Средната годишна сметка за ток вече надскочи най-ниските заплати в ЕС
Около 9,5 млн. работници са имали затруднение да си платят електричеството, сочи проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите
Средната годишна сметка за електроенергия на битовите абонати вече е по-висока от месечната заплата на нископлатените работници в повечето държави членки на ЕС, показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), цитиран от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Изчисленията са направени спрямо цената на енергията към юли тази година.
Около 9,5 млн. работещи са имали затруднения с плащането на сметките си за енергия още преди началото на кризата с високите разходи, съобщава БТА. До юли тази година цената на газа и електроенергията се е повишила с 38% в цяла Европа в сравнение със същия месец на миналата година и разходите продължават да растат.
В 16 държави членки на ЕС, сред които и България, работниците на минимална работна заплата трябва да отделят цялата сума или дори повече, за да могат да поддържат през годината осветлението и отоплението у дома. През 2021 г. тези страни са били осем.
Броят на дните, в които човек с минимална заплата трябва да работи, за да плати сметката си за енергия, се е увеличил драстично в Естония, Нидерландия, Чехия, Латвия със съответно 26, 20, 17 и 16. В Словакия, Гърция, Чехия и Италия средната годишна сметка за енергия вече е по-голяма от месечната заплата на работник, получаващ съответното за страната средно годишно възнаграждение.
Анализът на изследователски център на ЕКП показва, че в България средният годишен разход за електроенергия е 836 лева. За да го плати, работник на минимална заплата у нас трябва да се труди 36 дни. При среден годишен нетен доход от 14 854 лв. за плащане на тази сметка се работи 21 дни.
Сред исканията на ЕКП, изпратени до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, до председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и други европейски лидери, са повишаване на заплатите и минималните заплати, таван на разходите за енергия за хората и данък върху свръхпечалбите на енергийните компании, реформиране на енергийния пазар на ЕС и национални и европейски мерки за антикризисна подкрепа за защита на доходите и работните места в промишлеността, услугите и публичния сектор, се посочва още в информацията на КНСБ.