кран, потъва в планина от боклуци, висока няколко етажа. Той изхвърля товара си в огромна пещ, където през малки капандури се наблюдават яростни пламъци, генериращи енергия, пише Франс прес, цитирана от БТА.

В този завод за изгаряне на отпадъци на "Веолия" (Veolia) в Лондон всеки ден се обработват около 1000 тона нерециклируеми отпадъци, произвеждащи електроенергия и отопление за хиляди домакинства в околностите.

Според компанията обаче този процес може да бъде подобрен още повече. Оперативният директор Томас Макри показва пред АФП и топлинната мъгла, излизаща от покрива на сградата: според него това е пример за енергия, която би могла без проблем да бъде възстановена.

Френската група, която е сред лидерите в обработката на отпадъци, разглежда улавянето на "прахосаната" енергия като източник на "декарбонизация" и нова златна мина.

Естел Бръшляноф, генерален директор на френската компания, описа по този начин "един неексплоатиран резервоар за загубена топлинна енергия, отпадъчни води, нерециклируеми отпадъци, които могат да произвеждат електроенергия и биоенергия" пред медии в Лондон.

Потенциалните загуби от всеки от тези източници са, според "Веолия", пазар за 500 милиарда евро годишно и 400 гигавата в Европа до 2030 година, което е еквивалентът на потреблението на страна като Италия.

Енергията осигурява една четвърт от годишния глобален оборот на компанията - 10,5 милиарда евро. "Веолия" разглежда всичките си дейности (биоенергия, услуги за енергийна ефективност, градски отоплителни и охладителни мрежи) като огромен двигател за растеж.

Френската компания управлява десет подобни завода във Великобритания, които обработват около 2,3 милиона тона нерециклируеми отпадъци и ги изгарят, за да ги трансформират в електроенергия за над 400 000 домакинства.

Достатъчно е да се избегне "използването на изкопаеми горива", аргументира се компанията. Това твърдение се оборва обаче от екологичните организации, които напомнят, че изгарянето на отпадъци също е източник на въглеродни емисии.

"Много от изгорените материали са от пластмаса", тоест "те продължават да са изкопаеми горива, които отделят парникови газове" с повече химически замърсители, обвинява Нина Шранк от британското подразделение на "Грийнпийс" (Greenpeace) в интервю за АФП.

"Веолия" изтъква най-вече, че емисиите от нейните заводи са филтрирани и отговарят на регулаторните норми.

Естел Бръшляноф настоява освен това, че същината на въпроса е в "екодизайна" и най-вече в отстраняването на пластмасовите слоеве на опаковките, които трудно се рециклират.

ИЗБРАНО